За съжаление информацията за Софийската Света гора не е голяма. Истина е, че много се говори за този феномен, но ако се зададе въпрос на обикновените граждани – къде точно се намира Софийската Света гора или как може да се стигне до нея, най-вероятно отговор няма да получим...
Това беше и един от основните мотиви за тема на дипломния си проект да избера изработването на проект за музей на Софийската Света гора. Разбира се, възникна въпросът къде да бъде разположен този музей.

След обиколка на манастирите от Софийската Света гора, проведените консултации в НИНКН и направеното проучване за аналогични примери в Европа – Райхенау, Германия, и Сан Хуан де ла Пеня, Испания, се наложи мнението, че най-благоприятен за това е Буховския манастир.
За този избор допринасят следните дадености:
 - Църквата, най-святото място във всяка духовна обител, е все още действаща
 - Основната част от сградния фонд е разрушена
 - Както всички манастири и църкви, строени преди XVIII век, църквата е обявена за недвижима културна ценност от национално значение.

Буховският манастир е разположен на южния склон на връх Мургаш, на километър и половина от централната част на столичния квартал Бухово, в имот, собственост на Българската православна църква.

Концепцията на проекта има за цел да пресъздаде и интерпретира по нов начин силуета на манастира - такъв, какъвто е бил по време на своето съществуване.
Основно изискване, което поставих пред себе си, бе новопроектираните сгради да не доминират визуално над обема на църквата.

Манастирите представляват архитектурни ансамбли и се възприемат като такива в цялостния си вид с основен композиционен елемент църквата и нейния вертикален акцент – камбанарията. Базирайки се на архивна фотодокументация, картини на известния австрийски художник Обербауер, графична възстановка на плановата схема и подробно заснемане на НИПК, проектът запазва характерните за оригиналните сгради четирискатни покриви, големина на отвори и други елементи. Основният материал, с който са решени сградите, е COR-TEN стомана поради внушаването на старост, който нейният ръждив цвят вдъхва.
Функционално проектът има за цел да адаптира оригиналините функции на сградите към сходни такива, адекватни за съвременния начин на живот.

Дипломант: арх. Милчо Томов
Дипломен ръководител: гл.ас.арх. Велина Панджарова