Съществуващият парк се намира в близост до метростанцията в жк "Люлин",  перпендикулярно на бул. "Захари Стоянов". Граничи с местния пазар, състоящ се от стари, неподдържани, кални будки и сергии. От северната му страна се издигат 6-7-етажни панелни блока. Този зелен ръкав в момента се използва като пространство за преминаване от единия до другия край на пазара, като рядко могат да се срещнат пенсионери, седящи мълчаливо по пейките, а деца почти не играят там. Вечер мястото става поредното софийско свърталище на наркомани и бездомници. И така минават годините, без никой да предприеме каквото и да било за съживяването на това място, изпълнено с толкова огромен потенциал, за да се превърне в един райски кът в сивотата на ежедневието.

Това, което търсех като решение, беше простата многофункционалност и строга организираност на парка. Реших да не променям абсолютно нищо по отношение на озеленяване, ходова линия и застрояване. Основният проблем в тази задача бе да се преобрази това запуснато място и да стане ключов събирателен пункт за живущите в този квартал.

Моето решение се свежда до прилагането на един мултифункционален модул, чрез който се развива цялото обзавеждане на парка, както и дооформянето на озеленяването и настилката. Този модул, който аз използвам в проекта позволява еволюирането му във всяка една мебел от парка - столчета, масички, пейки, кошчета за боклук, плейграунд, лампи, дори и ограждащи елементи.

Характерната форма на базисния елемент позволява огромна гъвкавост по отношение на преместване и преконфигуриране в средата. Всеки един посетител би могъл сам да организира пространството където сяда, играе карти, почива и се забавлява. Всеки един човек би могъл да се почувства като архитект в този парк, защото може да променя всичко в него, без да влияе драматично на цялостната архитектура.