Ще се опитаме да обединим всички държавни електроенергийни компании в една структура, в която водеща ще бъде Националната електрическа компания (НЕК).
Това съобщи пред журналисти заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова по повод съдбата на енергийните дружества след разформироването на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Христова посочи, че идеята за обединението на електроенергийните компании цели да се постигне стабилитет по отношение на активите на дружествата, а НЕК да стане водещ търговец на електроeнeргия.
Ако НЕК не бъде обединена с други компании много трудно ще се постигне такава независимост на дружеството предвид състоянието, в което е поставено, посочи Христова, цитирана от БТА.

Активите на всички държавни енергийни компании са на по-малка стойност от стойността, на която се изчислява АЕЦ "Белене", каза още зам.-министър Христова. Тя коментира, че идеята при създаването на Българския енергиен холдинг е била активите, които се генерират в него, да могат да обезпечат строежа на АЕЦ "Белене", но това вече не е осъществимо.
До момента БЕХ само по документи е поемал задължения към големите енергийни проекти като "Набуко", "Южен поток", "АЕЦ Белене", а финансови плащания по тях не е имало, посочи още Христова.

Тя заяви, че обединяването на електроенергийните държавни компании по друг принцип ще постигне именно това обезпечаване на големите енергийни проекти.

В отговор на въпрос дали компаниите ще бъдат обединени след средата на годината, когато се очаква да бъде разформирован БЕХ, Христова заяви, че всичко по отношение на новото обединение на компании ще бъде решено преди разформироването на холдинга.

Христова уточни, че няма да е необходима европейска санкция за обединението на компаниите. Те ще бъдат разделени по лицензионна дейност, а по оперативна дейност няма необходимост да бъдат разделени, обясни тя.

По отношение на дълговете на НЕК Христова коментира, че причината за тях не е, че НЕК е купувала по-скъп ток, а проблемът е в начина, по който е формирана цената.
Регулаторната рамка не е била променяна с години, каза заместник-министърът. Някои от ценовите компоненти, които са признавани в цените на електроразпределителните дружества, не са били съобразявани в ценовата рамка на НЕК, добави тя.

Когато са се приватизирали ЕРП през 2004 г., България не е била членка на ЕС, от 1 юли 2007 г. имаме отворен пазар и директиви за изпълнение, а това не е отразено в регулаторната рамка, поясни Христова.
Всичко това ще бъде обект на сериозна работа от страна на ДКЕВР и тя вече е започнала, добави тя.

Христова заяви, че в НЕК няма завишени разходи, а не добре преценени инвестиции.
Когато една компания развива инвестиционна политика, това трябва да бъде съобразено с доходността на компанията и с възможностите за привличане на външен капитал, ако то не е добре направено, се случва това, което сега се случва в НЕК, коментира Христова.