"Сердика е моят Рим." Това са думи на император Константин Велики (274 - 337) за неговия любим град - днешна София.
Трудно е за вярване, но дори и сега, след няколко десетилетия на безразборно застрояване и механично разрастване, градът има всички предпоставки да бъде прекрасното място за живеене.

Все пак само Сараево има подобна планина, само Будапеща има толкова минерална вода и само Рим и Атина имат повече антична археология.

Според архитект Храбър Попов все още не е късно София да стане прекрасно място за живеене, каквото в момента не е. И пътят към тази метаморфоза не е нито толкова трънлив, нито пък струва скъпо.
Неговата лична малка първа стъпка е изготвянето на план за възможното бъдещо развитие на града. 

На пръв прочит част от идеите, заложени в него, като например преместване на софийското летище на мястото на изоставеното военно в Доброславци наистина звучат екстравагантно, та дори леко налудничаво.
За всяко от предложенията си обаче той има солидна доза аргументи "защо", но в същото време не твърди, че са най-добрите възможни решения, но със сигурност са по-добри от никакви.

Според архитект Попов основният проблем пред здравословното развитие на столицата е в сега действащия градоустройствен план и липсата на каквато и да било идея какво да се постигне с него.
По думите му навсякъде по света градоустройството търси решения на проблеми.
Например свръхзаетостта на детските градини в едни квартали за сметка на тази в други може да се контролира чрез балансирано издаване на разрешителни за строеж на нови жилища.

Тук Попов вижда използването на плановете по-скоро като гъвкава рамка на инвестициите интереси. Като такъв пример той дава плана за бъдещо развитие на столичния квартал "Възраждане".

Подробности четете в новия брой на вестник "Капитал". Вижте и плана на арх. Храбър Попов.