Още в самото начало искам да заявя, че няма да коментирам качествата на архитектурните идеи, предложени от участниците в конкурса - това е било работа на компетентното жури, надявам се.

Що се отнася до юридическата некоректност на конкурса, КАБ изрази позицията си чрез своя председател арх. Петко Йовчев във вестник "Строителство Градът", бр. 24 от 21-27 юни. Аз изразих становището си за некоректност от конструктивна гледна точка още на 15 юни до КАБ, КИИП, МК и МФ.
Само КАБ реагира. (Виж вестник "Строителство имоти", бр. 25 от 21-27 юни, където са публикувани становищата на архитектите Атанас Тосев - зам.-председател на КАБ,  Петко Симеонов - член на УС на КАБ,  Любомир Пеловски - член на УС на САБ, Мариела Андреевска - КАБ, и  Васил Пенчев от "ВИПроджект").
А арх. Владислав Николов реагира срещу некоректността на конкурса по-осезателно едва след като не получи първата награда. (Както той сам казва, по стечение на обстоятелствата познава обекта на конкурса повече от десет години.
Освен това миналата година министър Вежди Рашидов обяви, че ще имаме нов музеен център по проект на арх. Владислав Николов.)
Немалка част от архитектурната колегия смяташе, че конкурсът е обявен  за него.
От МК едва ли ще намерят логично обяснение за забавянето на визата за проучване и проектиране (особено важен документ) - изпратиха я на участниците в конкурса чак на четиринадесетия ден (14 юни), т.е. вече  беше изминала една трета от конкурсния срок. (А визата е от 3 февруари 2010 г.  с ЧИЗРП от 27 март 2001 г.)
 
Ето моите въпроси (аз искам да ги задам и ако получа отговори, ще бъда много изненадан):

1.Към арх. Владислав Николов: Ден преди обявяването на победителя в конкурса Вие поместихте на две страници във вестник "Труд" обширна информация за Вашия проект за Българския лувър. Би трябвало при този многогодишен труд (проектът Ви наистина е впечатляващ, особено с идеята да използвате подземното пространство около църквата) да сте обследвали сградите съгласно изискванията на Наредба №07/2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 23.07.2007 г., тъй като съществуващите сгради, които са обект на конкурса, не са осигурени на сеизмични въздействия. Вие сте знаели много преди по-голямата  част от другите участници, че строителството им е започнало през далечната 1882 г., частично разрушени при бомбардировките през 1944 г., възстановявани през 1952 г. и т.н. По-късно Вашият многоуважаван баща създава сега познатия образ на НГЧИ. Трябва ясно да заявите правено ли е подобно обследване, от кого и какви са резултатите? А запознати ли сте (Вие или конструкторите, с които сте работили по тази задача) с още по-строгите изисквания на евронормите, които всеки момент би трябвало да влязат в сила (трябваше да са в действие от март 2010 г.). Българският лувър не е случайна сграда, със занижени изисквания, нали?
 
Мой коментар: Без такова обследване и най-крилатата архитектурна идея е химера. Посочената Наредба №07/2 е категорична в чл.5, че "в сгради (неосигурени на сеизмични въздействия) се допуска да се извършват строителни и монтажни работи, в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, надстрояване или промяна на предназначението и натоварванията, при следните условия:....1, 2, 3, и 4.(2)  Не се издава разрешение за строеж (...), ако не е съставен технически паспорт на сградата с предвидени мерки за цялостното й осигуряване на сеизмични въздействия в съответствие с изискванията на тази наредба и ако оценката за сеизмична осигуреност е отрицателна". "Оценката за сеизмичната осигуреност категорично ще бъде отрицателна. (Като първи Правилник за антисеизмично строителство се смята публикуваният в бр.78 на в. "Известия" от 29.09.1961 г.). Гарантирането на дуктилността при задължителното подсилване на конструкцията в бъдеще (заложена в приложенията за конструиране на Наредбата от 1987 г. и към сега действащата  Наредба), е много трудна и скъпа операция, понякога и невъзможна. А невъзможността да се изпълнят изискванията на чл. 18 и чл. 31 от последната наредба не могат лесно да се обяснят.
Съжалявам, но не мога да премълча факта, че 31 архитекти са участвали в конкурса, без да проявят интерес за състоянието на съществуващата конструкция, а ако са проявили, са приели чиновническия отговор, че това на този етап не е от значение! (Това значи ли, че този етап е за губене на време?)

2. Към арх. Янко Апостолов - спечелил конкурса: С цялото ми уважение към Вас, възпитаник на английската школа (за която имам известна информация, че е на много високо ниво) и  работещ в Ню Йорк (мечта на много колеги), аз съм смутен от работоспособността Ви ("Спях по 2-3 часа, за да изготвя проекта" - в. "Труд", брой 268 от 28 септември). Въпросът ми е кога успяхте да разгледате сградата на бившия Технически университет и на въпроса на Мила Вачева  "...Дали не трябва направо да се бутне...", Вие отговаряте " В никакъв случай. Сградата е масивна и солидна... Все още няма строителна експертиза, но не мисля, че ще има изненади." (Виж в. "24 часа" от 1 октомври.) Не смятате ли, че не Ви достига необходимата компетентност? Или сте получили информация от некомпетентни люде? И най-компетентните специалисти не могат да прогнозират резултатите без сериозно обследване на конструкцията, без да се запознаят с изискванията, които са били практика през годините на строителството на разглежданите сгради, без да установят реално вложената армировка в конструкцията чрез апаратура, без да определят сегашната носимоспособност на вложените материали и без да ползват съвременните програми за изчисления. На безотговорни приказки сме се наслушали, но за архитектурното изкуство (което обхваща и конструкцията) безотговорните приказки са пагубни.
 
3. Към председателя на журито:
Вие и членовете на журито убедени ли сте, че няма нарушение във факта, че конкурсът е обявен по Закона за обществените поръчки вместо по Наредбата за конкурсите в устройственото планиране?
Наистина ли подценявате сеизмичната неосигуреност на сградите, върху които са творили архитектите?
Кой внуши на министър Вежди Рашидов, че "проектът ще струва между 25 и 30 млн. лв." (виж в. "Труд" , бр.268 от 28 септември т.г.). Искрено се надявам да не е някой от журито.
 
Мой коментар: Моля се разпространената информация от БТА (10.09.2010 18:10) да не е точна: "Столичани могат да бъдат спокойни  - сградите в града са изчислени да издържат 7,5 по скалата на Рихтер, категоричен е главният архитект на София Петър Диков." Допускам грешно цитиране, както например стана във вечерните новини по Би Ти Ви (20.09 т.г.) - новинарите внушиха на зрителите си, че еврокомисарят Кристалина Георгиева в сутрешния блок е заявила: "София е конструирана така, че да може да издържи на земетресение от 8-9 степен по Рихтер." Г-н Кеворк Кеворкян не отмина този факт с острото си перо. (Виж в. "Труд" от 5 октомври т.г.) Еврокомисарят му отговори нежно чрез същия вестник. А истината може лесно да се установи, като се погледне записът на сутрешния блок. Г-жа Георгиева казва "8-9 степен"... без да уточнява скалата (на Рихтер или на Медведев-Шпонхойер-Карник). Ще се повторя, но е наложително пояснението: земетресение с магнитуд 7,5 (по скалата Рихтер) е приблизително равно на земетресение с интензивност ІХ степен (по скалата на Медведев..., за която се оразмеряват сградите в София през последните години), само при условието че в епицентралната зона дълбочината на огнището е на 45 км! Ако е на 15 км - интензивността е по-скоро Х степен (по скалата на Медведев...) -  а това е всеобщо разрушаване на сградите... (Виж  предаването "Календар" по "Нова тв", 15.09. т.г., където уточних тази тема, позовавайки се на наученото от изтъкнатия български учен проф. д-р инж. Людмил Ценов от БАН.)
 
4. Към капацитетите от БАН и УАСГ: Може ли да чуем Вашето компетентно мнение по начина на провеждането на архитектурен конкурс у нас, засягащ посочените сгради в центъра на столицата, при сеизмичната даденост, при нормативните изисквания от 2007 г. заради сеизмичността и при задаващите се евронорми? Отговорно ли са постъпили българските архитекти, получили образованието си в сеизмичната ни страна, като са фантазирали върху неизяснени конструкции от преди 60 и 130 години?  Те подготвени ли са за проектиране в сеизмична обстановка при съвременните изисквания? Отскоро българските студенти кандидат-конструктори вече са запознати с новата философия на капацитетното изчисляване на конструкциите при сеизмични натоварвания, чиято родина е Нова Зеландия (1980 г.) и по-късно е включена в нормативните документи на САЩ, Канада и Европейския съюз. (Виж "Проектиране на стоманобетонни конструкции за сеизмични въздействия" - УАСГ, 2007 г. на проф. д-р инж. Росица Ганчева, съчетаваща науката с практиката, което е изключително качество.)
Не е ли редно да се изготви най-напред необходимото обследване, да се предвидят мерките за осигуряване на сградите (в които ще бъде Българският лувър) на сеизмични въздействия поне по действащите сега норми (а е редно да се мисли за осигуреност по евронормите), да се определи цената (с достатъчна точност) за това конструктивно осигуряване с подсказване на евентуалните  възможности за  промени от архитектурна гледна точка?
 
Мой коментар: С изключение на победителя в конкурса българските архитекти и инженери са закърмени със следните слова на майстор Колю Фичето (изписани на една от  стените в старата сграда на УАСГ): "Паша ефенди, ако мостът на Бяла не сторя по теркя си за 700,000 гроша, вземи ми главата!" Кой определи цените за реализацията на предложените проекти и как? Кой определи най- ниската цена и как? Или ние си знаем, че у нас може да се говори безотговорно. Ами някои все още помнят проектните цени на "чинията" на Бузлуджа  - после завишени 10 пъти, на НДК - завишени 3 пъти, а сега на магистрала "Люлин"? Знае ли някой как Норман Фостър е спечелил конкурса за моста над река Тарн при град Мило в Южна Франция, който функционира от четири години (едната от опорите му е с 19 м по-висока от Айфеловата кула). Пропътувах 6000 км, за да видя макетите и на другите участници и да науча историята на място - в интернет има много информация, но не цялата.
БАН и УАСГ (не изключвам и другите университети  като УАСГ) би трябвало да обръщат още по-голямо внимание на практиката. Кой, ако не те, ще вдига по-високо летвата?
Кой и защо бави новите норми (съобразени с европейските) за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони? Те са с нова философия. Изискванията за регулярност в план и по височина на сградите ще  засягат вече неделимото архитектурно-конструктивно мислене. То е и една от причините за по-опростените обеми в западната практика (основните са икономически). Несъобразяването с регулярността (и то само до възможна степен)  води до значително завишаване на цената на строежа и истинският инвеститорът сигурно няма да  бъде безразличен.
Кой Ви пренебрегва при определянето на изискванията за подобен конкурс от общонационално значение?
Акад. Христосков от БАН отговори на моя въпрос за състоятелността на конкурса за Българския лувър без проверка на земетръс на въпросните сгради простичко: "Никой не ни е питал. А за оценката на сградите в сеизмично отношение можем да се произнесем само ние..."(Последното не е съвсем вярно.)
 
5. Към министър Плевнелиев нямам въпроси!