Между целесъобразността и законосъобразността
Втори проект на "Архитектоника студио" за реконструкцията на Централна гара София
Предисторията
Реконструкцията на Централна гара е дългоочаквано и много наложително събитие в София.
Задачата е тежка и сериозна, тъй като трябва да преобрази сериозно гарата и да я подготви за устойчиво съществуване през следващия й жизнен цикъл.
Сагата там започва през 2007 г., когато в конкурс първопремираният проект на "Архитектоника студио" е злощастно дисквалифициран поради неволно пропуснат текст в записката, разкриващ автора. През 2007 г. пари няма и идеята на тогавашното ръководство е да продаде съседен на приемното здание парцел, с парите от който да се реализира рехабилитацията. Също така има интерес за реализация чрез публично-частно партньорство. Това не се случва. Впоследствие процесите са замразени, има промени в кабинета и администрацията. Написва се обемно задание за функционални и технологични промени, в което участват всички структури, ползващи гарата, министерство на транспорта, консултанти. В края на 2011 внезапно се появява възможност за финансиране чрез европейски пари. Взема се решение за обявяване на търг "на инженеринг", защото така се стига до строителство най-бързо.
Търгът
Изискванията към участниците в търга са, разбира се, тежки и бюрократични, следвайки европейските стандарти. В задачата се вмъква и реконструкция на пероните заедно с железопътната инфраструктура, което налага сложното привличане на редки и тесни жп специалисти в отборите на участниците. На практика обаче дълбоките промени във функциите на приемната сграда означават нов архитектурен проект, какъвто няма. Зад фасадата на "технически спецификации" и "проектно предложение" се крие задание за мащабен архитектурен конкурс с обявяване на цена за изпълнение. Това само по себе си е нелош подход в обстановка на спешност, тъй като е едноетапен. Предизвикателството за участниците е огромно. Това е най-голямата обществена поръчка в България за обществена сграда след "Музеен комплекс", при това в условията на люта инвестиционна криза. Изискванията към участниците са свързани с финансов оборот и филтрират само най-големите играчи.
Битката
Най-тежката задача в този търг се пада на проектантските екипи. Трябва да се изгради проект, близък до нивото на техническа фаза, за да се оцени строителната му стойност за офертата. Трябва да се изработи сложен план за строителство. За всички е ясно, че по-задълбочен проект ще даде по-точна оценка на инвестицията и по-малък риск при обявяване на цената. Цената има 60% тежест, а проектното предложение и качествата на експертите - общо 40%.
Подадени са 7 оферти. По технология се преминава през три етапа: оценка за съответствие по документи, оценка на проектно предложение и отваряне на ценовата оферта. На първи и втори етап са дисквалифицирани петима участници. Остават само два участника, на които офертите се отварят. Печели по-ниската оферта - ГБС с 55 милиона лева. Следващата оферта е с цели 10 милиона по-висока.
Два съществени факта
В журито няма архитекти или инженери, компетентни да оценяват материята на конкурса, въпреки изискването на закона. Основанието е, че комисията оценява проектните предложения (тоест проектите) само по "законосъобразност" и "съответствие на техническите спецификации". Тоест качества като "целесъобразност и функция", "естетика и дизайн", "инженерно решение и параметри" и други остават извън компетентността на комисията.
Проектните предложения (тоест проектите) се оценяват отделно от цената. Въпреки че оценката е комплексна, до отваряне на оферти достигат само проектните предложения, които отговарят на "техническите спецификации".
Проектът на "Архитектоника студио": втори опит неуспешен
Нашият проект е изключително амбициозен. За да спечелим, трябваше да постигнем ниска цена и в същото време да направим най-доброто функционално и инженерно решение. Цялата концепция се ръководеше от мисълта за устойчиво бъдеще на гарата: минимум енергия, оптимално и разумно функционално решение, дълбоко уважение към съществуващата сграда. Най-голямата ни гордост беше енергийното решение: разработихме мащабен проект за постигане на нулево потребление на външна енергия за отопление: изцяло преминаване към слънчево отопление чрез използване на слънчева инсталация и иновативна технология за съхранение на топлинна енергия в сутерените на сградата.
Оптимизацията на площите и вътрешната реорганизация даваше възможност за изцяло отделяне на половината от сградата като търговско-административен обект, който можеше да се отдаде на концесия или дори да се продаде, с което се зануляваха всички бъдещи разходи на НКЖИ по поддръжка и обслужване на сградата. Чрез хитроумно инсталационно решение за топене на снега чрез отработения въздух избегнахме необходимостта от усилване на иначе перфектно изпълнената покривна конструкция.
Целият проект е публикуван на страницата на www.architectonika.com
Бяхме дисквалифицирани преди отваряне на офертата поради несъответствие с "техническите спецификации".
В същото време по наша информация цените на всички недопуснати до отваряне на офертите предложения са били значително по-ниски от спечелилите...
Опит за съпротива
В изискуемия срок възразихме срещу решението на комисията с основанието, че въпросните "несъответствия" са "целесъобразни" и ние сме се обосновали за тях, което е наше законно право. Друга част не са несъответствия, а комисията просто не е разчела вярно чертежите. Отговорът беше, че не може да вменяваме на комисията ангажимент да оценява проекта по "целесъобразност", тъй като това не било нейна задача.
Възразихме и пред КЗК, подкрепени от становище на Камарата на архитектите и Камарата на инженерите. Отговорът на КЗК, общо взето, гласеше същото.
След отказа на КЗК партньорът на "Архитектоника студио - "Щрабаг" ЕАД, Австрия, се отказа от по-нататъшни дела, тъй като тяхната задача в България е да правят бизнес, а не да водят дела. Както впрочем и на "Архитектоника студио".
В заключение
Надяваме се, че спечелилият проект ще отговори на "техническите спецификации" на заданието и въпреки по-високата цена София да се радва най-после на една модерно изглеждаща и комфортна гара. Надяваме се, че инвеститорът - държавата и нейните структури, ще получи инфраструктура, която да оцелее през следващите 30 години, защото една обновена, но пуста и студена сграда ще убие окончателно надеждата ни за проспериращ жп транспорт. Надяваме се, че проектантите на спечелилия проект ще бъдат отговорни за резултата. Надяваме се процесите по реконструкция да преминат "законосъобразно", за което обществото и съответните органи да бдят зорко.
Надяваме се това да бъде последният търг в България, в който "целесъобразността" да не е ангажимент на оценяващата комисия.
"Архитектоника студио"
септември 2013