Проф. Димитров, поводът за нашия разговор е откриването на крепостта "Цари Мали град" в Белчин. Можете ли да коментирате наличието на други подобни обекти в България?
- Това е първият обект - напълно възстановена крепост, в момента се работи поне на 30 различни по вид и степен на възстановяване крепости в страната. Главна роля за възстановяването има президентът на "Главболгарстрой" Симеон Пешов.
Преди 15-16 години, когато се заговори за културно-исторически туризъм, често кметовете казваха: за съжаление нямаме нито тракийска гробница, нито манастир или старинна църква, нито възрожденски квартал - как да правим такъв туризъм. Казах им: всички без изключение имат по един паметник, и то монументален - крепостта над селото или градчето, която се казва кале, хисар или градище. Често има местности с такива названия и като се изсекат храстите, излизат останките от крепостни стени.
Една от отбранителните тактики на ранна Византия и след това на средновековна България е изграждането на крепост, където при война и нападение на вражеската армия се укриват всички жители на района заедно с добитъка и хранителните припаси. Така ударът на врага попада в празно пространство - унищожават населените места от леки нетрайни материали и не намират нищо за ядене в него, а превземането на крепостта е трудно, защото се избира планински район - от всички страни пропаст и достъп по тесен коларски път, стенобойна машина не може да влезе, а и степните варвари - основният враг на уседнали държави като Византия и България, нямат съоръжения за превземане на крепости. По този начин са отблъсквани ударите на авари, печенеги, кумани и т.н. Византийците със завист пишат за нашите крепости като "каменните щитове на българите".
При падането под турска власт крепостите са изоставени и те започват да се саморазрушават - от земетресения, от отслабване на хоросана - 95% от общо 10 хил. такива крепости потъват в храсти и гори. Малка част от тях в Източните Родопи са поддържани от турците и са доживели до наши дни почти цели - крепостите край Ивайловград, Лютица - напълно запазена с 12 кули, край Кърджали.
В последно време, като се отвориха възможности по европейските програми, редица кметове и просветени бизнесмени започнаха да превръщат тези крепости в места за културно-исторически туризъм.

Откъде започва работата по такъв обект?
- Белчин трябва да се отличи като най-добрия модел на възстановяване - археологически разкопки, изготвен и одобрен план, добър архитект специалист - Юлий Фърков, с богат опит.
Първо се правят археологически разкопки, ако до момента няма такива, в Шумен например те са направени. Проектът се одобрява от министъра на културата, който по закон се доверява на становище на Националния институт за недвижимото културно наследство. По някаква причина, която не искам да коментирам, институтът обикновено не дава положително становище на тези планове, освен ако не ги направи близък до института архитект или до свързани с тях фирми. Сменят директорите, за съжаление не помага.
Крепостта в Белчин (около 4 век) е една от тези над 8 хил. планински крепости в страната, строени със стратегическа цел за отбрана на България през VII - XIV век. Тя е много важна, защото охранява прохода по пътя на Тракия със Солун и Дуръс. Възстановяването на крепостта е направено великолепно по научен модел в съответствие с Венецианската харта.

В тази връзка - какво е отношението на българите към историята?
- Българите много се вълнуват от такъв тип обекти - това са моите наблюдения. Израсна една средна класа, каквато и да е тя, чиято представа за начин на живот включва посещения на музеи и паметници на културата. Те идват в Националния исторически музей семейно, с децата си, и се интересуват къде могат да отидат след това с автомобила и да разглеждат други обекти - като "Цари Мали град". След откриването на крепостта в Белчин в събота и неделя имаше опашки за влакчето, което се качва горе. В крепостта на Черноморец, която още не сме завършили, по 100 коли се качват горе по черния път всяка събота и неделя.

Какъв е подходът по отношение на автентично и ново?
- Подходът би трябвало да се основава на Венецианската харта, с която много спекулират в НИНКН, но всъщност я прилагат частично. Дълго време им вярвах и се чудех как реставрират 29 км стена около Истанбул, как възстановяват изцяло Солунската крепост, Акропола и Колизеума в Италия. В хартата всъщност пише, че реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата - дотук го четат в НИНКН. Следващото изречение обаче е изключително важно - освен когато по естетически или технически причини се налага пълно възстановяване, то тогава да се отдели старото от новото с една оловна лента.

Венецианската харта позволява пълно възстановяване.
Ние имаме и естетическите, и технологичните причини винаги да искаме пълно възстановяване. Естетическите са ясни и са свързани с туризма. Автентиката няма да пострада - обектът е изследван, автентиката трябва да се запази, тя най-често е основа на 50 см от земята, изследвана и публикувана в научни книги.
Технологичната причина е, че България е страна със 70-градусови разлики в лятно-зимните температури. Водата замръзва и така за 10 години откритите части, които не са под керемида или под зъбер за крепостите, защото възстановяването не е довършено, се разрушават. Създадохме термина ре-реставрация - така измислихме индустрия за постоянно реставриране на незавършени докрай обекти.

Какви са използваните материали?
- При разкопките обикновено установяваме, че камъните, от които е строена крепостта, се намират на място и ги ползваме за възстановяване - ломен камък. Много строго внимаваме хоросанът да е произведен по същата технология, изследваме го и установяваме пропорциите на пясък, вар, счукана тухла.
Лош пример е голямата крепост в Перник със спечелен проект с изпълнение на стената със стъклопласт - от двете страни на крепостната стена правят метални решетки, върху които лепят плочи от стъклопласт. Това не е автентично, а и колко ли време ще издържи?
Чувам с ужас, че същото ще правят и в Преслав с голямата патриаршеска базилика. Това е кощунство с археологията.

Каква е ролята на атракциите и средата?
- Изключителна. Крепостта не трябва да бъде един мъртъв обект, а да оживее - хора със старинни дрехи, които разиграват сценки, модели на стенобойни машини и други атракции.
Обектите обикновено се намират в прекрасна среда - нискостеблена гора, добра рамка за самата крепост.

Каква е ролята на архитекта и строителя?
- Ролята на архитекта е много важна в такива случаи. Той не просто трябва да бъде добър архитект, но трябва отлично да познава историята на тези крепости, как са се градили, технологията на градежа и т.н. Хипотеза при крепостите след откриване на основите не може да има. Има една книга на древен архитект - Витрувий, как се строят крепости. Тя се е прилагала много стриктно. Ако основите са дебели 1.80 м, стената трябва да бъде висока 8 метра, при 2.20 - 10 м височина, хоросанът трябва да бъде с определени съотношения вар, пясък и счукана тухла - всичко е описано, спазва се стриктно и се потвърждава при изследванията.
Изискванията към строителните фирми са свързани с това те да са извършвали реставрационна работа, която доста се различава от работата на съвременния строител. Възстановяването на стари крепости, църкви, манастири има редица особености, които само строители с дълга практика под наблюдението на архитекти и археолози знаят. Навремето, когато НИПК имаше поделение във всеки областен град, към тях имаше строителни бригади от опитни строители, но в годините на прехода изчезнаха.
За пример мога да дам фондация "Созопол" с управител инж. Кирил Арнаутски - извършва огромни реставрационни работи - в Китен, Мелник, Виден, Созопол и на много други места, вече дори изнася опит в чужбина - Грузия, Армения, в азиатски държави. Държавната фирма "Реставрация" ЕООД също работи много добре, във Велико Търново също има много добра бригада, с която работихме по "Св. 40 мъченици".

Добър модел ли е създаването на подобни обекти?
- Това е устойчив модел с перспективи - в момента се разработват 40-50 такива обекта. Практически всяко селище в България може да си разработи такава крепост. Подобен проект има в Мездра, където не са им разрешили да завършат стените, крепостта по Виа Понтика в гр. Черноморец, в Созопол се възстановяват крепостни стени, работи се по крепостта Ордовиза на полуострова в Китен, по крепостите в Пещера, Самуиловата крепост, Шуменската крепост с няколко проекта, очаква се да започне работа по Траянови врата.
Когато този модел напредне, е възможно ландшафтът на България да възвърне облика си от Средновековието - като пътувате по пътя в Австрия и Южна Германия, отляво или отдясно виждате крепости. Струва ми се, че това скоро ще стане и у нас.

Откъде идва финансирането?
- Освен от програма "Регионално развитие" финансирането идва и от богати бизнесмени, които искат да възстановят крепостта в родния си град и да оставя нещо след себе си. Има го това чувство у българите, досега правиха църкви и параклиси, но има вече и такива, които правят крепости.
Тук е другата лоша практика - по отношение на парите, които се прахосват не за възстановяване на паметника. Става дума за средства от порядъка на 4-5 млн. лв. като при Асеновата крепост. Парите са похарчени за два паркинга, екопътеки, осветление - и нито един камък не е сложен върху стените на крепостта. Те разчитат на това, че черквата отдавна е реставрирана и привлича погледа, но по крепостните стени и кулата не е сложен нито камък. Такова прахосване на пари става на много места. Оправданието - НИНКН няма да разреши. За съжаление те са прави и затова прескачат института и гледат проектът да няма работа по самата стена.

Вашият коментар за развитието на Белчин след проекта?
- Крепостта ще допринесе изключително много за развитието на мястото, ще бъдат отворени работни места, възможност за ресторантьорство, за продаване на селскостопанска продукция, особено ако се направи модерен СПА център - всичко това ще възроди едно българско село. Хиляди деца ще могат да отидат на екскурзия, да запомнят това посещение и да бъдат създадени патриотични чувства.

Интервюто взе Николай Тодоров