Водещата роля на комуникационно-транспортната система като част от общия устройствен план (ОУП) на града е ясно обосновано.
Правилно е решението на Столична община да изготви проект за изменение на ОУП и за този раздел.

Решаването на комуникационно–транспортните проблеми на столицата на този етап е изключително важно и много отговорно. Това смята инж. Нанко Кушеков, участник в конкурса за ОУП на София през 1991-1992 г., който представя своите предложения за транспортно-комуникационната система на града.

Само правилният подход и правилното решение могат да изведат София от съществуващия и бъдещ транспортен колапс, задръствания и хаос в автомобилното движение при непрекъснато нарастване на моторизацията.

Всички решения от 1991 г. (след конкурса за общ градоустройствен план (ОГП) досега на комуникационно-транспортната система се оказаха нерационални и неприемливи. Не беше избрано и направено най-доброто решение.

В своето историческо, географско и комуникационно-транспортно развитие София се е оформила като структура, създаваща условие за развитие и за изграждане на радиално-кръгова система на главната улична мрежа (ГУМ). Това е най-добрата, най-рационална и най-разпространена система при милионните градове и столици.
Тази система има големи предимства спрямо всички останали.
Радиалните трасета са насочени към центъра създадена е пряка и удобна връзка на отдалечените и крайни квартали и райони с центъра – основен притегателен обект. Тези части на ГУМ са създадени и са факт. Те са почти изградени.

Ринговете и пръстените, които са другата основна част на ГУМ, са създадени и прокарани частично. Остава да се направят пробиви и връзки, за да са затворени и решени. С това се разрешават голяма част от транспортно-комуникационните проблеми на София.
Затова пробивите са приоритетни на този етап.

Следващият етап е създаване на непрекъснато автомобилно движение по ринговете. За целта е необходимо проектиране и изграждане на комуникационни възли на две нива – като предимство се дава по ринговете и в тази посока се осигурява непрекъснато движение. Това се прави с цел да не се съсредоточава цялото градско движение към центъра по радиалните трасета.
Всяко кръстовище и комуникационен възел представляват вилка, насочвайки се в три посоки: наляво и надясно по ринговете, и направо - на градското и входящо автомобилно движение.

По такъв начин се получава преразпределение на автомобилното движение и по-равномерно натоварване на цялата главна улична мрежа, премахва се и вътрешният транзит през центъра, като се отклонява и провежда по ринговите трасета.
Правилно изградена ГУМ се саморегулира и не се претоварва.

За да функционира добре и правилно радиално-кръговата система, трябва да се предвиди и изграждане на големи буферни паркинги на необходимите места. Особено необходими са те в периферията на центъра и на другите обществено активни места и районни центрове.

Така проектираната главна комуникационно-транспортна система много по-добре и удобно може да се свърже и с извънградските и европейски пътни магистрали и по-добре да провежда автомобилните потоци.

За всички по-горе описани предложения колективът на инж. Кушеков има направени подробни проучвания, разработки, анализи, схеми и решения.

Инженерите предлагат принципно нови решения на комуникационните възли на две нива, пробивите под жп терените и други необходими пресичания. Създали сме комуникационни възли нов "тип-К" – от ново поколение.
Размерите: дължина, височина, площ, строителна стойност и други са няколко пъти по-малки от досегашните известни и изградени в градовете. Те са модулни, с възможност за сглобяема конструкция и могат да се построят за изключително къси срокове – между два, три или четири месеца.

За изграждането на тези комуникационни възли на две нива те имат подробни проучвания и изготвени схеми и чертежи, както и пълна етапност на тяхното проектиране и изграждане в зависимост от приоритета на главната комуникационно-транспортна система.

Във връзка с възлагането на проектиране и строителство на 6 комуникационно-транспортни съоръжения и възли от Столична община специалистите предлагат те да бъдат реализирани на други места, които са с приоритетно значение.

Така предлаганите места за изграждане на новите комуникационни възли не са обосновани от комуникационно-транспортна гледна точка, а са предвидени на случайни места, които в момента са пренатоварени. Това ще създаде още по-големи проблеми, увеличавайки пропускателната способност, като засмукват ново по-голямо автомобилно движение.

Според екипа на инж. Кушеков предлаганата от тях нова главна комуникационно-транспортна система, във взаимодействие с другите видове транспорт: автобусен, тролейбусен, трамваен и метро, ще създаде добре функционираща единна комуникационно-транспортна система на София.