2. Правите ли разлика  между нововъзникващата архитектура и установените модели и "звездни" примери в глобалния свят? Къде е вашето място в нея и как намирате пътя към изпълнение на своите идеи? С кого трябва да се преборите  и кои проекти считате за успешни?

3. Лукс, икономичност, енергия. Кои от тези понятия са и ваши житейски тези и как  ги постигате? Имате ли специална технология? В кои проекти?

4. Какво означава архитектура в преход и в състояние на пренареждане? Каква е връзката й с градската археология? От кого зависи оценката за нея? Важи ли и за архитектурата сентенцията  "Панта рей" на древногръцкия философ Хераклит за бързо променящия се планински поток - всичко тече, нищо не остава непроменено по отношение на градския пейзаж?  

5. Днес част от архитектурата е и говоренето за нея? Необходимо ли е то и защо? Кой има право и къде  в тази релация са човекът, клиентът на архитектурата и на градските пространства? Адекватен ли е езикът на архитектурата? Има ли политика в архитектурата и в чия полза трябва да бъде?

Матийо Поатеван, студио ARM architecture:
Пространството на свободата е моето място за творчество

1. Моята естествено. Волята и желанието на клиента да вижда нещо друго освен героично създаване (производство) или конформистко поведение.

2. Естествено първата се бори за съществуването си, а втората – да не умре.
На най-лявата страна на Луната. Навсякъде, където мога да предложа пространство на свободата, това е  ежедневна борба.
Преодоляването на загубата от изгубен проект.
Всички мои изгубени проекти.

3. Никое. Само поезията и мечтите са мое кредо, останалото са просто артефакти.
Изследване на границите като Норт фейс пъб.

4. Не знам... За  какво говорите, каква е тази глупост! Съвсем не, трябва да се съобразяваме с миналото, но това е всичко.

5. Това е единственият начин да говорим за жива и динамична архитектура, единственият начин да говорим за времето.
Всички, предполагам, трябва да я направим последователна, интелигентна и вълнуваща.

Емилио Туньон:
Архитектурата може да въплъщава идеи и да ги изразява смислено
1. Смятам, че добрата архитектура днес е същата като тази през 80-те години или тази, отпреди 500 години. Добра архитектура - това е създаването на материален обект, който обаче в същото време да отговаря смислово на заобикалящата го среда на много и различни нива.

2. Определено вече не сме нова компания, нито пък сме част от системата за звезди. За щастие Испания има здрава система при провеждане на открити архитектурни конкурси, която ни позволява (както и на много други архитекти) да градим кариера в конкурентна, но здравословна среда.

3. Не бих казал, че сама по себе си някоя от тези категории представя практиката ни. Разбира се, че днес устойчивостта и технологиите са нейни важни елементи, но архитектурата има и културен аспект, тъй като може да въплъщава идеи и да ги изразява смислено и последователно във всичките различни категории.

4. Преходността и трансформацията имат отношение към съвременната архитектура в качеството си на официални метафори в един бързо променящ се и динамичен свят. Диалектиката на архитектурата в смисъл на обновяване или устойчивост ги оставя в миналото и не смятам, че те продължават да се вписват в обсъждането.

5. Както казах и преди, архитектурата е културна практика. Рафаел Монео казваше, че един архитект трябва едновременно да прави кариера в строителството, в академично отношение и като писане. Вярваме, че това е ключ към развиването на идеите и поддържането на баланс между иновативността и реалността.

Оливие Бастен, гост на Софийската архитектурна седмица, е и представител на списание "А+":
Архитектурата като културна позиция е дикцията на едно общество

1. Добра архитектура? Хиляди книги и издания се опитват да дадат отговор на този въпрос.
Ще прибягна към концепцията на Бруно Латур (водещо име сред социалните теоретици днес) за квазипредметите: архитектурата, както и всяко друго нещо (било живо или неодушевено, естествено или изкуствено, органично или минерално), е заобиколена от непредвидимост, съставена от всички фактори преди или след създаването на архитектурата. Почивайки на това убеждение, трудно може да се каже, че архитектурата се намира в криза. По-скоро не.
Кризата по-скоро се крие във факта, че сложността трудно се предава, с разнообразието трудно се работи, а хибридността може по-скоро да изплаши, отколкото да убеди. Множеството предназначения на една сграда не са критерий, по който може да се определи дали архитектурата е добра или лоша, а еволюцията на предназначенията не е определяща в архитектурния израз.

2. Разбира се, че има много различия между нововъзникващата архитектура, установените модели и звездните примери. Всяка архитектура, била звездна или не, търси свое собствено предизвикателство на глобалната архитектурна сцена в контекста на едно по-голямо общество. Моделите трябва да се разглеждат само ако повторно бъдат поставени в контекста им. Това означава задълбочено обяснение, което обаче не се практикува, тъй като на тази дейност не се отделя време.
В този глобален контекст ние се намираме в изследователски процес, подхранван от собствената ни непредвидимост. Нашата практика е по-скоро като тази на лаборатория - грижим се за вътрешните условия, за да създадем връзки между хората. Резултатът от тези връзки е създаването на нещо, което прилича на архитектура и заема своето място в обществото. Важно е да се подчертае, че в практиката ни на преден план идват социалните, културните и политическите фактори преди технологиите, представянето на сградите, устойчивостта.

3. Всеки проект изисква специфична технология, има собствен процес на създаване, както и собствени публики, главни действащи лица и пр. Една сграда ще построим от дърво, друга - от цимент, трета - от стомана. Едната ще бъде плоска, другата ще се извисява във въздуха, а третата ще бъде съвсем приземена... Толкова разновидности има, колкото и проекти. Единственото кредо би било да постигаме повече ефект с по-малко средства.

4. Това е факт - всичко тече и се променя всеки ден. При един наш проект (Музея на фотографията) имахме изключителното удоволствие да разберем как след творческата намеса на Джанин Коен сградата се променяше във всеки момент от деня. Музеят с лекота беше проектиран на фона на изкуствено създаден парк и се сливаше с естествената природа.
Издържливостта вече не е от основно значение, защото важни са връзките между съединяващите елементи и качеството на тези връзки.

5. Преди няколко години написах материал, озаглавен "За драматургията в архитектурата".
Не е впечатляващ материал, но заявката, която се дава там, е, че архитектурата има право да казва толкова, колкото и театралните пиеси. Затова казваме, че авторът има собствена култура, личен живот... персонажите имат собствено минало, психология, емоции... актьорите имат различно физическо, психическо и умствено състояние... директорът на продукцията има собствена визия, философия, култура... техническите лица... (заб. - многоточието е на арх. Бастен) и пр. - всички тези случайности определят драматургията на едно представление. Форматът на представлението е ангажимент за и поет от актьорите.
Говоренето за архитектурата е просто един вид популяризиране на артефакт, който така или иначе вече казва или би трябвало да казва много. Архитектурата в качеството си на социална, политическа и културна позиция е дикцията на едно общество. Човекът като ползващ тази среда има определено правото да я интерпретира, критикува или да адаптира. В архитектурните среди има много дебати. За малко журналистически творби се смята, че развиват и обогатяват дебата. Кой е отговорен за това? Журналистите? Архитектите? Медиите само съхраняват събитията, било то в рамките или извън рамките на професионалния дебат. Добрите критици не са медийните.
Има критици, които характеризират някои наши творби много неясно. Но ние настояваме, че неяснотата е по-скоро богатство, отколкото слабост.
И пак стигнахме до първия въпрос: не е лесно да се изрази сложността...