Водният сектор остана най-нереформираната система в България - с изключение на софийското ВиК, което е с концесионер чуждестранен инвеститор, всички останали водни дружества са публична собственост - държавни и/или общински.

Липсва и финансов ресурс, който да позволи модернизацията и добрата поддръжка на всички звена по веригата - от водоема, през ВиК системата до крайните потребители.
А държавата със сигурност не е в състояние да осигури близо 10-те млрд. лв., които по сметките на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са необходими за подобряване на водоснабдяването в страната. Ключът за решаването на този проблем е привличането на частни инвестиции, а най-подходящият инструмент за тази цел е концесията.

Именно затова последните промени в Закона за водите будят, меко казано, недоумение. Буквално в 12 без 5 управляващото мнозинство забрани концесионирането на определени язовири за питейна вода.
По мнението на хора от бизнеса така само ще се стигне до поредното ненужно раздробяване и усложняване на ВиК системата. А това заедно с проблемите при регулирането на цените ще направи сектора още по-неатрактивен за частни инвестиции.

Европейската комисия заплаши, че ще спре близо 1.5 млрд. лв. финансиране за България, ако МОСВ продължава да подписва проекти на дребно и докато законовата рамка не бъде променена, така че да се създаде ясно регламентирана среда за потенциалните инвеститори.

Вместо обаче да действат в тази насока, управляващите и по-специално екомистерството прокараха допълнителни спирачки пред публично-частното партньорство между първо и второ четене на проектозакона.
Те предвиждат част от големите (т.нар. комплексни и значими) язовири да не могат да се предоставят на концесия на частни фирми. Към момента те са общо 52 на брой и се стопанисват от "Язовири и каскади" (поделението на Националната електрическа компания), от "Напоителни системи", към Министерство на земеделието и от някои ВиК оператори.
"Поправката засяга само 8-те язовира, които са към различните ВиК дружества", уточни Георги Божинов, председател на парламентарната комисия по екология. Независимо от обхвата й промяната е в очевиден конфликт с философията на закона – да се привлекат инвеститори.

Законът предвижда още цялата водопреносна и канализиционна инфраструктура и язовирите да се извадят от капитала на ВиК дружествата, а след това да им се дадат обратно, но само за експлоатация. Заварените дружества могат да продължат да стопанисват ВиК мрежата най-много за 10 години, като договорът може да бъде прекратен и предсрочно.
Трябва да бъдат разработени и планове за управлението и начините за модернизиране на ВиК мрежите в различните райони на страната – т.нар. мастър планове.

В момента обаче, в който се смени завареният опаратор, единствената правна възможност за бъдещата форма на стопанисване на ВиК системата остава концесията. И тук идва казусът с въпросната поправка за язовирите.
"Проблемът може да възникне на един по-късен етап, когато се открие процедура за концесия на дадена ВиК мрежа", коментира Владимир Стратиев, член на управителния съвет на Българската асоциация по водите.
"Тогава той ще има право да вземе на концесия всичко освен язовира и това може да отблъсне кандидата. Това пък ще блокира цялата ВиК система, тъй като само концесията е предвидена като законово допустима форма на стопанисване на публична държавна собственост", продължава той.
"Когато дойде частният инвеститор, той се интересува дали може да концесионира целия цикъл – от водоизточника до потребителя", разказва експерт, консултирал редица частни компании в сферата на ВиК услугите.

Подробности четете във вестник "Капитал".