Реконструират паметник на архитектурата в идеалния софийски център
Модерната административна сграда на RE:cover Center запазва фасадите по проект на арх. Никола Лазаров
Реконструкция превръща паметник на архитектурата с местно значение в центъра на София в модерна административна сграда с офиси, магазини, кафене и подземен паркинг.
Сградата на ул. "Неофит Рилски" №43 в столицата е била фамилен дом на парламентарния стенограф от началото на ХХ век Спиридон Велев.
Построена е на два етапа в периода 1880 г. - 1906, като първият етаж е дело на неизвестен автор, вероятно чужденец. През 1906 г. са изградени вторият етаж и страничното крило към двора. Извършени са и някои интерорни и фасадни подобрения. Автор на този проект е видният български архитект Никола Лазаров.
От средата на 2008 г. започва изпълнението на проект за административна сграда RE:cover Center в идеалния център на София в непосредствена близост до бул. "Витоша". Днес сградата бързо напредва като строителство.
Проектът предвижда разрушаване и възстановяване на сграда, притежаваща статут на архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение. Инвеститор е "Деруик асет мениджмънт – България" ООД. Изпълнението на архитектурния проект е на студио "Десет" ООД, а на строителството - на "Варад" ЕООД. Жилищната сграда заема почти целия имот, като е изнесена към уличната регулация на ул. "Неофит Рилски" и ул. "Христо Белчев". Фасадите по тези две улици са местен паметник на културата. Проектът предвижда да бъдат разрушени и да се възстановят по фотограметрична снимка и проект, одобрен от Националния институт за паметници на културата, днес вече Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ).
Сградата е предвидена за "офиси, магазини, кафе и подземен паркинг". От построяването й до днес тя присъства както в историческия контекст на централната градска тъкан, така и в архитектурно-културното пространство на столицата.
Имотът е ъглов, плътността на застрояване по одобрения работен устройствен план е 100%. Обемът на сградата, паметник на културата, е значително по-малък, което е позволило възможност за увеличаване обема на новопроектираната сграда.
Това е постигнато чрез надстрояване до позволената кота било и покриване на съседните калканни стени по ул. "Неофит Рилски" и ул. "Христо Белчев".
Площта на имота е 210 кв.м, застроената площ – 206 кв.м, а разгънатата - 1397 кв.м с подземното ниво. РЗП на надземните нива е 1191 кв.м. Структурата на сградата се състои от сутерен, предназначен за подземно паркиране и обслужващи функции, партерен етаж с търговска площ и кафене, четири офисни етажа и мансарден офисен етаж. Сградата се обслужва от едно комуникационно ядро, разположено в югозападната част на сградата за всичките етажи.
"По отношение на процеса на проектиране намесата в пространства с архитектурно-културна памет винаги е било предизвикателство за нас и емоционален акт с публично значение", коментира от името на проектантския колектив арх. Ивайло Петков от студио "Десет".
По думите му подходът на екипа му към всяко пространство е различен и многопластов, но като цяло е подчинен на синергетика и семиотика. "За нас намесата в едно пространство е предизвикване на неговото естествено развитие в нова реалност по отношение на контекста, социума и технологията.
В конкретния проект концепцията е подчинена на причинно-следствени връзки, произлизащи от действителността и заданието: жилищна сграда, строена двуфазно в началото на ХХ век, и единна съвременна обществена функция", коментира арх. Петков.
Обемът на съществуващата сграда и новият обем трябва едновременно да се различават и да са част от едно цяло. "Като резултат на отношенията предложихме кулиса, която има фасадно декоративен характер и плоскости, които са регулярна етажна безколонна структура."
Кулисата интерпретира целостта на обвивката, съподчинеността на историческите фасадни закономерности. Също така тя прави интерпретация на материалите по отношение на технологиите за изпълнение във времето, декоративните елементи и цветовите. Плоскостите интерпретират идеалното публично пространство. Еднопространствено без конструктивни елементи, без преградни стени и в същото време инфраструктурно обезпечено за пълна флексибилност.
В контакта на кулисата и плоскостите са постигнати оригинални пространствени отмествания в резултат на даденостите и потребностите, на минало и настояще, на жилищно и публично пространство. Тези отмествания документират паметника на културата и естествено запазват пропорциите и структурата му. Утилитарните, конструктивните и комуникационните пластове на пространството са решени по незабележим за публиката начин. Те остават в един отделен немаловажен план, наречен строителен процес, което прави тяхната значимост огромна и в същото време интелигентна. Този процес остава сравнително малка част от съществуването на една сграда, но начинът, по който се случва, има решаващо значение за нейното бъдеще.
| Обект Административна сграда с офиси, магазини, ул. "Неофит Рилски" № 43 в София Инвеститор "Деруик Асет Менаджмънт – България" ООД Проектант "Десет" ООД Изпълнител "ВАРАД" ЕООД Фаза Строителство Площ имот 210 кв.м ЗП 206 кв.м РЗП 1397 кв.м |
| Старата архитектура на София – част от реконструирани модерни комплекси През последните 20 години в София изчезва автентичността на редица сгради архитектурни паметници на културата с национално или местно значение, вписани през 70-те и 80-те години на миналия век в списъците за архитектурно и културно-историческо наследство от Националния институт за паметници на културата (1600 на брой). В повечето случаи те са преустроени, реконструирани и превърнати в съвременни офисни сгради или хотели, в комплекси с полифункционално значение. Причините – дългогодишен период на безстопанственост и промяна на собствеността, довели до постепенна деградация на обектите. Запазени за историческата памет на града остават Общинската минерална баня, от десетилетие в процес на перманентен ремонт, както и сградата на Централните софийски хали. Добър пример стана и Къщата на Яблански на ул."Цар Освободител" (проект на Фридрих Грюнангер), чийто ремонт и превръщането й в елитен клуб ресторант вече приключва. Преустроена при запазване е и сградата над бившата сладкарница "Роза" в Офиссграда "Батенберг" по проект на арх. Константин Антонов и арх. Иван Битраков. Друга е съдбата на Старата софийска община и бивша библиотека на ул. "Гурко" 1, днес Гранд хотел "София. За някогашния обект, част от парка, паметник на културата, напомнят само фасадите на първите два етажа. На подобен принцип са изградени модерният хотел на ъгъла ул. "Шипка" и "Кракра" до сградата на Централния дом на архитекта (проект на Антони Колар, Карл Хайнрих и др.), Къщата на Горгас на ул. "Оборище" 10 (проект на арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков) се превърна в многофункционален комплекс; а къщата на премиера Никола Мушанов на ул. "Московска" № 47 (проект на арх. Станчо Белковски) в суперлуксозна офисна и бизнес сграда. Проекти за нови съвременни сгради със запазване на елементи от старите на тяхно място има за редица други обекти като: Къщата на Георги Фингов, старата фабрика "Прошеково пиво", Грандхотел и зала "България", Къщата на д-р Ганев на бул. "Патриарх Евтимий" 196 и ул. "Шести септември" и мн. др. |