България има нужда от нов, модерен образ на класическата музика, който да провокира жаждата за култура на българина, да събуди у него самочувствието на културната личност. Ето защо изборът ми за дипломен проект е именно "концертна зала за класическа музика".

Къде да бъде разположена тя?
Подобна сграда е внушителна заради огромния си мащаб и има силно въздействие върху заобикалящата я среда. Тя доминира, акцентира градското пространство. За тази цел е добре тя да бъде заобиколена от по-голяма незастроена площ: паркови и площадни пространства, които да позволяват нейното цялостно възприятие и максимално въздействие. Освен това трябва да се търси оптимална изолация от градския шум и същевременно близост до съществени пътни възли, за да се осигури лесната ѝ достъпност. За град като София е най-добре да се търси ситуирането на подобна сграда в центъра като най-достъпна и оживена част. Изборът пада върху занамарения парцел до улица "Партений Нишавски", за който преди 10 години е одобрен паркоустройствен план, но липсата на неговата реализация е очевидна. Запазвайки идеята за парк и същевременно установявайки обществено значима сграда в него, мястото придобива силно значение, което трябва да притежава като част от центъра на столицата.

За архитектурния образ вдъхновението идва от самата музика
и стремежа да премине отвъд стените на залата и да бъде възприета чрез друго сетиво - зрението. За целта тя претърпява трансформация от "течно" в "твърдо" агрегатно състояние - процес, който носи физичното наименование "кристализация". Именно кристалът се превръща в основен израз на класическата музика със своята чистота на звука, ясна кристална структура на произведенията, благороден и величествен вид, напомнящ по форма на най-внушителния музикален инструмент в залата – органа.
Музиката, разпространяваща се във всички посоки с различна сила като вълна, оказва своето динамично въздействие върху всяка изправила се на пътя й повърхност. Тя разкъсва тежката си черупка и напира навън, разпръсквайки се в парка, засилвайки природната хармония в кътовете с "музикални фонтани" и амфитеатъра за концерти на открито.
Всичко започва от залата! Изборът пада върху

асиметрична терасовидна зала,
притежаваща оптималните не само акустични, но и качества на видимост, които често са пренебрегвани при концертните зали. Терасите продължават и извън залата като обслужващи я фоайета с връзки помежду им, като на 2-3 тераси се пада общ комуникационен възел, санитарен възел и бюфет. Музиката се усеща както във вертикала - от раздвижените стоманобетонни плоскости, формиращи "обвивката на сградата", така и в хоризонтала - между терасовидните фоайета, които "танцуват" в общото пространство. Тя рисува експресивно заострените асиметрични форми на зрителните тераси и динамичните интериорни и екстериорни елементи.
Монолитните бетонни елементи дават нова, съвременна интерпретация на остарялото панелно жилищно застрояване на "Зона Б-5", разчупвайки неговата монотонност. Съчетанието с ефирните стъклени повърхнини придава допълнителна динамичност и внушителност на сградата посредством силния контраст.
Предложеният динамичен архитектурен образ и композиция на ръба на хаотичното имат за цел да разтърсят с "гръмките си тонове" българското общество, възраждайки непознатата за младото поколение музика на гениалните класици.

Дипломант: Радина Писарска
Дипломен ръководител: проф. д-р. арх. Благовест Вълков