За предизвикателството при интегриране на археология във високотехнологичната сграда Star Gallery в Пловдив
Арх. Радка Стефанова и арх. Стефан Стефанов, автори на проекта
 
Концепцията за изграждане на обекта е авторска разработка на българския екип и е предложена на австрийските инвеститори собственици - Карл Полцхофер и инж. Рудолф Лайтнер, които са хора с претенции и с желание да направят една добра инвестиция в страната ни.
Финансовата възможност на чуждия инвеститор в случая също беше безспорен плюс, защото позволи едно толкова продължително строителство. Проектът и строителството минаха през няколко етапа.

Първият одобрен проект, по който започна строителството, отчиташе значимостта на сграда в ансамбъла на главната пешеходна улица. Фасадите се запазваха категорично и влизаха  в общия ансамбъл. Желанието на инвеститорите беше да съчетаем старо и ново и голям проблем в тази посока представляваше укрепването на фасадите, особено тази към бул. "Княз Ал. Батенберг".
По-атрактивно обаче се оказва това, което се случва вътре в самата сграда. Съдейки по мястото, където се намирахме, знаехме, че ще излезе античност, но не и в такъв мащаб. Все пак сутеренното ниво се е ползвало за младежко заведение, преди да започне реконструкцията. Понеже сградата като цяло трябваше да бъде укрепена, започнахме да търсим нивото, на което да можем да фундираме.
В хода на строителството постепенно започнаха да излизат античните пластове. Наложи се провеждането на пълно спасително-археологическо проучване под ръководството и контрола на Археологически музей - Пловдив, и НИПК - София.
Съществен момент в работата ни по обекта беше и това, че бяхме ангажирани като проектанти и като консултанти в смисъла, който се влага в Австрия – а именно с пряк ангажимент със строителния процес, което направи възможно реализирането на разкопките в този им вид. Цялостното разкриване на археологическите разкопки се оказа една изключително сложна техническа задача, която беше свързана с просичане и подсилване на фундаментите на сградата, укрепване на фасадите, както и цялостен демонтаж на старата конструкция и направата на "нова сграда" в сградата.
Подминахме проектното ниво с още два етажа надолу, под нивото на "Кн. Александър I". Това допълнително създаде много сериозни конструктивни проблеми. В един момент цялата сграда остана във въздуха на 2.50-3 метра. Стигнахме под съществуващите фундаменти, откъдето започна тяхното сериозно укрепване и подсилване. Прецизната конструктивна работа беше дело на екипа на инж. Маньо Манев. От тяхна страна нямаше никакви ограничения по отношение на архитектурата.

Следващият проблем, който възникна, беше изграждането на новата конструкция вътре в самата сграда. При наличието на тази археология вече беше невъзможно да стъпваме на каквото и да било друго, без да ползваме съществуващите фундаменти, които излязоха като елемент на античността. Задължително трябваше да ги запазим. Затова предприехме фундиране под античността, като  се направиха набивни пилоти под всяка от колоните. Над тях "стъпила" и новата конструкция, която трябваше да "поеме" останалите пет надземни нива. Целта беше максималното отваряне на сутеренното пространство.

По искане на археолозите, за да се възприемат сводовите конструкции, носещи седалките на театъра, се наложи да се направят пробиви в носещите каменни стени на съществуващата конструкция в посока север-юг. Процесът се оказа трудоемка работа, защото стените бяха от ломен камък, ваден от кариерите. Въпреки това екипът предприе тяхното укрепване с цел да се запази автентичният вид на сградата от 30-те години на миналия век с елементи от турски градежи. В крайна сметка сутеренът се отвори максимално в напречна посока, за да осигури подходящо възприемане на археологията.

На този етап започна преработка на проекта с цел отреждане на подобаващо място на откритите археологически разкопки. Възложен бе проект за консервация, реставрация и експониране на археологията. Голямото предизвикателство пред целия колектив от български и австрийски проектанти беше как по най-подходящ начин да изявим наслагването на два исторически, културни пласта, и от друга - тяхното интегриране в новата високотехнологична сграда. Така след задълбочени проучвания на място решихме да приоритезираме различните паметници отдолу нагоре, така че да се постигне една висока стойност на експонирания материал.

Откритият археологически материал беше уникален. Успоредно с това трябваше да се съобразим с частично запазената архитектура от началото на ХХ век - прекрасни тухлени сводове, стъпващи върху археологическото ниво. Наличието на различни културни слоеве и успешното им експониране обогати значително вътрешното пространство.
Подходът беше античност, късно възраждане и съвременност да съжителстват заедно, всеки със своите материали и специфика и в същото време да се разграничават. Съвременното строителство с материалите си - бетон, стъкло, метал; тухлата и каменната зидария от началото на ХХ век и античността - с керамиката, квадровата зидария и мрамора. При реконструкцията наслагването на античност и нови елементи е на принципа на искреността и контраста. Имитация не бе допусната.  На двете подземни нива присъства изцяло археологията.
При нейното експониране търсехме, от една страна, да се получи правдоподобна картина за античния паметник и, от друга, да се покажат отделните му слоеве - паметникът да говори за историята си. Идеята беше да се търси частична завършеност. На нива -3.00 и -6.60 всичко е подчинено на археологията. Използваемата площ на ниво -3.00 заема не повече от 1/3 от цялата площ и е цялата от стъкло и метална мрежа, под които се чете осветеното археологично ниво. Осветлението акцентира отделни елементи. Веднъж имаме частична анастилоза на част от сектора с подредени седалки, след това виждаме блокажа, върху който са легнали седалките, после излиза надлъжната конструкция, която е под блокажа, и другата конструкция, оформяща наклона.

Разкриването и проучването на археологията, проектът за консервация, реставрация и експониране наложиха преосмисляне на цялостната концепция за сградата. Археологията трябваше да се интегрира в съвременната функция, уникалното й внушение бе оценено. Сградата трябваше да се отвори към античното ниво. Оттук дойде идеята за надлъжното й разцепване и разминаване на нивата в напречна посока.
Това създава чувството, че се движиш в подножието на каньон, който се отваря надолу. Динамизираното вътрешно пространство  създаде по-богат интериорен образ и възможност археологията да е визуално достъпна от всяка точка и да присъства в цялостното вътрешно пространство. Резултатът е eдно елегантно пространство с минимален обем конструкции.
Още с влизането в сградата погледът се привлича от един различен, отдалечен във времето културен пласт. Атриумът на партера е пробит по цялата надлъжна ос, така че се създава вътрешна улица - реплика на съществуващата в миналото.Относно материалите - трябваше да има максимално разграничаване. Новите материали  са стъкло, иноск, метал, бетон. Парапетите са стъклени без ръкохватка, за да не спират погледа и да не се налагат в интериорното решение. Искахме античност и съвремие да бъдат отделени дори цветово. Разполагахме с една тъмна сцена - фон за експонирания материал от естествен светъл  мрамор.

При екстериорното решение остана принципът  за максимално запазване на фасадите – дори цветово. Изследвани бяха цветовите напластявания във времето и стигнахме до първообраза. Позволихме си само промяна на характера и цветовата гама на партера и мецанина, с което искахме да обвържем фасадата с едно ново интериорно решение и да подскажем различно звучене на сградата.
Подпокривното пространство, което бе неизползваемо, се превърна в заведение за хранене и кафе с прекрасни просторни тераси с много приятна панорамна гледка към Сахат тепе и към Стария град. В процеса на работа най-сериозни изменения обаче претърпя принципът на организация на интериора. Причината е в промените на концепциите на инвеститора, свързани с начина на експлоатация на сградата. Още в самото беше ясно, че собственикът няма намерение да разпродава обекта, а ще изгради сграда с общо менажиране. Начинът на управление на едни такъв център е много важен. Не можеш да привлечеш добър търговец в обект, който се менажира по схемата "построено-продадено-оправяй се сам". В процеса на работа инвеститорът се насочи към идеята тук да бъдат привлечени един-два стратегически клиента, а не множество малки търговци. Това даде възможност за максимално отваряне на пространствата, включително на стълбищните клетки, които бяха решени с падащи в случай на пожар противопожарни завеси – решение напълно ново за България. Сградата е изцяло климатизирана и снабдена с всички необходими системи за отопление и вентилация плюс съответните  топлоизолации по покриви и тавани. Инженерната инфраструктура е на много високо ниво. Има монтиран сателит и интернет с връзки, обслужващи цялата сграда.

Търговски център Star Gallery се намира на пешеходната улица на Пловдив,на територията на групов паметник на културата – "Историческа зона Филипопол- Тримонциум-Пловдив" , в трасето на стадиона на Филипопол - един от внушителните паметници на римската обществена архитектура периода II-IV в. от Христа.
Някогашният "Търговски дом" на Ково и Сиди обединява две здания, строени съответно през 1926 г. и 1930 г. по проект на изтъкнатия пловдивски архитект Христо Пеев и оформени като един комплекс. Сградите са представлявали едно цяло чрез вътрешен пасаж с калдаръмена настилка, свързващ двете съседни улици – главната ул."Княз Александър І" и ул."Отец Паисий". Идеята за вътрешна улица е продължена и в концeпцията на новия проект, но цялостно обогатена. По този начин би могъл да бъде решен целият квартал на ниво градоустройство с  възможност цялото каре между двете улици да се превърне в динамична търговска част, с богати атриумни пространства, без мръсните вътрешни дворове, които могат да се видят в момента.
Сградата е пететажна с мецанин откъм ул. "Княз Александър I" и триетажна откъм ул. "Отец Паисий". Конструкцията е смесена - от носещи тухлени стени и колони и метални греди с пруски свод   на междуетажната конструкция. Покривът е дървен. Сградата е признат архитектурен паметник на културата с категория "ансамблово значение".

"Мол Габрово" – една стогодишна история
Арх. Иван Узунов, автор на проекта
 
Историята на сградата е свързана с цял век. През 1910 г. двама габровци започват строителството на грамадно и великолепно за времето си казино с ресторант и хотел в централната най-красива част на града – на "Априловския площад". Заради културните нужди на габровци в казиното се устройва театрален салон и кинематограф. Хотелът бил обзаведен с виенска мебел, имал централно електричество и парно отопление. Казиното заедно с красивата си градина заемали 8000 кв.м. На 4.12.1930 г. казино "Бузлуджа" е закупено от индустриалеца Пенчо Семов и дарено на женско благотворително дружество "Майчина грижа." Със средства на Семов по проект на арх. Никола Гръблев се построяват още два етажа, предназначени за девическо професионално училище. След септември 1932 г. сградата започва да действа като девическо  практическо занаятчийско училище и приема за име "х.Радка Пенчова Семова", а през 1961 г. тук се открива първото широкоекранно кино в окръга.На 1 ноември 1986 г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение. Проектирането и изграждането на "Мол Габрово" се извършва в периода 2007 г. – 2010 г. В югоизточния ъгъл на сградата са преизградени част от двете фасади на съборената сграда - паметник на културата - бившето кино "Майчина грижа", предвид на което проектът е съгласуван и с Националния институт за паметници на културата. От североизточната фасада са преизградени централната кула и двете симетрични аркади от двете и страни. Веждите на полукръглите прозорци на третия етаж също са преизградени под формата на ниши. Преизградени са и двете по-ниски кули с плоски покриви от двете страни на колонадите, като е запазен детайлът на балюстрадите на парапетите на терасите, както и характерните арковидни прозорци на втория етаж от южната част. От югоизточната фасада е запазена двуетажната част с характерните арковидни и кръгли прозорци.
Междувременно същият инвеститор възлага в съседство на "Мол Габрово" проектиране и изграждане на офис сграда, в което правя опит за ансамбъл. Свързващо звено между "Мол Габрово" и офис сградата е парковото пространство, което изградихме. Към момента офис сградата е изпълнена в груб строеж.
 
Изоставена топлоцентрала във Варна днес посреща гости като бутиков хотел Вентура"
Арх. Владимир Попов, един от авторите на проекта
 
Хотелът е част от ансамбъла на 19-те руски жилищни сгради, разположени на южния бряг на канала на море-езеро в кв. Аспарухово.В проектирането участваха още арх. Красимир Петров и арх. Велин Нейчев. Градски хотел  "Вентура" представлява преустройство на изоставена квартална топлоцентрала, типов съветски проект, изпълнен през 1952 год. за жилищната група на корабостроителният завод във Варна. Той е разположен на южния бряг на канала море-езеро в кв. Аспарухово. При реконструкцията са запазени обемът на сградата, външните стени и коминът. Новосъздадени са всички етажни нива, подменена е изцяло покривната конструкция. Сгрaдата  приютява освен основните си функции – малък градски хотел с три различно декорирани зали-ресторанти,  бар-галерия и една оригинална инсталация за производство на  жива бира, която е експонирана в интериора. Хотелът разполага с четиринайсет изключително просторни стаи. Многофункционалната зала–галерия  заема цялото подпокривно пространство на сградата и позволява провеждането на художествени изложби, концерти, спектакли, балове и модни дефилета. Всъщност за нас предизвикателството беше в една обвивка, съобразена със средата да се вкара нова функция, като в случая тя е твърде интересна, тъй като има три различни елемента – хотел с ресторант, бирария с производство на жива бира, многофункционална зала. Тези три елемента да бъдат обединени под общ покрив в една стара обвивка – това беше предизвикателството. Използвано е мястото на старата сграда, члененията на фасадата и до голяма степен тя е и една допълнителна топлинна защита за всичко, което се намира вътре, т.е. не е само образно копие на предната сграда. Самото преустройство като строително изпълнение беше доста сериозно усилие, тъй като сградата е разположена на брега на канала, съвсем близко до водното равнище и цялостното укрепване, фундирането на изцяло новата вътрешна конструкция си е техническо предизвикателство.
Интериорното оформление е дело на инвеститора Красимир Ботушаров. Сградата бе реализирана в периода 2006 – 2008 год. и получи наградата в националния конкурс "Сграда на годината 2009" в категория "Градски хотели".