Брой 6 на Списание ГРАДЪТ СГРАДИ
Като проектанти трябва да отбележим голямата заслуга на австрийските инвеститори за реализацията на скъпоструващата и продължителна реставрация на една от емблематичните сгради на главната пешеходна зона на Пловдив, по-известна като "Нармаг".

Голямото предизвикателство пред целия колектив от български и австрийски проектанти
беше как по най-подходящ начин да изявим наслагването на два културни пласта – от II век от н.е. и от XIX век, и едновременно с това тяхното интегриране в новата високотехнологична сграда. За целта външните фасади, които са част от групов паметник на следосвобожденската възрожденска архитектура, бяха запазени и реставрирани. Много добре се постигна наслагването на разкритите антични структури със запазените тухлени сводове от градежа на сградата през XIX век. Затова спомогна проектното решение за "разцепване" на цялата сграда - веднъж надлъжно и втори път напречно чрез разминаването на нивата.

Цялостното разкриване на двете подземни археологически нива
се оказа изключително сложна техническа задача, свързана с просичане и подсилване на фундаментите на сградата, укрепване на фасадите, както и цялостен демонтаж на старата конструкция и направата на "нова сграда" в сградата. Подминахме първоначалното проектно ниво с два етажа надолу, под нивото на пешеходната улица "Княз Александър I". В един момент цялата сграда остана във въздуха на 2.50-3 метра.
Намереният археологически материал е много богат в количествено и в качествено отношение, с много висока стойност за проучването и представянето на богатото културно наследство на Пловдив. Разкритите елементи са от централен сектор на източната страна на стадиона, където част от местата са били откупени от видни граждани на Филипопол.

Проектната концепция за консервация, реставрация и анастилоза
е да се покажат различните нива на градежа и връзката между тях. За да се възприемат сводовите конструкции, носещи седалките на театъра, се наложи да се направят пробиви в носещите каменни стени на съществуващата конструкция в посока север-юг. Процесът се оказа трудоемка работа, защото стените бяха от ломен камък. Въпреки това екипът предприе тяхното укрепване с цел да се покаже носещата конструкция на седалките и запазване автентичния вид на сградата от 30-те години на миналия век с елементи от турски градежи.

Наличието на артефакти от различни исторически епохи
и слоеве изискваше тяхното степенуване. Подходът ни беше античност, късно възраждане и съвременност да съжителстват заедно, всеки със своите материали и специфики и в същото време да се разграничават. Съвременното строителство с материалите си бетон, стъкло, метал; тухлата и каменната зидария от началото на XX век и античността с керамиката, квадровата зидария и мрамора. При реконструкцията, наслагването на историческите пластове и съвременните елементи сме заложили на принципа "искреност" и "контраст". Имитация не бе допусната.