Михаил Цоков спечели авторитетното жури със защита на проект, с който участва в международен конкурс за Музей на емиграцията, мемориал на емигрантите бегълци от режима на Фидел Кастро.

ТУНЕЛ под плажа

Местоположение: Атлантическото крайбрежие, Маями, Съединени американски щати

Обект на проекта: Музей на емиграцията от Южна Америка към Северна Америка

Цел на задачата: Създаване на мемориал - символ на емиграционния процес, провокиран от тоталитарния режим в единайсет южноамерикански страни, просъществувал в продължение на десетилетия и най-разпространен в Куба, в лицето на Фидел Кастро.

Концепция: Постигане на максимално реалистично преживяване, продължение на направлението на булевард Пето авеню, ненарушаване на плажната ивица без прекъсване на връзката вода – земя.

Тунелът е история за падението и възхода на човешката надежда. Един фрагмент от историята, имащ за цел да разкаже за живота на Емигранта.
Идеята е посетителят да направи своеобразен преход до отсрещния бряг и да се завърне, като по пътя надолу да осъзнае трудностите, принудили тези хора да напуснат дома си и да рискуват живота си с едничката надежда, че може да оцелеят и да заживеят нов живот на отсрещния бряг.

Целта на решението е да се създаде различно усещане за музейна експозиция, да се пресъздаде максимално реалистично преживяване.
Това се постига чрез категоричното изолиране на посетителя от реалния свят и преминаването през тъмно и тясно пространство, отвеждащо го все по-надолу и по-надолу. Всичко тъне в мрак и тишина, нарушени единствено от стъпки, отекващи в пода.

Като посетител на експозицията единствените светлини, които виждаш, са светещата стена, зад която бродят сенки, и светлината в края на тунела, към която неусетно се стремиш, подчертава носителят на втората награда в студентския конкурс ПОЗИтив Михаил Цоков.
Движейки се между отделните експозиции, осветени колкото да видиш ужаса в очите на милионите емигранти, запечатани на пожълтяла фотографска хартия, воден от все по-задълбочаващо се тягостно чувство, ти се иска да излезеш.

Така интуитивно достигаш до ярката светлина в края на тунела. Застанал там обаче, това което виждаш, е една стена, под която трябва да се наведеш-пречупиш, за да се измъкнеш. Така спасен, пред теб изниква стръмен, светъл тунел, в края на който отново има светлина.
И провокиран от интуитивния стремеж нагоре и достигането на тъй желаната светлина – свобода, поемаш нагоре по тунела, до края на който обаче, така и не достигаш...

У теб остава чувството за спасение, но и осъзнатата недостижимост на пълното щастие на чуждата земя ....