Тютюневите складове – място с идентичност в Пловдив

Една над стогодишна традиция за града изчезва, но остават материалните свидетелства – сградите, време е общината и бизнесът да ги съживят и превърнат в обществено-културно средище

Началото
През 20-те години на миналия век община Пловдив определила терените за развитие на промишленост в зоните около Централна гара, гара Филипово, Карловско , Коматевско и Кукленско шосе, и западно от Джендем тепе. Тогава се появил и кварталът на тютютневите складове със специфичната си архитектура, който бил наречен "Тютюнево градче", разположено между днешните улици "Иван Вазов", "Авксентий Велешки", бул. "Христо Ботев", Сточна гара и Централна гара.
Пловдивските тютюнотърговци натрупали богатство, даващо им възможност да изградят повече от 20 специално построени склада за манипулация на тютюн. Голямото им желание за представителност дало отпечатък върху обикновените фабрични сгради, които придобили свой специфичен архитектурен образ и съперничели на най-добрите предприятия в Европа от този бранш.
С проектирането им са свързани имената на големите пловдивски архитекти от това време - арх. Камен Петков, арх.Васил Търпоманов, арх. Димитър Попов.
Масивните постройки били с внушителни 4-5-етажни обеми, с обикновено неразчленени фасади, но с пластична декорация, която в някои случаи е дори пищна. Вътре складовете са с големи етажни отворени пространства, в повечето случаи с мощна дървена конструкция.
Сградите са пример за това как дори в един чисто функционален обект може да се вложи усет за мащаб и пропорции.
Освен че са част от промишлената история, тютюневите складове са били мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата история на страната и града.
След 1947 г. тютюневите складове и съоръжения били национализирани в "Държавен тютюнев монопол". Създал се "Булгартабак" като индустриална и търговска компания. През 1993 г. "Булгартабак" станал холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които в Пловдив. Започнала голямата разпродажба на тютюневите складове на неслучайни хора с цел препродажби. Глобалната стагнация на тютюневата индустрия засяга и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата изпразват от съдържание тютюневите складове. Една над стогодишна традиция за града изчезва, но остават материалните свидетелства – сградите, които носят нещо от хората, които са ги поръчали, проектирали и обитавали, но сега пустеят.

Тютюновите складове сега
В момента в Пловдив има около тридесетина тютюневи склада, повечето съсредоточенимежду бул. "Хр.Ботев" и ул. "Иван Вазов". Част от тях са обявени за недвижими културни ценности, а другите са в режим на охраняема зона. Някои от тези сгради са все още позапазени, други вече преустроени според идеите на собствениците, но голяма част от тях са в окаяно и опасно състояние.
Между тях е и най-красивият тютюнев склад в града - този, който Димитър Кудоглу е дарил на фондацията "Дом на благотворителността и народното здраве". Вече много години керемиденожълтата сграда с красиви гипсови орнаменти и арки при покрива стои изоставена, рушаща се, с опадали мазилки и изпочупени стъкла. Цялата постройка в момента е опасана с метални заграждения, а малкият двор е потънал в бурени. Италианската фирма, закупила сградата на Кудоглу, е собственик и на съседния склад, който също стои занемарен.
Нещата са оставени на намеренията и културата на новите собственици. Функциите се обособяват хаотично, без обща концепция и стратегия за развитието на тази историческа зона. Правят се градоустройствени разработки на отделни имоти и така постепенно мястото губи характера си и като архитектурен ансамбъл и като възможност да се решат и обогатят функциите на тази територия. Това, че голяма част от сградите не са обявени за недвижими културни ценности, позволява на инвеститори и проектанти да ги събарят и строят нови в псевдостойностна ретроархитектура, като заличават идентичността на мястото.
Модерната концепция за съхранение на такива обекти е да запазим за поколенията архитектурния и историческия спомен на мястото, като адаптираме и даваме нов живот чрез нови функции на старите сгради. Икономическите условия принуждават мнозина да се възползват максимално от това, което имат, а не да се извършва постоянна подмяна на стари с нови сгради.
Едно от големите предизвикателства за устойчиво бъдеще е да се намерят решения за устойчиво използване на съществуващия сграден фонд, като се появят подходящи за съвременните изисквания функции - места за култура, жилища за артисти и креативни хора, сгради, обслужващи бизнеса и градския начин на живот.

Бихме ли могли да спасим "тютюневия град"?
Община Пловдив е институцията, която защитава интересите на града ни, и когато очевидно една историческа част от него се руши и изчезва, би трябвало да направи опит да я спаси, като първа подеме различни инициативи.
Процентът на частната собственост на тази територия след процесите на приватизация е много голям. За да се случи нещо, е необходимо собствениците да бъдат убедени в икономическия и обществения смисъл от запазването и адаптирането на тази градска зона.
Доброто местоположение на тютюневите складове - в близост до транспортни възли, до главната улица и важните административни и културни сгради, до библиотеката и университетите, до градската градина е в голям плюс за развитието на тази територия и може да стане новото обществено-културно средище на Пловдив. Всичко това, подплатено с икономическа обосновка за добри резултати, би могло пък да убеди собствениците, че има смисъл да спасим тази част на града.
Защо място за провеждане на различните събития, ако Пловдив стане европейска столица на културата през 2019 г., да не бъде именно "тютюневият град"?

Какви са законовите възможности?
1. Спешно всички тютюневи складове да се регистрират като недвижими културни ценности, за да се предотврати събарянето им и появата на нещо ново и фалшиво на тяхно место. При съществуващите законови ограничения за обсъждане и дискутиране на архитектурния образ на одобряваните проекти, включването на старите промишлени сгради в списъка на паметници на културата остава един от малкото начини те да бъдат спасени.
2. Да се включи тази територия в бъдещия интегриран план за развитие на бизнеса, като приоритетна зона за въздействие с цел осигуряване на условия за нисколихвени кредити от Европейската инвестиционна банка (инициатива JESSICA).
3. Да се проведат серия от обществени обсъждания със собствениците, за да бъдат убедени, че има смисъл от това да запазиш за поколенията идентичността на града си, като същевременно с това имаш и икономическа изгода.
4. Да се проведе архитектурен конкурс за идея.
5. Да се изготви нов устройствен план на тази градска част като защитена територия за опазване на недвижимото културно наследство, със специфични правила и норми и контрол по тяхното прилагане и изпълнение.
Пловдив има нужда от обществено-културно средище. В същото време мястото, наречено "тютюнев град", със своята идентичност, дух и история стои празно и безжизнено. Време е община Пловдив съвместно с бизнес средите на града ни да се ангажират с използването на потенциала на тази територия.

Понятието "Индустриална култура" в Европа

Специално внимание на адаптацията и повторното използване на съществуващия сграден фондсе отделя от години вГермания, като за това си има разпростанено и отделно понятие - industriekultur Индустрий-Култур.
В буквален превод то се превежда като "индустриална култура"
Целта на "индустриалната култура" е, като се съхрани свободният сграден фонд, да се запази средата, давайки познание за миналото на бъдещите поколения.
През 80-те години на миналия веквъв връзка с деиндустриализацията на старите промишлени райони се прилага модерен подход на внимателно обновяване на тази среда, вдъхвайки нов живот на ценния ресурс от промишлени паметници на културното наследство.
През 90-те години на Международното изложение Емшер парк в Рурската област се определят тенденции и основни акценти в преустройството на стари промишлени зони.
XXI век започва в Рурската област с нова тема и понятие - индустриален туризъм. Най-важният проект на изложението Емшер парк е
"Път на индустриалното наследство в Рурска област". Това е регионален проект за туризъм и е 400 км кръгов маршрут през региона. Излезлите от употреба стари индустриални сгради не са места за копнеж и спомени, а отдавна имат развита културна индустрия. Те са "живи" пространства и места с туристически атракции.
Създаден е дори европейски маршрут на индустриалното наследство в Европа, с повече от 850 обекта в 32 европейски страни.
Резултатите от тази концепция, заложена 90-те години, се виждат реализирани през 2010 година, когато Рурската област е "Европейска столица на културата".
Програмата на РУР 2010 се състои от три основни теми, като в раздела Метрóпол, културната столица на Европа решава проблематиката на градоустройствената структура с архитектурно и социално многообразие. Градът е съществуваща реалност и вече не трябва да се построи, а трябва да бъде поправен е част от текста на Метрóпол.
1. Цехът Цолферайн в Есен
Когато на прозводството на въглища и кокс в района на Рурската област идва краят, се повдига въпросът какво ще се случи по-нататък със сградите. Компанията "Рурски въгледобив",собственик на комплекса от цехове Цолферейн, изважда заповед за събаряне на сградите Но усилията за опазване на местото, изключително по своята архитектура, икономическото и социалното значение, се оказали по-силни. Няколко дни преди събарянето Цолферейн бил поставен под официална заповед за защита и с министерско постановление става паметник на архитектурата в град Есен.
Идеята била комплексът да се запази и намери нова възможност за използване. Генералният план, предложен от Рем Колхаас през 2001, била логична последица от тази философия. Електроцентралата на въглища била преустроена в музей. В Цолферейн се предлагат офиси и ателиета за хора със свой собствен бизнес. Били създадени в началото около 1000 работни места. Всяка година 1 милион посетители идват, за да видят най-големия промишлен паметник в региона.
2. Адаптацията и повторното използване на стари и изоставени промишлени сгради отдавна се прилагаив Америка, като там е разпространено понятието лофт. Товаозначава бивша фабрика или всяко друго промишлено помещение, превърнато в жилищно пространство.През 40-те години на ХХ век в района Манхатън, Ню Йорк, се появяват пустеещи складове и фабрики, привличащи младите художници, архитекти, музиканти, които ги превръщат в жилища и квартали на изкуствата. В момента лофт жилищата са силно търсени от бохеми и богаташи.
През 2001 в град Лос Анджелис се приема буквално преведеноЗакон за адаптивно преизползване и е пример на законодателство, което насърчава превръщането на вече икономически нежизнеспособни промишлени сгради в такива за културни и жилищни функции.
3. Лофт архитектурата е особено модерна и в Русия.
"Винзавод" е център за съвременно изкуство в Москва, отворен през 2007 г. Намира се в бивша пивоварна - "Москва Бавария". "Винзавод" се състои от седем индустриални сгради от края на XIX век.
4."Лофт проект Етажите" е мултикултурен център на съвременното изкуство в Санкт Петербург , открит през 2007 г. Намира се на петия етаж на мястото на бившия Смолницки хлебозавод на Лиговски проспект.
5. Шпайхер-Щад в Хамбург е

кварталът от стари пристанищни складове, построени върху пилоти, и е обявен за паметник на културата през 1991. Комплексът, построен през 1883 г. като част от безмитната зона на пристанището, е разположен на 26 хектара върху острови на река Елба. С навлизането на модерните системи за управление на стоките, комплексът от складове се обезсмислил и в края на 80-те години на миналия век се превърнал в проблемна тема за града. Общината започнала с проучване и доклад за състоянието на сградите. Планираните разходи за ремонт и привеждането на складовете към съвременните норми за работа, при условието да се запази абсолютно обликът на историческия квартал, е щяло да увеличи наемите и да намали икономическата привлекателност.Като изход и решение било предложено складовете да се използват в бъдеще, като се обогатят и с други нови функции. Към многобройните търговци се появили различни агенции и офиси, няколко музея, кафенета, ресторанти и модерни жилищни сгради.
6. Голямата награда Грийн уей за наследство получава проект за една от известните стари промишлени сгради в Сидни,затворена през 1988 г. През 2002 г. Министерството на изкуствата в Австралия купува постройката искоро след това започва строителство на обект под името Керидж уъркс. Това е артистичен център за творческа работа и жилища на практикуващите множество съвременни изкуства.
7. Строителството на нова сграда за Силезийския музей в Катовице е един от ключовите проекти на Силезийското воеводство. Парцелът в центъра на града включва стари постиндустриални сгради от началото на ХХ и век. Проведен е Международен конкурс за архитектурна концепция през 2006 г. Проектът е частично финансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от Министерството на културата в Полша и в момента се реализира.

Потребителски вход