Един конкретен нерешен въпрос, който ще стои пред новото ръководство, е съдбата на Музея на българската архитектура. Макар формално музеят да не е собственост на САБ, а на държавата, САБ търси начин за устройване на музея, за което има няколко варианта.

2. Необходимо е да продължи линията на интеграция с различни организации, на първо място КАБ, но също така и УАСГ, КИИП, творческите съюзи, общините, културни центрове, фондации и т.н. при реализацията на мандатните програми и целите на САБ. Другите неща са:
- Да се обогати архитектурният живот извън столицата. Засега забележимо е архитектурното присъствие в Бургас (със Созопол), Варна, Пловдив, и недостатъчно - в останалата част от страната.
- Да се привлекат в съюза, по възможност и в управлението му младите архитекти. САБ да застане със своите ресурси – финансови и човешки – зад техните идеи като залог за обновлението му.
- Да се активизират връзките с "близката чужбина". Ние знаем повече за архитектурата на САЩ и Китай, да речем, отколкото какво става у нашите съседи.

3. Бих разделил имотите на САБ на три вида. Първият – това са домовете на архитекта, необходими за поддържане на съюзен живот, за професионално общуване, различни прояви и т.н. От финансова гледна точка те носят разходи, но без тях САБ не може да функционира пълноценно. Вторият вид, това са базите на САБ, предназначени за творческа почивка. Стремежът е те да са финансово неутрални, т.е. да са на самоиздръжка, но това е трудно постижимо. Трябва да се осъзнае, че да имаш бази за почивка в най-красивите кътчета на България вече е лукс, особено ако са пълни едва един месец в годината! Няма да ги продаваме, но да помислим: как да ги ползваме по-ефективно? Най-приемливо изглежда да ги споделим с нашите колеги – художници, писатели, журналисти - които пък да ни предоставят своите. Вече работим в тази насока.
 И третият: това са имоти, доходите от които ни позволяват да вършим основната си, т.нар. идеална дейност. Тук е уместно да се постави въпросът за търсене и на други схеми за финансиране на съюзните ни инициативи, извън наемите от имоти.
Отделно стои въпросът за творческия комплекс "Св. Кирик и Юлита". Това е един много сложен за експлоатация комплекс, свързан със значителни средства, но и с много емоции. Бъдещето му трябва да обмисли много внимателно и по възможност да се реши от най-висшия съюзен форум, т.е. от общото събрание.

4. На предишното общо събрание на САБ, проведено преди по-малко от година, бяха приети промени в устава, подготвени от комисия, която събра и обобщи предложенията, постъпили от дружествата на САБ. Най-съществената промяна бе увеличаване на мандата на управителния съвет от 3 на 4 години и редуциране на състава му. Не съм привърженик на чести промени в устава на САБ.
 

2. Почти всичко. С по "две думи" за основните направления:
 u САБ и КАБ - още до средата на 2010 г. да заработят в истински, а не привиден синхрон и в обща защита на интересите на професионалната гилдия и проектантите като цяло.
и значимо медийно присъствие - идеалните цели, формулирани в устава ни, и тяхната реализация да внедрим като ежедневна необходимост на обществото, експонирани чрез пресата и телевизията. Да намерим по-ефективен начин за засилване на ролята и качеството на браншовите ни издания с помощта на пазарни механизми и дотации, като сп. "Архитектура",бюлетин "Български архитект" и дискусионния ни ежеседмичник "АРХ и АРТфорум".
u образованието и младите архитекти  - да възстановим доверието на  младите архитекти и кандидат-архитекти в САБ както в организационен, така и в професионален план, със съчетание на идеалните и пазарни интереси, като пряко участваме в структурирането на учебните модули в УАСГ и съответните акредитации.
u  материалната база  - належащ е обстоен анализ на досегашната дейност, като се укрепят и развият пътищата за съхранение, обновяване и пълноценно използване, тъй като тя е главно условие за съществуването на САБ и основна възможност за изпълнение на идеалните ни цели. Задължително и без бавене да осигурим културния отдих и здравето, най-вече на по-възрастните наши колеги, които при подпомагане от САБ могат да упражняват архитектурната професия без оглед на възрастта си.
u  доходността  -  доходността на съюзните членове-проектанти в областта на проектирането и неговото организиране да се подпомогне от САБ, като създадем съответните възможности - чрез иницииране на срещи, споразумения и договаряне с общините за конкретно изпълнение на професионални задачи, категорично обновяване на практическите контакти с обществените и браншовите организации у нас и в чужбина на базата на съвместно изпълнение на взаимоизгодни проекти. Крайно време е да създадем работещ пазарен механизъм за това и организиране на фонд развитие, с ясни правила.
u  архитектите в администрацията - те практически формират отношението на обществото към архитекта. Това важи в най-голяма степен за главните архитекти. Отношението на САБ към тези колеги трябва и ще бъде коренно променено, за да може именно главните архитекти на градове, общини и области да припознаят САБ като своя организация и се включат активно в дейностите й и дадат своя принос за бранша.
u  експертизата  -  това е по силите на гилдията, но за да стане експертизата водеща и в защита качеството на нашия продукт, респективно на средата за обитаване е необходим закон. 
u  нормотворчество  -   ще се разделим с досегашната "привидност" при участието на САБ в тази дейност. Следенето, активно участие и практическата настоятелност следва да бъде постоянна задача на САБ съвместно с КАБ и КИИП. Представителството ни в Народното събрание да стане реално значимо, постоянното осведомяване и активна намеса, още на ниво комисии и работни групи, трябва да стане практика, а не само желание. Да не "вървим след събитията", както досега.
u дружествата по места  -   ролята на дружествата е свързана с експлоатацията и доходността на базите, самостоятелността за включване в проекти, включително по програми на ЕС и фондове за трансгранично сътрудничество, е определяща за развитие на цялата ни организация. И тук също трябва активно да се работи, щото дружествата също да припознаят САБ като своя организация, а не като периодичен регистратор на случайни събития.
u  международната дейност  -   тази дейност трябва да превърнем от "регистрационна" в "работна" фаза. Необходимо е не само участие на САБ с Международната академия  по архитектура и структурите на Съвета на архитектите в Европа и Международния съвет на архитектите, а да създадем реални практически условия за съвместна практическа  дейност с отделни съюзи на архитектите в Европа и света. Перспективно е да инициираме организирането на общност с архитектите българи и небългари, завършили образованието си у нас и практикуващи по света.

3. Считам, че битуващите понастоящем идеи за създаване на дружество, което да стопанисва изцяло имотите на САБ носи риск за собствеността, респективно за съществуването на САБ. Имотите на САБ считам, че не трябва да се продават, а развиват, защото те са свързани пряко с възможността за развитие на САБ. Необходимо е да се търсят различни пазарни методи в зависимост от конкретния случай и при по-голяма ангажираност на дружествата по места. За целта ще се наложи създаването на  механизми за увеличаване на отговорността на дружествата  при съответно стимулиране на тези отговорности.

4. Категорично! Най-важното е да се утвърди самостоятелността на дружествата по региони. Само по този начин може да започне възстановяването на жизнеността и обществения статус на САБ.  Досегашният  постоянно "регистрационен режим" в поведението на САБ по обществено значими въпроси е безсмислен и по никакъв начин не създава възможност за активно присъствие в живота на обществото и държавата ни като цяло. В нашия устав има ред противоречия и несъответствия. До настоящият момент  има повече от 200 предложения за промяна на устава както от страна на регионалните дружества, така и от отделни съюзни членове. Дълг на сегашното ръководство на САБ е да не "претупва" един от най-важните въпроси от дневния ред на предстоящото общо събрание, както вече неколкократно се е случвало. От нас самите и само от нас зависи бъдещето на Съюза на архитектите в България. "Здрав дух в здраво тяло" – казват старите римляни. Да излекуваме и оздравим "тялото" на САБ, като му имплантираме новия дух на  "заедно можем повече".
 

1. От първостепенна важност е ролята, която трябва да има САБ за създаване на качествена архитектура, на качествена околна среда. Това е основен въпрос и всички други са повече или по-малко производни от него:
·        Загубен е до голяма степен авторитетът на САБ в обществото
·        Младите архитекти не виждат необходимостта от съюза
·        Зрелите архитекти са обезверени и скептични по отношение на евентуална промяна
·        Решаването на тези проблеми не търпи отлагане и не бива да се пропусне още един мандат в бездействие.

2. Категорично трябва да се смени линията, довела до множество "малки войни" в архитектурните среди – войни между САБ и КАБ, войни с архитектите – администратори, с архитектите – строители, с архитектите – консултанти, с архитектите – преподаватели и т.н. Вече всички трябва да са убедени, че тази линия не доведе до нищо добро в архитектурната професия.
Организацията на работата в съюза все още е рутинна и недостатъчно действена, отсъстват съвременните методи за контакти, дискусии. За съжаление сме до известна степен "архаични"... Почти липсва активна архитектурна критика, а да водим професионални дебати без злоба и негативизъм все още не умеем...

3. Имотите би следвало да бъдат едно от средствата за осъществяване дейността на съюза. Притежаването им дължим на поколенията български архитекти, създали тази материална база. Все още те обаче не изпълняват нужното предназначение. За да са полезни, трябва да се поддържат, а това вече в кризисните условия е проблем. Решаването му е сложно и разнопосочно, но е и неизбежно.

4.В новия устав все още има спорни моменти, но трябва да видим как работи и какви допълнителни промени ще се наложат. Освен това при поемане на твърда линия към промяна уставът е един от механизмите, които трябва да задействат в избраната посока за доброто на българските архитекти, за българската архитектура.

2. Съюзът видимо застарява и този процес застрашава цялостната дейност. Това е проблем номер едно и главните промени трябва да се насочат именно към преодоляването му. Предизвикване на интерес у младите ще се осъществи както с вече изпитаните методи – младежки пленери, клубове, обсъждания, така и с организация на целеви конкурси, при това още от факултетите и приобщаване към творческите и философските аспекти на архитектурната професия от студентска възраст – не само към бизнес елементите й, каквато практика вече съществува. Процесите на образованието, както и тези на създаване на архитектурна наука следва да се извеждат като приоритети в дейността на съюза и привлекателна перспектива за част от младите колеги. Стопанска дейност в рамките на САБ ще бъде още една отворена врата за младите, които още не са придобили правоспособност.
По отношение организацията на съюза се налага преразглеждане на структурата му. Вероятно целесъобразно ще е да се формират в териториалните дружества и клубове по интереси. Специализацията и групирането по интереси са напълно възможни в големите дружества, към които могат свободно да се присъединят колегите от по-малките градове, където архитектите са в състояние да лидират в локалните неправителствени формации.
Преразглеждането на структурата и организацията на съюза предполага разширена автономия на дружествата, включително и повече права при стопанисване на имотите.
Повече свобода в действията позволява и по-решителна намеса в работата на общинските органи, по–голяма ангажираност в работата на неправителствените структури при решаване на местни проблеми, по-ефективно обединяване на усилията на творческите формации на територията.
Що се отнася до живота на САБ изобщо, бих отбелязал, че времето на чисто организационни прояви е вече в миналото. Даже сега е странно, че общото събрание няма тема извън административните проблеми. Не съм убеден, че дискусия в рамките на общото събрание по проблемите на кризата и архитектурното творчество или на прилагане на конкурсното начало даже в условията на ЗОП е излишна. Нека именно най-високият форум на САБ да се произнесе по жизнено важни проблеми и може би тогава и администрацията ще обърне внимание на позицията на нашата творческа неправителствена организация.

3.Доходите от имотите на съюза са основно приходно перо в годишния бюджет. Най-правилно би било да се създаде търговско дружество със съответни териториални поделения, което да експлоатира и рентабилизира базите. Вероятно ще се наложи преоценка на целесъобразността от притежаване на губещи имоти, които не са пряко свързани с дейността на САБ. Ще се наложи и преглед на правния им статут и преактуване на собствеността. Търговското дружество би могло да поеме и други дейности като експертизи, научни теми, проекти по европейските програми, включително и архитектурно или устройствено проектиране, с което да помогне на колеги, които не притежават проектантска правоспособност.

4. Този устав не е навършил още една година. Естествено има виждания за промени, но за изтеклия период на прилагането му не се е състояло никакво събитие, което да постави текстовете му на изпитание и съответно на промяна.
Виждането ми е, че новият ръководен екип ще трябва да извърши доста мащабна работа по устава, включително и на основата на вероятната дискусия на сегашното общо събрание, и да предложи на всеки съюзен член за обсъждане поправките и не избързва, като разчита единствено на делегатите на събранието.
Независимо от това на събранието могат да се обсъдят някои неудачни записи, като например прекомерно големия брой делегати (един на десет, а това е събрание за целия мандат), както и гласуване за председател на управителния съвет без балотаж при липса на болшинство. Явно подготовката на устава не е съвсем проста задача, като имаме предвид, че в различните ръководни органи на съюза са избрани 430 колеги (при членски състав от около 2300 архитекти), които явно не са се справили отлично с проблемите.

2. Смятам, че отговорът на първия въпрос почти изяснява втория.
Това, което трябва да се промени, е стилът на работа на ръководството и неговата оперативност. Това може да стане само с широко приобщаване на дружествата и техните членове към осъществяването на програмата на САБ. Силни дружества значи силен дъюз.

3. Първото, което трябва да се направи, е основен преглед на броя, вида и състоянието на имотите и огласяване на резултатите пред всички дружества. Следващата стъпка е изработване на ясни, точни и прозрачни правила за стопанска дейност и стопанисване на имотите, отново с участието на дружествата, особено тези, на чиято територия има обекти от имуществото на САБ. Оттам нататък просто трябва да се работи целенасочено.

4. Промени в устава биха могли да се правят винаги. Не твърдя, че той е съвършен, особено по отношение на редакцията, но съм убедена, че не уставът ни пречи да решаваме проблемите и да вървим напред.
Промени в устава трябва да се правят обмислено и обсъдени от всички дружества и членове.
Мисля, че целта на предстоящото общо събрание трябва да е преди всичко изборът на ръководство на САБ за следните четири години.
Ако много от нас мислят, че трябва да има промени, те нека започнат с първия от приоритетите.
Да го направим!

2. Съвместно с Камарата на архитектите в България да възстановим водещото място на архитекта в целия инвестиционен процес – от идеята до реализацията на архитектурната творба и градоустройствения проект. Ще трябва да се променят някои закони, наредби и правилници, които да формулират  точно не само правата на архитекта, но и неговите отговорности. Бих се опитал да убедя общинските и държавните институции, че Съюзът на архитектите в България е организацията от професионалисти, които са призвани да създават и регламентират в обществото качеството на обитаване и живот.
           
3. Съюзът на архитектите в България трябва да застане в защита на обществения интерес на всички нива на управление на градоустройствената и инвестиционната политика на държавата. Това е смисълът на  неправителствена организация, каквато е САБ, обхващаща палитрата на целия обществено-икономически живот – системите на труд, обитаване, обслужване и инфраструктура. Трябва да се засили мисията на съюза на архитектите като професионален застъпник и парламентьор във взаимоотношенията гражданско общество – управляващи.

          
4. Имотите на съюза са средство за водене независима политика и отстояване неговите творчески и морални каузи. Те са средището, където архитектите се събират за творчески обмен помежду си, водене на дискусии и срещи с обществеността. Тяхното ефективно управление трябва да осигурява достатъчно средства и възможности за изпълнение идеалните цели, заложени в устава на САБ. Това е и капиталът на съюза на архитектите, създаден в продължение на близо половин век от творческия труд на неговите членове, капитал, който трябва разумно да бъде използван.

         
5. Считам, че уставът не трябва често да се променя, а той беше изменен преди година. Малките корекции, които се предлагат сега, трябва да бъдат широко обсъдени с нашите поделения - дружествата, както го изисква демократичното начало и тогава приети от общото събрание. И сега заложените в устава правила и принципи позволяват демократична изява и разгръщане способностите на всеки член на съюза. Важното е да има желание за общополезна работа.