На 22 февруари в Централния дом на архитекта официално бе открита изложба по проект "Изчезващите къщи / Хубавите къщи", който се реализира в подкрепа на национална кампания на Съюза на архитектите в България "Наследство в риск".

Проектът е бил представен в рамките на три години 2007, 2008, 2009 във Варна, София, Созопол на "Аполония".

Финален етап от инициативата за защита на архитектурното и културно наследство е издаването на едноименен каталог с проекти за реставрация на паметници на културата, реализации и картини.
Изданието е направено със съдействието на Съюза на архитектите в България, Дружество на архитектите Варна, Камара на архитектите Варна и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".
В него са представени 35 произведения от различни издания на тригодишния проект със същото заглавие, които обхващат съществуващите днес в България практики за опазване на архитектурната памет и визуализират посланието за нашата отговорност – лична, обща, обществена.

Куратор на изложбата е арх. Станчо Веков, а работата по каталога е дело на Виолета Тончева.

Част от изложбата са "Архитектурни неролози", дело на инициативен комитет от проф. д-р арх. Петър Йокимов, д-р арх. Любинка Стоилова, д-р арх. Добрина Желева-Мартинс. В тях са представени сгради, паметници на културата, които се рушат като къщата на Академик Иван Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" в София.

В трите издания на отворения проект (2007, 2008, 2009 г.) участваха общо 95 автори - знакови за България архитекти, преподаватели и студенти по архитектура, журналисти, фотографи, художници, дизайнери, изкуствоведи, филателисти и тази неформална общност събра интересен опит като социална комуникация и като артистична практика.

Със средствата на различни изкуства и жанрове: архитектура, фотография, видео, рисунка, графика, акварел, живопис, филателия и текст са създадени произведения, включващи както негативните сюжети на рушащите се паметници, така и позитивните примери на съвременни български архитекти.
Проектите и реализациите показват съществуващите днес у нас практики за съхраняване на архитектурното наследство: консервация, реставрация, реновация, реконструкция, адаптация, възстановка, интерпретация. Изложбата има представителен характер, доколкото проследява отношението към типовете регионални къщи в България: черноморска, пловдивска, родопска и др.

Архитект Румяна Пройкова е разработила проекта за реставрирането и консервацията на ансамбъла от Бакаловата и Баятовата къща в Пловдив. С отношение към най-дребния детайл, е запазена естетиката на богатата двуетажна пловдивска къща, с нейните живописни еркери и пищна вътрешна украса от резбовани, полихромни дървени тавани и стенописи.

С подчертан респект към наследството се отнася и архитект Долорес Попова, която в своята реконструкция, реставрация и адаптация за съвременно обитаване на Дом Гюрови в Созопол, съблюдава особеностите на черноморската къща, с типичната обшивка от цепени дъски върху каменните зидове на приземния етаж.

Архитект Атанас Каджебов е автор на реставрация на две жилищни сгради в Чокманово и Широка лъка. Той запазва динамичния силует на родопската къща, с два ката от едната и три ката от другата страна, чрез които не само се преодолява стръмния терен, но се дава израз и на българската представа за красота и разбирането за дома като хармонична част от природния контекст.

Това проличава и в реконструкцията на архитект Мария Чапкънова-Люнчева, която надстроява и разширява училището в Райково, Смолян, като следва мащаба и интерпретира архитектурата в духа на традицията. Обрамчените с дървени лайсни ъгли на двата етажа са само един от елементите, които вписват в автентичния родопски пейзаж обекта, социализиран като Център за обучение на кадри.

Пример за конверсия на наследството са двата обекта на архитект Иван Тончев: Платинум бизнес център, София и мол Благоевград. Някогашните тютюневи складове в Благоевград са превърнати в съвременен търговски център. Проектът е запазил структурата на сградата, като съчетава съществуващия екстериор с новия интериор и използва реставрираните етажни дървени конструкции.

Архитект Иво Петров, който е автор на реконструкциите на Драматичния театър и Историческия музей в Плевен, в изложбата е представен неговия проект за реконструкция и разширение на едноетажна жилищна сграда, открояваща се с характерните за неостиловете, зидана рустика и корнизи. Архитектът запазва оригиналната фасада и я извежда в новото разширение на обемите за офисна и търговска сграда, като не нарушава мащаба на цялото, посочи арх. Станчо Веков.

В изложбата е представена и офисната сграда на "Лендмарк" по проект на архитектите Инга Данчева и Даниел Вълканов, които възстановяват със съвременни материали фасадата на бившия френски колеж "Сен Андре" и Опера Билдинг, реконструкцията на някогашния хотел "Ню Йорк" на арх. Людмила Атанасова, представена чрез фотографията на Светлан Стефанов. Варненски знаци откриваме още в едноименните рисунки с молив на художника от Нови Искър Никола Митов–Кумарицата.

Специален акцент в третото издание на "Къщите" е поставен върху сакралната архитектура чрез проекта за реставрация на Българския метох в Истанбул на архитектите Васил Китов и Боряна Китова и реновацията на църквата на Колю Фичето "Св. Великомъченик Димитрий" в Мъглиж от арх. Милен Маринов.
Архитект Васил Китов, носител на наградите на САБ и на Министерството на културата за изключително професионалното възстановяване на българските светини в Одрин - православните храмове "Св. Георги" и "Св. Св. Константин и Елена", заедно с дъщеря си, архитект Боряна Китова, предлага проект за реконструкция на още едно свято място за православието - Българския метох в Истанбул, разположен в ансамбъл с известната Желязна църква.
След задълбочени изследователски проучвания за състоянието на паметника, авторите развиват концепцията си за ревитализация – един истински образец за отношение към сакралната архитектура и духовната памет.

Фотографският колаж на Теодора Мечкарова документира реконструкция на дома на Иларион Драгостинов в Арбанаси.
"Етно къщи" на Светлин Ненов пресъздава атмосферата на възрожденските архитектурни ансамбли и заедно със "Спомени от Гръцката махала" на Пламен Монев, добавят своя живописен прочит на архитектурното наследство.