Настоящите студенти впечатляват със спосoбността си да се движат по линията на най-малкото съпротивление, нещо което не е задължително от полза в нашата професия. Това им осигурява административния минимум за продължаване напред, но то не е творческото вдъхновение, което те кара да гориш в работата. Безспорно архитектурата и проектантската дейност имат и административна страна, но студентските години са ценни точно с това креативно мислене, което "тогава ни е паднало", а после може и да не го срещнем повече.

Ето това е тенденцията. То личи в поведението им, в проектите им и все повече започвам да си мисля, че е нормално, че е продукт на състоянието на обществото. Не мога да преценя дали това е добро или лошо.

Преди 10.11.89 имаше добри неща, имаше и лоши. Сега също има добри и лоши, но все си мисля, че образованието е една от най-потърпевшите области. Западна Европа отдавна е открила как да "възпитава" гласоподаватели, а май ще успее да научи и нас. Печално е, когато манталитетът "трябва, защото някой така е казал" замести "идеала ни, който идва от ума и сърцето" на обществено ниво. Това означава, че обществото страда. А това идва от началното училище, през гимназията и накрая в университета. Въпросите и проблемите са принципни, касаещи начина на мислене, а не средствата и механизмите, били те образователни, технологични или лични.

От това веднага проличават и разликите с моето поколение (15 години назад), а и с по-възрастните, които пък говореха така за нас :).

Моят стремеж винаги е бил да стимулирам студентите да навлизат в съдържанието на материята, с която работят. Особено при преддипломанти и дипломанти това дава страхотни резултати, но и отнема много енергия. Има и по-добър начин те да бъдат не само "дипломиращи се", а и "професионалисти", но той зависи от пазара, който е стеснен до минимум.
Малцина от нас (действащите архитекти) в момента имат работа, а и тя е значително по-малко като количество. Ако преди в средно големи ателиета имаше по 5-6 студента, сега има 1-2 или ателиетата изобщо не са на пазара. Това е проблем на икономиката, но според мен "добрите" времена от 2000 до 2009 г. няма да се върнат, нека не се заблуждаваме. Това е въпрос, който стои точно пред тези млади хора и правилното му решение е те да успеят да наложат в професията един плавен, градивен и умерен ритъм, полезен за обществото, държавата и гилдията. Въпрос на време, желание и дух от тяхна страна.

Разбира се, всичко казано е редно да се възприема в духа на градивна критика. Сегашните студенти са изключително интелигентни (по-интелигентни от нас) и имат способността да се ориентират блестящо, да подчиняват обстоятелствата и събитията около себе си на непосредствената цел. Дали това е еволюция, форсирана в поколение, засипано с информация - не знам, но с една обща цел или идеал тези млади хора биха сътворили чудеса.