Дейвид А. Уили, доцент по "Психология & Tехнологии" в Brigham Young University и застъпник на отвореното съдържание, отворените образователни ресурси, както и неформалните образователни общности, казва така:
"Ние не можем да решим проблемите на другите хора вместо тях, но ние можем да улесним нещата, за да решат те собствените си проблеми. Това може да стане, като осигурим отворена инфраструктура на образованието, защото тя отприщва таланта и страстта на хората, които искат да се решат проблемите на образованието."
Експертът говори за инфраструктурата на образованието, а ние - за инфраструктурата на образованието по инфраструктура, като се опираме на "предварителните проучванията" на "Академия Градът". Те доведоха до няколко извода:

- Липсват инженери и проектанти по тунелно и геотехническо строителство.
Това казва арх. инж. Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на "Евроалианс инженеринг": "Въпреки че четири университета на България подготвят строителни инженери в различни специалности, младите инженери не изучават достатъчно задълбочено тясната специфика на извършваното от нас проектиране и строителство, а още повече не са започнати с новите технологии, продукти и практики, които са широко разпространени в Европа."

- Повече практическо обучение в университетите.
Препоръката е на инж. Венцеслав Зарев, управител на "Пътпроект": "Подготовката на младите специалисти, завършили образованието си в България, вече не е много добра, не се набляга на практическата им подготовка, необходими са повече стажове, работа в лаборатории и т.н."

- Младите специалисти в България се учат в движение и се профилират след започване на работа.
Становището е на Андрей Цеков, изпълнителен директор на ГБС: "В чуждите университети на един етап на студентите се дава възможност да се профилират. Дали ще бъдат технически ръководители, дали ще се занимават с остойностяване и отчетност на обектите или договорна администрация. Университетите не могат да ги научат на всичко, но могат да положат основите."

- Завършилите в България нямат академично отношение към проблемите.
Това смята инж. Даниела Пенела, управител на "Виаплан", която очаква достъпна за компаниите информация за завършващите студенти. Тя смята още, че: "Завършилите в България нямат нагласа за изпълнение на задачите в срок, нямат самочувствие на инженери, а и не проявяват уважение към по-възрастните си колеги."

- Стремим се да вземаме студенти още от университета и да ги обучаваме.
Мнението е на инж. Георги Станилов, управител на "Станилов" ЕООД. Като оценява ситуацията в страната, той търси и намира решения: "Имаме недостиг на кадри, който е следствие на заниженото ниво на качеството в обучението, затова ние се стремим, както се казва, да "взимаме" студентите още от университета и да ги обучаваме, като по този начин сами ги изграждаме като специалисти с добра практика и реални знания."

- Образованието в проектирането и строителството продължава да бъде твърде академично, отделено от практиката.
Категоричното становище принадлежи на инж. Боян Делчев, изпълнителен директор на "Трейс Груп Холд" АД: "Младите специалисти са добре подготвени, но им липсват практически и социални умения. Образованието в проектирането и строителството не е ориентирано към нуждите на държавата и бизнеса за разлика от образованието в университетите в чужбина."

- Най-подготвените се ориентират към университети в чужбина.
Проф. Петър Стефанов, преподавател в катедра "Пътища" в УАСГ и управител на "Рутекс", смята още, че: "Средното ниво на тези, които остават в България, прогресивно намалява, намалява и интересът към науката, ежегодно подготвяме все по-малко студенти."

- Младите придобиват практическите си умения при нас в процеса на работа.
Инж. Любомир Симеонов, управител на "Пътпроект 2000", подкрепя колегите си, като казва още: "Нашите специалисти, които завършват УАСГ, са теоретично добре подготвени, но практическите си умения придобиват при нас."

- Науката се нуждае от младите хора.
Оптимизмът и увереността изразява проф. д-р инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра "Пътища" в УАСГ: "В катедра "Пътища" има много хора с опит и ако го съберем с енергията на младите, ще се получи изключителна симбиоза, която ще помогне на българската пътна наука да се развива, да бъде иновативна, да бъде адекватна на съвременните изисквания. България има всички предпоставки да се превърна в научен център в областта на инфраструктурното строителство, който да дава иновативни решения на бизнеса и администрацията."
По инициатива на проф. д-р инж. Николай Михайлов от тази учебна година стартира магистърска програма "Транспортно строителство" - младите хора, които вече работят, имат нужда от още познания в областта на управлението и контрола на строителния процес.

- По-добро е обединяването на инженерните специалности в УАСГ в една обща.
Мнението е на инж. Валентин Донев, дипломант на проф. д-р Петър Стефанов, който работи в чужбина. Той смята, че: "В българския университет (УАСГ) специалностите са по-тясно профилирани по образец на руската школа, докато ТУ - Виена, в момента предлага само една магистърска програма по "Строително инженерство", което позволява на абсолвентите по-широка сфера на реализация. В ТУ - Виена, повечето инженерни специалности са съпроводени от екскурзии, които включват посещения на строителни обекти или индустриални предприятия, където се произвеждат строителни материали."

- Образованието, което получавам, надминава очакванията ми.
Георги Чайков завършва тази година магистратура по строителство в TUFTS University Boston. Той смята, че има огромна пропаст между България и САЩ по отношение на технологиите, развитието на самите институции, възможностите за реализация, обучението, и дълбоко се съмнява, че ще потърси реализация в България.

- Основната разлика между обучението в България и в чужбина са практиките.
Инж. Марина Рамел, която е завършила IUP Genie Civil Toulouse и сега е шеф-инженер по рехабилитация на мостове в Тулуза, е доволна от работата си, отговаря на това, което е учила. След трети курс всяка година е имала по 3 месеца практика и възможности за работа в екип.

В България обучение по транспортно строителство има в четири университета.
В Университета по архитектура строителство и геодезия (УАСГ) се получава магистърска степен по "Транспортно строителство", редовно обучение, "Геотехническо инженерство", редовно, "Железопътно строителство", "Пътно строителство", "Газоснабдяване".
Във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" може да се постигне магистърска степен по транспортно строителство и самостоятелно, и след бакалавърското ниво.
В Минногеоложкия университет "Св. Иван Рилски" - София, бакалаври завършват "Подземно строителство", същата специалност може да се учи и за магистър.
Във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" има магистърска степен по транспортно строителство.
Във Висшето строително училище "Любен Каравелов" профилът на бакалаврите и магистрите е по-широк - "Строителство на сгради и съоръжения". Сред докторските им програми има проектиране, строителство и поддържане на улици и на автомобилни пътища и съоръжения.

Много чуждестранни университети
дават възможност за обучение по окрупнени специалности, свързани със строителството на сгради и съоръжения. Част от тях вече са избрани от български студенти. Добрите отзиви са свързани с ETH Zurih - Swiss Federal Institute of Tehnology, Imperial College London, Delft University of Technology, Politecnico di Milano, University of Bath, Technische Universitet Munchen, University of Greenwich, Universitat Stuttgart, Technishe Universitet Wien.

Милена ВАСИЛЕВА