Културното наследство в жилищната среда и съвременният начин на живот обсъждат в Централният дом на архитекта специалисти и социолози от България, Литва, Латвия, Естония и редица други страни от Централна и Източна Европа.

Проявата е годишна конференция на комитета по жилищна политика на ЕС. Темите на участниците изследват възможно ли е да се опази жилищното наследство на стария континет, да се открият днес скритите послания и знаци на съществуващия жилищен фонд, на негови представителни и ценни като архитектура и история сгради, как да се придизвика съучастието на държавните и градски власти, на частните собственицит и на натоварените със съхранението на сградите институции и организации.

"Европа пази знаците на историята. Те са нейната гордост и ценност. Всяка страна има своите паметници, своите собствени образи в архитектурата. Те са нейното богатство. Заедно всички тези стари образи рисуват пътя на европейското общество и представят развитието на континента", подчерта при откриването на конференцията Искра Дандолова, водещ на комитета за България. Тя постави въпроса за съвременния начин на живот на старото наследство, за състоянието на риск, в която са поставени някои от тях.

Конференцията изследва доколко могат да се извършват адаптации и реконструкции с този сграден фонд, до къде са границите и възможните намеси, как жилищните паметници да бъдат съхранени и как да се впишат в динамиката на XXI век, как да се "изгонят злите духове", за да се спасят някои от тях.

От българска страна в конференцията участва екипа от изследователи на сградите в риск, архитектите Любинка Стоилова и Петър Йокимов. В своето експозе те отново напомниха за рисковете, на които са изложени през годините ценни сгради от началото на миналия век. Припомниха и дългата борба за спасяването на т. нар. къщи на Яблански и на Семерджиев.