Арх. Десислава Димитрова се включи в петицията за реставриране на фабрика "Струма" в гр. Батановци


Петиция за запазване, реставриране и признаването на старата тухлена фабрика "Струма" в гр. Батановци за архитектурен паметник на културата, организираха преди дни жителите на градчето, което се намира на пътя между Перник и Радомир.
Подписката за стогодишната сграда на фабрика, известна като бетоновата фабрика, да бъде обявена за архитектурен паметник на културата. Сградата сама по себе си е уникална със своята архитектура и единствена по рода си изградена на три нива само от дървена конструкция.
Петицията се пренесе и в интернет пространството.
Към не се присъедини и арх. Десислава Димитрова, която изявява своята гражданска и експертна позиция на https://www.peticiq.com
"Искам да Ви разкажа историята на една сграда дала живот за развитието на град, който днес не я помни, макар и тя да е пред очите на всичките му жители, пише тя.
Всеки ден от там минават влаковете София-Кулата, но старата тухлена фабрика остава призрачно невидима, за нея няма данни нито на сайта на град Батановци, нито където и да било из интернет пространството.
Любопитно всичко започва преди много години на един бас между собственика и архитекта, че може да се построи промишлена сграда на три нива само от тухли и дърво.
И до днес конструкцията и е като перфектен пример от учебник, който успява да устои на природните бедствия и най-вече на човешкото разрушение. А някога животът и е дал тласък на развитието на града, някога когато собствениците не са били обезумели експлоататори, а са се стремили към обществен принос и за своите работници, подпомагайки например училището на града и инвестирайки в бъдещето на своите служители и техните семейства. Но настъпват политически промени и това променя животът на всичко. Старата фабрика е отчуждена и може би от тогава тя става отчуждена и от града, и от хората.
Днес архитектурното и постижение продължава да се извисява над града, недоразграбено и неоценено, невидимо и непотребно до кога?
Историята ми, изградена за сега на откъслечни спомени и разкази, се надявам да се обогати от някой архив и все пак да се намери повече информация и тя да събуди поне малко общественото съзнание и интерес, към сграда, която би дала нов живот на хората, които не са разбрали какво имат."