Вече разполагаме с достатъчно капацитет, за да съдействаме на компаниите, които са решили да инвестират в стратегическа инфраструктура и да предоставим достатъчно информация за екоизискванията в тази област.
Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова на годишната конференция "Управление и развитие на стратегическата инфраструктура", организирана от вестник "Капитал" и вестник "Строителство Градът".

"Имаме капацитет, така че инвеститорите в стратегическа инфраструктура могат да бъдат спокойни, че ще ги консултираме на най-ранен етап и това няма да забави бъдещите им инвестиции", увери екоминистърът, като припомни, че без това не може да бъде изпълнена нито една инвестиция.

По думите й има два аспекта, които са важни за екологичното развитие на страната - изграждане на базисната екоинфраструктура - воден сектор и отпадъци, и съобразяване на стратегическата инфраструктура  с екоизискванията. Караджова подчерта, че това трябва да продължи и при експлоатацията на обектите в последствие.

"Трябва да спазваме много изисквания при изграждането на инфраструктурата", подчерта екоминистърът. По думите й всеки подобен проект трябва да премине през три оценки – стратегическа, за въздействие върху околната среда и за съгласуване с Натура 2000.

Караджова припомни като проблем проектите  за строителство на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). "Трябваше първо да бъде приет национален план за развитие на ВЕИ и ако това беше направено, нямаше да имаме подобри проблеми", обясни министърът на околната среда.

Националният план за разпределение на квотите за парникови емисии вероятно ще бъде окончателно одобрен от Европейската комисия до средата на април, прогнозира още министър Караджова.

Тя обясни, че с промените в Закона за опазване на околната среда, които ще въведат т. нар. схема за зелени инвестиции, България ще може да продава излишъците си от Киото-квоти (предписани емисионни единици).
Законовите промени, които правителството одобри в средата на март, предвиждат начини за изразходване на набраните "въглеродни" пари за развитие на възобновяемата енергетика, енергийната ефективност, управлението на биоразградимите отпадъци и други екологични дейности.

Припомняме, планът за квотите за емитиране на парникови газове, който ще позволи на българските промишлени предприятия да търгуват с над 40 млн. европейски емисионни разрешителните (EUA) на година, беше неколкократно забавян и връщан от Брюксел за преработка. Последната версия на документа беше приета от кабинета "Борисов" в края на 2009 г.