Градовете възникват около реките и още от този момент отношенията им са много тесни и цялото им функциониране е обвързано с реката и транспорта на стоки и търговия.
През последните векове основната изначална функция на реките в градовете - транспортната, се загубва.

Сериозното скъсване на връзките между града и неговата река се случва бързо - за един или два века. Като се проследи този процес, може да се установи и как да се възстанови тази връзка.

През последните десетилетия обаче в почти всички градове с реки по света вече е налице обратната тенденция към качествено използване на реките.
* XVIII век - градът трябва да бъде чист, здравословен, канализиран, да избегне наводненията. Строят се кейови стени, които отдалечават икономическата дейност от града. Това е началото на скъсване на града с реката, които зависят в много по-малка степен един от друг.
* XIX и XX век - голяма част от реките са канализирани или дори вкарани под земята. И тъй като има все по-голяма нужда от място за автомобилите, пространството до реките се превръща в паркинг или в част от градска магистрала.
Това е втората фаза на разкъсване на връзката град - река. От оживено място в центъра на града речните брегове се превръщат в място за периферни дейности като паркирането. И на практика дори не се използва от хора, които живеят в центъра, а от жители на предградията, дошли по работа в града.
* XXI век - назад към реките. От 60-те години на XX век големите градове започват да отвоюват бреговете на реките. Париж създава първия си план за рехабилитиране на бреговете на Сена през 1978 г.

В момента в света се търси възстановяване на достъпа и значението не само на големите реки, но и на по-малки като в София.

През 2000 г. управата на Париж има планове да възстанови малката река Биевр - приток на Сена, вкарана под земята. Причината те да не се реализират? Плановете неизменно са свързани със сериозна трансформация на кварталите. Добри модели обаче има - Виена.

Големият успех на Сеул
Река Чангуон в Сеул е класически пример за възстановяване на природата в града. През 1976 г. върху замърсена и оценена като неперспективна от урбанистична гледна точка река е изградена градска магистрала. Проект от 1998 г. за нейното възстановяване се превръща в пилотен и вече е част от националната стратегия за "освобождаване" на 17 други реки в цяла Южна Корея.
Възстановяването на реката в южнокорейската столица води до увеличен туристически поток, място за разходки, биоразнообразие, под реката е реализиран атрактивен търговски център.

Примерът на Париж и Сена
Париж е възникнал по бреговете на Сена, която в началото е имала силно изразена транспортна и търговска функция. Както навсякъде по-късно реката е канализирана, построени са кейове и крайбрежни съоръжения, а през 60-те години - паркинги и крайбрежна магистрала.
В момента крайбрежната градска магистрала "Жорж Помпиду" по брега на Сена позволява френската столица да бъде прекосена от запад на изток без светофари. По десния бряг крайбрежният булевард е реализиран върху 2.3 км в резултат на мобилизацията на жителите в района срещу създаването на експресния път през 60-те години.
През последните десетилетия тенденцията се обръща. Първият план за рехабилитиране на бреговете на Сена е още от 1978 г. и част от градските магистрали край реката в събота и неделя и през август са резервирани за пешеходци.
Днес развитието на Сена в рамките на Париж и столичния район е гарантирано от специални 110 инициативи в целия столичен регион.
"Жорж Помпиду" се трансформира от експресен път в градски булевард - създават се нови пешеходни пресичания, променади, благоустрояват се райони на изоставени пристанища с нови дейности за развлечения.
2.3 км от крайбрежната артерия по левия бряг ще бъдат частично затворени за автомобили, за да оформят атрактивен за посетители и пешеходци терен от 4.5 хектара с уникален културно-исторически пейзаж.
На някои от пристанищата паркингите ще бъдат премахнати - автомобилите в Париж всъщност обслужват предимно жителите на предградията.

Защо да се реализират скъпи дейности за възстановяване на реките в градовете?
Всяка река в чертите на града създава публично пространство - по дефиниция носител на памет и история. Това е най-автентичното място за едно селище още от средните векове и с благоустрояването на този район се създава място - създател на идентичност, ценност и за поколенията - централни пространства, където в епоха на децентрализация жителите на градовете могат да преоткрият своята идентичност.

Какво е необходимо да се направи?
Основните проблеми за възстановяване на градските пространства по речните брегове са свързани с мястото на автомобилите и с намирането на средства за финансиране за градската трансформация.
Често първа стъпка е превръщане на градски магистрали в градски булеварди и улици - поставят се повече светофари и пешеходни пътеки.
Други възможности са свързани със създаване на атрактивни градски дейности по бреговете на реката, ограничаване на автомобилното движение, доколкото е възможно, възстановяване на околната среда, изграждане на екологични съоръжения (например свързани с преминаване и размножаване на рибата), създаване на атракции за туризъм (често по бреговете има ценни обекти на културно-историческото наследство).

Какви проекти могат да бъдат реализирани по бреговете
Опитът на Париж показва, че най-важно е какви точно ще бъдат дейностите по бреговете на реката. Често най-напред се създават градини и се засаждат цветя и дървета, но ако няма хора, които да живеят наоколо и да ги посещават, какво ще привлича посетители и ще ги социализира?
Общинските власти се сблъскват със същия проблем, когато се опитват да запазят сгради с културно-историческа стойност, като решенията най-често са свързани с туризма.
В крайна сметка е ясно - градините и парковете са добре, ако става дума за гъсто населен жилищен район, но е необходима и добре обмислена икономическа дейност.