Жизнени градове. Преоткриване на публичните пространства в София
Дипломната ми работа е посветена на градовете в историята и историята в градовете. Историята е най-голямата ни учителка и още в I курс установих, че трябва да я опозная, за да започна да схващам урбанизма. Шест години по-късно ситуацията е същата – продължавам да чета историята и все още не съм схванал урбанизма. Но разбрах, че колкото и да четем историята, ако не можем да я усетим днес, то упражнението е безсмислено. Смисленото е да можем да усетим отминалите епохи, да виждаме техните следи, хармонично обвързани помежду си тук и сега, в нашия град. Това може да ни вдъхнови и поучи, да бъде нашият жизнен град. Това може да бъде и София.
Започнах със създаването на теоретични модели, развити в конкретни дефиниции на жизнените пространства, съсредоточаващи най-важните характеристики на жизнените градове. След това приложих теоретичната основа като рамка за интервенция в София. Защо София? Защото София е наследникът на древната Сердика и е съхранила забележителни следи от предишните векове.
Последва разработването на програмата "Жизнена София" с териториален обхват, аргументиран от проучване на историческото и функционално развитие на София. Публичните пространства в избраната територия бяха анализирани и представени като единство от градини, площади, исторически места и улици.
Последва фрагментирането на територията в структурни единици, тяхното оценяване и съпоставяне. Използвана беше система от критерии, основаващи се на жизнените характеристики и разкриващи значимостта на фрагмента между бул. "Левски", "Дондуков" и "Цар Освободител" – уникален символ на съвременна България, но и на антична Сердика. Формулирани бяха пространствено изразени препоръчителни мерки, а наблюдаваните им концентрации провокираха дефинирането на шест проекта. Те притежават собствена идея, функционално предназначение и носят свое послание. Осигурени са и необходимите смислови и пространствени връзки (градски маршрути) между разглежданите места.
Цялата програма се обобщава от следните принципи – търсене на приемственост между епохите, уважение към историята, отношение към отделния детайл, но и постигане на цялостно въздействие. Така могат да бъдат преоткрити и преосмислени знакови, но и позабравени места в столицата ни, за да бъдат изпълнени с живот и преживяни. За да бъде София жизнена, а жителите й да не бъдат безчувствени към нея.
Автор: Здравко Димитров Петров
Ръководители: доц. д-р арх. Елена Димитрова и гл. ас. д-р Милена Ташева