Арх. Станишев, може ли да представим Хари Зайдлер?
- Зайдлер е австро-австралийски архитект общоизвестен с това, че той внася модернизма в Австралия когато се премества да живее там след Втората Световна война, в известен смисъл разочарован от Европа. В този смисъл той може да бъде наречен "модернизатор" на цял един континент. Ученик на Марсел Брюер и Валтер Гропиус, работил с Аалто в Бостън и Нимайер в Бразилия, Зайдлер свързва предвоенната с поствоенната архитектурни култури – в исторически контекст, както и Европа със Австралия – в географски. В двата случая личността му служи за един концептуален мост – исторически и географски...

Как става този трансфер на влияния?
- Хари Зайдлер е роден във Виена през двадесетте години на 20 век, и чрез обкръжението на семейството си попива от аурата на имперската култура на Австрия, след което, малко преди немците да влезнат в Австрия, Зайдлерови се изнасят в Англия, по-късно в Канада. Образованието му като архитект Хари получава в САЩ, Харвард...

Тогава откъде са тези европейски корени на архитектурата му, ако Зайдлер почти не е живял в Европа?
- Работата е там че в САЩ се събира интелектуалния елит на Европа спасяван и спасяващ се от фашизацията на Европа по това време... Целият Баухаус – школата по архитектура, закрита в Германия през 1939, начело с Валтер Гропиус се пренася в Америка, там са и Брюер и Аалто, Мийс ван дер Рое, Мохоли Нодь и много други архитекти, художници, литератори и изобщо интелектуалци. Да си в Америка на подходящо място през 40тте е могло да означава да си в центъра на Европейската култура. ##
Антисемитизмът на Хитлер формира един неочакван подарък за Америка, тъй създаде вълна на една масова емиграция от окупираните страни на Европа, и не само на хора с еврейски произход, но и просто хора от левия интелектуален елит. Разбира се това бе страхотен удар по Европейската културна традиция. В неокупираната част от Европа царят несигурност и страх. Зайдлер заминават за Англия през 1939, точно преди окупирането на Австрия. Но след година и нещо Англия вече е във война, и тогава Зайдлер е екстрадиран от Лондон като неблагонадежден поради австрийския си произход. Сложна съдба...

Разкажете ни за изложбата - нейната идея, концепция, ход по Европа и цел?
- Изложбата е академична, представлява цялостното творчество: концептуален заряд, екпериментализъм, проекти и построени сгради на именития архитект, както и полето на неговото професионално влияние. Особеното й значение за Българската архитектурна култура е най-вече в това, че именно в късния модернизъм 50-80-тте години, се проявява възможността глобалната модерната доктрина и универсалният език на архитектурата да се адаптират към множеството регионални контексти... Един процес на хибридизация между глобално и локално, който и в днешно време е актуално за архитектурния процес в България. Изложбата учи на адаптация чрез екпериментиране...

Куратори сте вие с архитект Владимир Белоголовски - може ли да ни го представите?
- Изложбата представя около 15 проекта на Зайдлер и е дело на Владимир Белоголовски, куратор на архитектурни изложби и архитектурен критик от Ню Йорк, автор на книга за Зайдлер. Откриването на изложбата в София се съотнася с 90 годишнината на майстора, починал през 2006. Белоголовски е архитектурен публицист от международна класа, работещ в Ню Йорк, където основава агенцията Intercontinental Curatorial Project. Идеята на изложбата за Зайдлер е да трасира пътя между различни области – тези на изкуството, математиката, инженерните науки, технологиите, идеологията, - и архитектурата му... Да разкрие че едно архитектурно творчество е сложно съставен конгломерат от взаимодействия. Освен средите на архитекти от класата на Нимайер и Аалто, Зайдлер е бил част от средите на следвоенния авангард на изкуствата в САЩ и Европа, като е общувал и работил с художници и скулптори като Ричад Сера, Александер Калдер, Франк Стела, Сол ле Вит, Виктор Вазарели, както и с инженери от класата на Пиер Луиджи Нерви, фотографи като Макс Дюпен. Не напразно Чарлз Дженкс в едно от ранните си есета сравнява архитектурата със сложно съставните художествени дейности, каквато е например операта или киното. Именно затова подзаглавието на изложбата е Collaborative design т.е. нещо като "проектиране в сътрудничество"... Уникалното на проектансткия метод и опит на Зайдлер е че в ръцете му архитектурата наистина се превръща в мудтидисциплинарна комплесна тъкан.

Къде е била представяна изложбата на Зайдлер?
- Това универсална пътуваща изложба... Преди месец тази изложба беше показана в естонския Музей на архитектурата в Талин, а след София през 2013 е планирана да се покаже в Националния музей за изкуства в Рига, Центъра на Американския институт по архитектура в Хюстън, и други музеи и галерии в САЩ и Канада, след което през 2014 ще се експонира в първокласни галерийни пространства в Сидни и във Виена.

Каква е вашата роля и откога се занимавате с архитектурни експозиции?
- Автор на изложбата е изцяло Владимир, моята роля е да намеря адекватни условия в София за нейното експониране и да създам подходящ контекст за нейното възприятие. Това са част от кураторските задължения. Преди половин година Белоголовски ми предложи тази функция и аз приех, тъй като имам достатъчен опит в организирането на международни архитектурни презентации и от друга страна, Зайдлер достойно може да се нареди в серията изложби представящи крупни архитектурни практики, която започнах преди пет години, с експозициите на Заха Хадид, Норман Фостер, излоэбата на Нoминациите за международните награди на Фондация Мийс ван Дер Рое и на Фондация Яков Чернихов, презентация на проектите от конкурса за Вторичен градски център, София, с проектите на Хадид, Фостър, Доминик Перо и Массимилиано Фуксас, пък и единственото за сега представяне на Българската архитектурна експозиция на Архитектурното Биенале във Венеция 2008, на която бях автор на концепцията и куратор.

Като преподавател по архитектура - запознати ли са студентите и българските архитекти с основните архитектурни направления и как те влияят върху работата им?
- Не мисля че са много добре запознати... Една от мисиите на тази изложба е да измести границата на архитектурната история до към края на 20ти век и да покаже необходимостта от изучаването на непосредствените ни предшественици, а не само на класическия ранен модернизъм или пък Ренсанса и Маниеризма в Италия от 16 век. Това се отнася и до близката Българска архитектурна история от втората половина на 20ти век, която днешното общество всячески неглижира, унизява и разрушава. Хари Зайдлер е съвременник с този период, а творбите му са обявени в Австралия за паметници на архитектурата.

Имате ли в преспектива други изложби с които се занимавате?
- Да, това е изложбата "Архитектура и фотография", но тя е една по-камерна инсталация, за която изграждам само концепцията.

Каква е целта на тази изложба?
- Виждате ли, архитектурата и фотографията са две области които неволно се пресичат, кръстосват и се оглеждат една в друга. Архитектурната фотография се оказва плод на съвместно творчество: архитектът и фотографът съучастват в крайното произведение... Но тя също така е хибрид, състоящ се от две независими съставки: можем да имаме качествена фотография на много посредствена архитектура, както и една зле фотографирана добра архитектура. Визуалната култура в България днес има нужда от известно сътрудничество и развитие на стандартите и в двете области. Затова изложбата представя серия на архитектурна фотография в която и двата компонента са устремени да търсят качество. Така тази изложба цели да повдигне нивото на взискателност: на архитектурната колегия към своето изкуство, както и към изкуството на представяна на архитектурното творчество чрез фотографията,
- на фотографската гилдия към стандартите на представяне на архитектурното пространство и съвременното архитектурно творчество, на културните среди и на обществото в широк план - към двете сфери на художествена изразност.
Тя предстои да бъде открита в галерията Алтроникс, която вече има сериозен опит с архитектурни експозиции, във втората половина на януари и ще експонира архитектурни фотографии, представящи архитектурните реализации – сгради и интериори - от няколко български архитектурни студиа, от последните няколко години.