Днес, в деня на Свети Спиридон, известен още като "Денят на майсторите", започна реставрацията на една от най-уникалните бани в Старинен Пловдив, намираща се в къща "Хиндлиян", която е сред ценните и най-посещавани обекти в Стария град. Изпълнител на реставрационните дейности е Никола Стоянов и ОИ "Старинен Пловдив".
Началото на рестанрационните дейности постави зам.-кметът по култура и туризъм на община Пловдив Амелия Гешева.

Къща Хиндлиян е обявена за национален паметник на културата през 1974 г. и тогава за първи път се работи по нея. През 2006 г. е реставрирана южната фасада на сградата и е извършено изписване на мазата, по линия на Юнеско. Поетапната реставрация на сградата започва едва след прехвърлянето на имота от държавата към община Пловдив. През 2015 г. и 2016 г. се работи по проектиране, съгласуване и разрешаване на дългогодишния проблем с подпочвените води в дворното пространство.
Едва след това се пристъпва и към аварийно-реставрационните работи по нарушената декорация на банята в къщата.

Консервационно – реставрационните работи ще бъдат извършени както в самата баня, така и в предверието към нея. Уникална за времето си, банята от мрамор и гипс е единствена от този тип в България. Изпълнена изключително ефектно със сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти. Банята се е отоплявала чрез подово отопление, били са вградени глинени тръби с отвори, по които е циркулирал горещ въздух.
Срокът за извършване на консервационно-реставрационните работи е 90 дни, а стойността на дейностите е около 8 000 лв.

"В момента планираме бюджета за предстоящия археологически сезон и се надявам догодина да имаме добри дейности със защитен бюджет в опазването на културно-историческото наследство на Пловдив", каза зам.-кметът. Догодина ще бъде внесен проект за съгласуване в Министерството на културата за реставрирането и на банята в къща Златю Бояджиев, обяви тя. Къщата-музей Златю Бояджиев е била царска резиденция, но никога не е била обект на реставрация.

Къща Хиндлиян е строена в периода 1834 – 1835 година. Принадлежала е на Степан Мануг – богат арменски търговец, който е имал големи търговски успехи в Индия. По тази причина, турците го наричат Хиндиоглу, откъдето идва и прякорът му – Хиндлиян.
Особено интересна и ценна е самата архитектура на дома. Фасадата е ориентирана на север, а входът на къщата е между двете симетрични крила на сградата. На първия етаж стаите са по-малки и хладни, за да осигурят мир и прохлада на обитателите в летните пловдивски жеги. Помислено е и за лесното отопление през зимата, затова таваните нарочно са направени по-ниски. От мрамор е направен и ефектният фонтан на втория етаж на къщата. Той е пръскал розова вода, за да ароматизира въздуха и да създава настроение у обитателите и техните гости. Фонтанът обаче е само детайл от лукса в дома. Холът, наричан по онова време "хайет" е с размери 86 кв. м, и в него мебелировката и декорацията са изпипани до последния детайл.
За стенописите на долния етаж на къщата за първи път са използвани шаблони. Стенописите на горния етаж, както и тези в салона изобразяват пейзажи от Александрия, Венеция, Цариград, Лисабон, все местата, на които е пътувал стопанинът. Рисувани са от двама чирпански майстори – Мока и Мавруди за шест месеца.