Столичната община трябва да развива устойчиви бизнес проекти
Иван Велков, зам.-председател на Столичния общински съвет

Г-н Велков, с каква мотивация влизате в местната власт?
- Като ученик участвах във филма "Да обичаш на инат" и оттогава правя много неща именно по този начин – на инат. Когато виждаш, че има проблем и той те дразни – искаш да го решиш. Не трябва да чакаш нещата да се оправят от само себе си. Човек трябва да поеме персонална отговорност за случващото се, да каже - аз няма да стоя отстрани и да мрънкам, че нещо не е наред, а ще се опитам да помогна за решаването на проблема. Ако човек има амбиции да живее в по-добър град и държава, той трябва да влага в това ежедневни усилия.
Реших да се занимавам с политика преди години, когато осъзнах, че освен като професионалист в сферата си, мога да бъда полезен и в по-обществен план, работейки за подобряването на градската и бизнес средата. Крачката, лично за мен, не бе голяма, въпреки че ми отне време да убедя близките и приятелите си, че усилието си струва. Защото като председател и член на редица професионални организации реално отдавна се занимавам с политически дейности, работейки за решаването на важни за бранша въпроси. Ежедневно работя в сектори, които са основополагащи за градоустройството, архитектурата и градското развитие.
Имате над 20-годишен опит като консултант в сферата на недвижимите имоти и инвестиционните проекти. Как ще приложите тези познания в управлението на София?
- Най-ценния опит, който съм натрупал през годините, е умението и желанието да работя с хора, да вниквам как функционира даден екип, как се подреждат приоритетите на различни групи и заинтересувани страни, дори да изглеждат взаимно изключващи се на пръв поглед. Сглобяването на работещ модел за взимане на решение е в основата на всяка бизнес организация.
Може за някого да звучи наивно, но вярвам, че позитивният подход при решаването на проблемите е ценен. През последните години се занимавам активно със социални, образователни, обучителни и медиаторски дейности, чиято основна цел е да намираме верните решения и да се учим да живеем по-добре. Преди две години станах и търговски медиатор, което е умение за решаване на спорове – не да се съдим пет години, а да седнем на масата и чрез диалог да разберем къде са общите ни цели и кои са проблемите, които ни пречат. Смятам, че тези принципи на работа могат да бъдат приложени и в управлението на София. В корпоративния сектор има ефективно работещи системи, които могат да бъдат внедрени в общинската администрация, така че тя да работи по-бързо и по-лесно.
Бихте ли дали конкретен пример?
- Методите на управление и контрол на всички дейности в общината могат да се оптимизират значително. Така, например общинските фирми могат да работят много по-ефективно. Един от начините е да се изготвят ежемесечни отчети за дейността им и ако те показват, че се върви към неблагоприятно развитие, да са вземат мерки навреме. Огромна част от решенията на общинския съвет се взимат, когато срокът за реакция е изтекъл, и трябва да се действа под напрежение, като се гласува по-малкото зло. Това е грешна тактика.
Частният сектор не би търпял нефункциониращи и неефективни дейности. Там превантивно се мисли за песимистични сценарии, слагат се индикатори къде и кога планът няма да бъде изпълнен, кога се тръгва в спирала надолу и се взимат мерки, преди да се стигне до загуби.
Като зам.-председател на СОС кои проблеми на града бихте определили като приоритетни?
- В момента най-важни са сигурността и здравето на столичани. Основните, ключови за жителите на града, проблеми са свързани с екологията, с все по-мръсния въздух, който не само дишаме, но и буквално виждаме, с натоварения автомобилен трафик, особено в централните зони. Създаването на зелена и екологична градска среда е от жизненоважно значение.
Затова е необходимо общината да стане по-прозрачна и достъпна за гражданските организации, които да предлагат решения и да контролират изпълнението им. В момента това се прави донякъде формално. Неправителствените организации могат да следят общинските заседания и да правят предложения, но те трябва да се взимат под внимание по-бързо и по-ефективно. Неправителственият сектор разполага с огромно количество позитивен ресурс като време, енергия, идеи, капацитет, който може да бъде безкрайно полезен.
Наскоро лансирахте идеята, че гражданите трябва да определят сами какво да се случва в града и в квартала им. Как практически може да стане това?
- Още следващата година може да се организират два-три тестови миниреферендума на ниво град, квартал, общност. Жителите на даден район ще вземат отношение към различни проблеми, свързани с живота в квартала – инфраструктура, благоустрояване, дори местни данъци и такси. Например могат да решат, че искат да плащат повече, но да получават по-различна услуга.
Това, че има избрани районни кметове, е малка крачка напред в идеята, че има пряка персонална връзка и отговорност към случващото се в ежедневието и бита на хората. Има какво още да се желае в тази посока.
В предизборната си кампания заявихте, че София може да се превърне в зелена столица. Кои са стъпките, които трябва да се предприемат в тази посока?
- Зеленият град е система от взаимосвързани процеси. Той не е възможен без зелена икономика. Затова трябва да изберем основните си потенциални плюсове, които ни отличават, и да инвестираме безкомпромисно в тях, за да ги развием, така че да компенсират дефицита в други сфери. Така, например София е мястото с най-много free WiFi в Европа и разполага с голям брой IT специалисти. Можем да стъпим на тази основа и това да се превърне във визитната картичка на града ни.
Друг дългосрочен и печеливш ход, който можем да предприемем, е да превърнем София в най-чистата европейска столица. Това може да бъде мотото, с което да привличаме чужди инвеститори. Все по-често редица чужди компании решават да преместят бизнеса си тук, но не защото имаме ниски наеми и заплати. Доводите им са свързани с това как работят служителите в компанията, чувстват ли се добре точно в тази сграда, на това място, колко време пътуват до работа, могат ли да работят от вкъщи.
Може би към края на този мандат ще имаме съвсем друг тип градска инфраструктура, в която приоритет ще са пешеходците и велосипедистите, автомобилите в центъра ще бъдат по-малко, ще се внедри ефективно функционираща система за интелигентно управление на трафика... Мечтая си за град, в който ще има много кръгови движения, а в центъра на кръга ще бъде пешеходецът. Както и за булеварди, които са превърнати в зелени паркови пространства без автомобили с обществен екологичен транспорт, по подобие на редица европейски градове.
Предстои приемането на бюджета на София за 2016 година. Според вас как трябва да изглежда той?
- Най-важният въпрос е каква програма за инвестиционни и капиталови разходи предвижда бюджетът. Дали отново ще разчитаме предимно на европейските програми или ще имаме и допълнителни собствени идеи за развитие. Смятам, че отсега трябва да започнем да мислим дългосрочно за следващите 4-5 години, създавайки устойчиви бизнес проекти. Те би следвало да се основават на възможностите за публично-частно партньорство.
Например управлението на общинските сгради и фирми може да бъде възложено на организации и компании, които в рамките на 6-12 месеца да покажат резултати. При ефективното управление на общинската собственост може да се генерират приходи и пестят разходи, когато се говори за отдаване под наем, концесиониране и работа по нови модели, при които няма разход за общината. Сградите са най-големите потребители на енергия. Затова можем да инвестираме дългосрочно в подобряването на тази ключова за града сфера, паралелно с работата за по-чист въздух и облекчен трафик.
Общинските съветници от ПП "Глас народен", "Движение 21" и ПП "Зелените" сформираха т.нар. политическа група "ПГ-5" в новия Столичен общински съвет. Как ще работи тя с останалите политически партии?
- Групата, която сформирахме, е уникална – от една страна, заради ярките индивидуалности в нея, съчетани с професионалния им опит. И от друга, защото това са три нови политически формации, които са събрани заедно на принципна основа, а не в коалиция по подобие на други партии, участващи в изпълнителната власт или представени в парламента. Цяло щастие е, че всички в ПГ-5 се познаваме отпреди, което спестява много време в търсенето и намирането на форма за общуване. Говорим директно и открито с толерантност и с такт, но с идеята, че заедно можем да намерим вярното решение.
За да създадем групата, сглобихме екстракт от предизборните обещания, които трите организации са дали на избирателите си. Оказа се, че над 90% от тях, с малки нюанси в семантиката, са много сходни.
Още от началото заявихме, че сме в общинския съвет, за да работим, а не да политиканстваме. Колегите в СОС гледат на нашата група с интерес, а избирателите ни очакват да сме полезни и конструктивни участници в процеса. На фона на все по-глобалните заплахи в света изглежда нелепо да се бориш за постове и медийна слава, а не с важните теми и въпроси. Ако някой тръгне да го прави, ще сме първите, които ще кажем – това нее нормално. Вече ще се работи по друг начин.
Интервюто взе Радостина ПОПОВА