Индустрията в световен мащаб: общ преглед
Надявайки се да спечелят позиции на бързо променящия се световен пазар, водещите страни потвърдиха мерки за ремонт и развитие на инфраструктурата, които по своя характер са инвестиционни, представляват стратегически приоритет за 2011 г. и в същото време се борят за справяне с дефицита.
Правителствата са изправени пред избора: да финансират поддръжката на съществуващата инфраструктура или да строят нова, като в същото време контролират цялостните разходи в среда на ограничен бюджет.
Това заключава Urban Land Institute (ULI) в доклад, който изследва глобалните тенденции и дейности в инфраструктурата през 2011 година на базата на задълбочени проучвания и интервюта с лидери в сферата на индустрията.

Повечето от развитите страни и много от развиващите се икономики са ангажирани с изпълнението на планираните инфраструктурни проекти, което е от съществено значение за поддържането или повишаването на жизнения стандарт в един все по-конкурентен глобален пазар. Много страни са изправени пред инфраструктурни предизвикателства.

TEN-T - политика и програма
Трансевропейската транспортна мрежа се състои от пътища, железопътни и вътрешни водни мрежи, морски пристанища и морски магистрални пристанища, летища и други свързващи точки на модални транспортни мрежи. Интегрирането и гладкото им функциониране са подсигурени от система за ефективно управление на трафика.
27-те страни от Европейския съюз разполагат с 5 млн. километра транспортна мрежа, от които 61 600 км са магистрали, 215 400 са железопътни линии (107 400 км са електрифицирани) и 41 000 км са плавателни водни пътища.

Проектите на TEN-T
30-те приоритетни проекта (ПП) на Европейската транспортна мрежа са от изключителна стойност за континента. Планирани да бъдат завършени до 2020 година, те включват 18 железопътни проекта, 3 комбинирани проекта за пътна и железопътна инфраструктура и 2 проекта за вътрешни водни пътища. По-голямата част от тях са в процес на реализация и за това са годни за получаването на финансова подкрепа в рамките на програмата TEN-T.

За периода 2007 - 2013 година приблизително 8 милиарда евро от бюджета на ЕС са за TEN-T (общата стойност на инвестициите в транспортна инфраструктура за 2000 - 2006 е 859 млрд. евро).
През настоящия програмен период сред 30-те проекта се поставя акцент върху 7 от тях:
- жп оста Берлин - Палермо (ПП 1)
- високоскоростната жп линия в Югозападна Европа (ПП3)
- жп оста Лион - украинска граница (ПП 6)
- жп оста Ферман Белт (ПП 20)
- жп оста Лион - Антверпен (ПП 24)
- "Рейл Балтика" (ПП 27)
- речен воден път  Seine - Scheldt (ПП 30).

В пътната част на TEN-T България се включва чрез проекта ПП 7: Високоскоростен път Игуменица - Атина - София - Будапеща, в железопътната - чрез ПП 22: ЖП високоскоростен път Атина - София - Виена - Прага - Дрезден. 
През 2011 година България извоюва ново участие в TEN-T, което ще й позволи активно европейско финансиране: коридорите, които минават през България, скоростните пътища, терминалите и магистрала "Хемус".

Балкани 2011
Балканските страни развиват своята инфраструктура по линия на общоевропейските коридори.
Те са в период на активни тръжни процедури и пътно строителство. Много често проблемите са свързани с отменени търгове, обжалване, спиране на обществени поръчки и на строителство, неразплащане от страна на държавата, проблеми на тякои строителни фирми със закона, т.е. балкански причини.
Сърбия има амбициозен план за завършване на магистралите, но той се отлага с една година - за 2013, по балкански причини.
Румъния възнамерява да направи 11 магистрали и работи по схемата за концесиите.
Всички апетити са насочени към Черна гора: Сърбия иска излаз на Адриатика чрез коридор Vс, а Северна Европа с радост би ползвала Адриатическо-йонийската магистрала, ако тя бъде завършена.
Хърватия е построила пет магистрали и изгражда още седем.
Македония има да достои няколко магистрални отсечки.
Албания още се бори с участъка Тирана - Елбасан и планира регионалния коридор по посока Дуръс - Вльора.

Още по темата четете в списание "Индекс Инфраструктура" през август.