Точно преди да изтече мандатът на правителството, от регионалното министерство се сетиха, че трябва да разрешат дългогодишния проблем със стотина плажа по българското Черноморие, които нямат концесионер.
За 44 от тях министерството обяви преди дни, че ще проведе търгове за отдаване под наем. Останалите 52 пък бяха дадени на областните управители, които също трябва по най-бързия начин да намерят наемател.
 
Всичко това се случва само месец преди началото на летния сезон и два преди парламентарните избори. Чиновниците пък дори не са се опитали да използват по-прозрачните и ефективни концесии за повечето от предлаганите зони.
За капак договорите за наем, които ще подпише държавата, няма да бъдат за една година, както е сега, а за цели пет.
А възможностите за прекратяването са сведени до три, в които печелившият винаги е наемателят.
 
На хартия процедурите за даване под наем изглеждат законни - ще има търгове с тайно наддаване, ще се плаща наем, законовите срокове са спазени (макар и с голямо закъснение) и раздаването ще стане преди сезона. Но на практика плажното бързане оставя лош вкус.
 
Основният мотив, с който регионалното министерство провежда търговете сега, е, че трябва да се намери кой да стопанисва и обезопасява плажовете през лятото.
Но вместо да се дадат под наем само за това лято с възможност за удължаване на договорите, докато бъде избран концесионер, от министерството са заложили директно максималния законов срок от пет години. В заповедите на министър Гагаузов за провеждането на търговете пише, че срокът на наемане ще е до края на 2013 г. Максимално дългият срок се гарантира и в договорите, които ще подписват министерството и наемателите.
 
В проектодоговора никъде не пише, че наемните отношения ще бъдат прекратени при избора на концесионер.
Трите единствени клаузи за прекратяване на договора са, че това ще стане при изтичане на уговорения срок, при взаимно съгласие или ако наемателят не спазва задълженията си за поддържане на плажа.
 
Юристи обясниха, че при така подписани договори има два сценария за стопанисването на плажовете, за които след време се избере концесионер.
При първия концесионерът ще трябва да изчака, докато договорът изтече. Тоест пет години.
При втория сценарий държавата ще прекрати споразумението за наем, но ще трябва да плати обезщетение на наемателя. И при двата случая наемателите ще са облагодетелствани.
 
Подробности четете в новия брой на вестник "Капитал".