Г-н Трашлиев, кога и къде завършихме висшето си образование, кое е най-доброто, на което ви научиха? Как оценявате българското образование и в частност инженерно-строителното и архитектурно? Кои европейски университети смятате за най-добрите във вашата област?
През 2007 година завърших специалността "Финанси и външен одит" във Фулда, Германия. Най-голямото преимущество на висшето образование след запознаването с теоретичните основи на една професия според мен е научаването на методи за решаване на комплексни задачи, било то в колектив или индивидуално.
Българското инженерно-строително и архитектурно образование (и не само то) има големия недостатък да не създава достатъчно връзки с бизнеса по време на следването. Затова не са виновни само университетите. Бизнесът има точно толкова вина. Нестабилната конюнктура в България не дава възможност на нито една страна (образователна система, бизнес, студенти) да планира достатъчно дългосрочно. Поради това симбиозата между бъдещите инженери и бизнеса започва едва ли не от първия ден на работа, а това трябва да се случва много преди това, било то чрез стажове, стипендии, програми за обмен или единични проекти.
Теорията в днешно време стана много лесно достъпна за всички. Онлайн библиотеки, форуми, блогове, Amazon, Google и т.н. промениха драстично начините за набавяне на информация.
Вече не е решаващо единствено кой университет трябва да избере един бъдещ студент. От гледна точка на нашето съвремие по-важно е да се види кой преподавател е ръководител на даден предмет или катедра.
Моите по-сериозни наблюдения са върху образаванието в Германия. LMU München, TU München, RWTH Aachen, TU Berlin и KIT (Karlsruher Institut für Technologie) са безспорни фаворити в тези науки с дълга традиция и много педагогически опит и ноу-хау.

Откъде научавахте за новостите - от университетските преподаватели или от бизнеса?
Според мен 80% от новостите идват от бизнеса. В България за съжаление - 100%.

Колко години работите, кога научихте повече: докато следвахте или докато работите? Образование през целия живот - какво е мнението ви по темата?
Моята дейност и принос в нашата фирма винаги е била да бъда мениджър. При това искам да кажа, че мениджмънт означава всичко и нищо. В крайна сметка обаче успехът се свежда до това дали мениджърът е взел правилното решение. А това само по себе си се измерва с цялостния успех на една фирма.
Моето образование ми даде базата, за да се справям с ежедневният бизнес. Първите години, които бяха много трудни за мен, беше едно непрестанно учене. Така че не мога да кажа къде научих повече, защото и в двете места и в двата периода имаше "много материал за обработване".
Образованието през целия живот е решаващата част за и от успеха на един професионалист. Хора, които са на друго мнение, според мен проявяват несериозност  и недооценяват необходимостта от познание в дълбочина и на новостите. Те именно се нуждаят от най-голямо обучение, но ако не го приемат, ще останат без "особеното внимание" на компанията.

Как намирате и набирате специалисти за компанията, която управлявате? Кое от техните качества и възможности е най-важно за вас?
Използваме всички възможни канали за набиране на кандидати: обяви в интернет, вестници, фейсбук, инициативи като това ("Академия Градът") и т.н.
На първо място образованието е решаващо, за да влезе един кандидат в по-тесния избор, в "късата листа". След това факторите стават по-специфични - практически умения, ползване на езици, социален статус, допълнителни умения (soft skills) и т.н.
За мен най-важното качество освен компетентността е лоялността, която трудно се вижда и разпознава, преди човекът да започне работа при нас. Въпреки това при първоначалното отсяване на кандидатите за мен отпадат тези, които са сменили твърде много назначения за твърде кратко време.

Кои са предизвикателствата при работа в България? Как се работи в Европа? Кои са приликите и кои са разликите между българския и европейския подход на работа, методи, организация, финансиране, провеждане на тръжните процедури, отношението към младите професионалисти?
Предизвикателствата в България произхождат главно от не докрай регламентираните отношения - било то между работник и работодател или възложител и изпълнител и т.н. Законовите рамки се променят "в движение", което е добре, но същевременно всява несигурност.
В Германия и държавите от Северна Европа, за които аз отговарям пряко, нещата са строго регламентирани и своеволия не се търпят. Затова и успеваемоста на проектите е по-висока - тя не зависи само от финансирането им.
Прилики при работата в България и Европа според мен има много малко. Разликите са осезаеми най-вече в организацията и особено при тръжните процедури и избора на изпълнител, които в България аз смятам за "приключение".

По какви проекти работи "Евро Алианс Инженеринг" в Европа? Какво мечтаете да проектирате и построите? От кой реализиран инфраструктурен проект се възхищавате?
В момента работим по два проекта в Германия – Umfahrung Schwarzkopftunnel, състоящ се от три тунела с обща дължина от 6962 метра при Ашафенбург и Burgbergtunnel в Ерланген с дължина от 306 метра. Пробиваме и тунелите "Манайле" и "Предаяне" в близост до Ниш с обща дължина 5553 метра.
Може би ще ви учуди, но аз не мечтая за специални проекти. За мен успешно завършеният в технически и финансов аспект проект, с който трябва и можем да се гордеем, е специален. Имаме един проект, който ни доставя особено удовлетворение - това е метростанция "Сердика", и то най-вече защото подобаващо на манталитета в България непрекъснато се наслояваше мнението, че няма фирма (т.е. ние), която да се справи. Както виждате, метрото върви и вече близо две години стотици хиляди пътници минават оттам и през тази метростанция.
Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА