Жп тунелът под Босфора премина успешно тестовете, откриването е през октомври

В края на месец октомври се очаква да бъде открит метротунелът под Босфора, смятан за най-дълбоко разположения тунел в света.
Това стана ясно през уикенда, след успешното приключване на поредица от изпитания на съоръжението, чието строителство продължи близо 10 години.
Тунелът свързва европейската и азиатската част на Истанбул и се намира на 56 метра под морското равнище.
Досегашният рекорд принадлежи на подводната железница в пристанището на Сан Франциско, чиято дълбочина е 45 метра.
Комплексът от надземни и подземни части има общо 13.6 км тунели, от които 1.4 км са под протока.
Той е част от мегапроекта "Мармарай" на стойност 5 млрд. долара, предвиждащ обновяване и разширяване на съществуващата жп мрежа.
По новата линия с дължина 76 км ще има 3 нови подземни станции и ще бъдат основно ремонтирани 37 съществуващи гари. В момента разстоянието се изминава с влак, ферибот и отново влак за 185 минути.
С новия тунел, без необходимост от прекачване, времетраенето спада на 104 минути.
Влакчетата могат да се движат с максимална скорост 100 км/час, като средната очаквана скорост е 45 км/час. Модерна сигнализация ще позволи интервалът на движение да бъде между 2 и 10 минути.
Строителството, започнало през 2004 г., е дело на японско-турски консорциум и се финансира от Японската банка за международно сътрудничество и Европейската инвестиционна банка.
Изпълнител на строителството е Hyundai Rotem, а оператор – турските държавни железници. През 2008 година Hyundai Rotem подписа договор за доставка на 440 мотриси за новото метро на стойност 850 милиона евро.
Засега не е ясно дали новият проект ще заработи по цялото трасе от Айрълъкчешме в Азия до Казлъчешме в Европа. Целта на създателите е да превозва всеки ден по 1.5 милиона души между двете части на мегаполиса.
Под Босфора е поставена огромна сеизмично устойчива тръба с дължина 1400 метра, състояща се от 11 секции.
Всяка от тези секции е дълга 130 метра и тежи 18 000 тона. Те се монтират на дълбочина 60 метра под морското ниво: на 55 метра под водата и на 4.6 метра в земята, в специално прокопан за целта канал.
Съоръжението се намира във високо сеизмичен район - то е само на 16 километра от активния Северен анадолски разлом, притесняват се инженерите и сеизмолозите. Вероятността през следващите 30 години в района да има земетресение със сила над 7 по скалата на Рихтер е 77%.
Глинестата почва, в която е положено съоръжението, има свойството да се втечнява при земетресение. За да разрешат този проблем инженерите са "инжектирали" индустриален цимент под дъното, за да го държат стабилно.
Стените на тунела са направени от водоустойчив бетон, обвит със стоманена черупка, като всеки от двата слоя се затваря херметически независимо един от друг. Тунелът е гъвкав, по подобие на високите сеизмично устойчиви сгради, които могат да издържат земетресение.
Всеки от сегментите е отделен с шибърен кран, който може да изолира тунела в случай на пробив на стената.
Идеята за железопътен тунел под Босфора за първи път е лансирана през 1860 година, но поради липса на подходяща технология не може да се реализира.
Технологията, използвана при проекта "Мармарай" - потапяне на готови тунелни елементи - е разработена в края на ХIХ век. За първи път подобен тунел е изграден в Северна Америка за целите на канализацията през 1894 година.
Първият тунел за транспорт, изграден чрез тази технология, също е в САЩ - Мичиганският централен железопътен тунел под река Детройт е построен от 1906 до 1910 година. 2.6-километровото съоръжение се използва и до днес.
В Европа, Холандия е първата страна, която използва технологията на потапянето, с изграждането на тунела "Маас" в Ротердам през 1942 година.
В Азия Япония използва технологията и през 1944 година изгражда двупътен тунел под река Аджи в Осака.
В Истанбул желанието за изграждане на тунел под Босфора се засилва през 80-те години. След няколко проучвания за ефективността на подобно съоръжение, през 1999 година Турция подписва заемно споразумение за изграждането му с Японската банка за международно сътрудничество (Japanese Bank for International Cooperation - JBIC).
През 2004 към заема се присъединява и Европейската инвестиционна банка.