Античен манастир на католически орден в центъра на нормандския град Лувиер, който е изключителен пример за обител до водата, премина през успешна реконструкция.

Проектът с площ 2000 кв. метра на френското архитектурно бюро Opus 5, който бе завършен през юни 2012 г., е в номинациите на наградите на изданието World Architecture News в категорията за регенерация.

Манастирът е строен между 1646 и 1659 година за Францисканското братство и е представлявавал църква и две манастирски крила, разположени около централната сграда.

През 1789 година манастирската част е транформирана в затвор, а църквата - в съдебна зала. През 1827 година църквата е разрушена и съдът е преместен в нова сграда. Затворът е затворен през 1934 година, когато едно от двете крила е застрашено от срутване.
Частично разрушената сграда става музикално училище през 1990 година.

Останките от античния манастир, който е единственият, построен над река в Европа, образуват впечатляваща комбинация от камък, растителност и вода.
Тази хармония е интерпретирана и в проекта на новата сграда, предоставяйки на Лувиер ново музикално училище, модерно, функционално, атрактивно и отразяващо градската култура. Подчертано е също така археологическото наследство и неговото запазено място в сърцето на града.

Проектът има за цел да представи новия образ на околността и да подчертае нейните характеристики. Училището има 24 класни стаи, библиотека и две големи концертни зали, при изграждането на които е възникнала трудност със запазването на старата постройка, тъй като съвременното разширение на сградата е било по-важно от съществуващите помещения.
Това наложило да се строи на много малък участък и архитектите използвали всички свободни пространства, издигайки новите крила върху съществуващите стени.
Резултатът от това е компактен проект, при който новите части се издигат над старите, но въпреки това историческата сграда доминира.

Второто разширение, което е на мястото на липсващите части от южното крило на манастира, е с изложение към водата и неговото разположение е ключов момент в проекта. В него се помещава най-големият елемент от реконструкцията: голямата концертна зала. Тази част от училището се превръща в негова емблема и съчетава околността с естествените елементи. Фасадата му прилича на обикновена правоъгълна стъклена кутия с вертикални резки, която отразява околността.