В името на градската трансформация
Екипните усилия на ЕИБ и Фонд ФЛАГ стоят зад успеха на редица реализирани емблематични проекти.
Център за съвременно изкуство и библиотека в Бургас
Казват, че ако искаш да вървиш бързо, най-добре е да тръгнеш сам. Но ако желаеш да стигнеш далеч, трябва да поемеш по пътя с правилната компания.
Пряко доказателство на тази популярна мъдрост е многогодишното сътрудничество между Европейската инвестиционна банка и Фонд ФЛАГ, а колко сериозен път вече е извървян и колко далеч е стигнало това партньорство, личи ясно от постигнатото.
Фактите са безспорни: съвместните действия на ЕИБ и Фонд ФЛАГ в сферата на градското развитие у нас са резултатни, полезни за обществото и повод за искрена гордост. Не на последно място – резултатите от това сътрудничество отговарят и на естетическите критерии, които вървят ръка за ръка с идеята за устойчивото развитие на градската среда в наши дни.
ЕИБ и Фонд ФЛАГ: с едри щрихи
Европейската инвестиционна банка е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и собственост на държавите-членки, която предоставя финансиране за обосновани инвестиции, за да допринесе за постигането на политическите цели на ЕС. Финансирането на проекти, които подпомагат икономическото, социалното и териториалното сближаване на Европейския Съюз, са в основата на дейностите на ЕИБ още от нейното създаване през 1958 г.
С България Европейската инвестиционна банка работи от 1992 г., като страната ни също така се нарежда сред най-големите бенефициенти на консултантски услуги от страна на банката.
Фoнд ФЛAГ, от своя страна, e инcтpyмeнт нa дъpжaвнaтa пoлитиĸa зa peгиoнaлнo paзвитиe, cъздaдeн в пoдĸpeпa на peaлизaциятa нa инфpacтpyĸтypни пpoeĸти нa мecтнитe влacти. Зa cвoятa вeчe 15-гoдишнa иcтopия фoндът ce yтвъpди ĸaтo знaчимa финaнcиpaщa инcтитyция зa бългapcĸитe oбщини пo пътя нa ycтoйчивaтa гpaдcĸa тpaнcфopмaция.
Началото
Но нека върнем лентата на това партньорство назад, а именно – с една декада. Тазгодишното издание на Urban Development Forum реално маркира, освен всички останали важни и актуални теми, и 10-годишният юбилей на Фондовете за градско развитие у нас.
През вече далечната 2012 г. са подписани първите споразумения за създаване на финансови инструменти за градско развитие по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. с Фонд за устойчиво градско развитие (дъщерен фонд на ФЛАГ за София) и Регионален фонд за градско развитие (за шестте големи града у нас). Основната цел на финансовите инструменти е по-ефективно използване на публичния ресурс в сравнение с безвъзмездната финансова помощ, привличайки частен капитал, за реализация на икономически жизнеспособни проекти.
Оперативните споразумения с двата фонда за градско развитие са свързани с изпълнението на Съвместна европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA), създадена с финансиране от Структурните фондове на ЕС и национално съ-финансиране. В България JESSICA се осъществява посредством Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013. Инициативата стартира през 2010 г. с подписването на финансово споразумение между Правителството на Република България и Европейска инвестиционна банка, в качеството й на Холдингов фонд за България. По онова време България реално няма сериозен опит с финансовите инструменти и затова именно за мениджър на Холдинговия фонд е избрана Европейската инвестиционна банка, която има опит при създаването и управлението на такива иновативни инструмент за финансов инженеринг.
По-късно, през 2016 г., мениджърската роля се поема от Фонд на фондовете (ФнФ). Европейската инвестиционна банка обаче продължава да играе активна роля в прилагането на финансови инструменти в България. Банката участва дейно в структурирането на ФнФ и процеса за избор на финансови посредници за управление на новите фондове за градско развитие по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. през 2018 г. Сътрудничеството в тази област се разширява през 2020 г. със създаването на допълваща инвестиционна и координационна платформа за градско развитие, съвместна инициатива с Фонд ФЛАГ и ФнФ, която да е достъпна за всички общини, а не само за 39-те големи общини, допустими за финансиране чрез ФГР.
Българската инвестиционна и координационна платформа за градско развитие
има за цел да координира усилията на партньорите, които предоставят финансиране и консултации - както на европейско, така и на национално ниво, и да съдейства за съчетаване на европейското финансиране за сближаване с кредитирането и консултациите от страна на ЕИБ чрез специализирани финансови инструменти и посредници за градско развитие в полза на българските общини. Финансовият ресурс за инвестиции по платформата е в размер на над 100 млн. лв., осигурен съвместно от ЕИБ и Фонд ФЛАГ, а техническата подкрепа, предоставена чрез ФнФ на потенциални проектни инициатори за структуриране на проектни идеи, се финансира от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси към ЕИБ.
Вероятно подобен механизъм за ефективно подпомагане на градското развитие звучи сложно, и в голяма степен наистина е така и на практика – изискват се сериозни усилия, безупречна координация между експертите, задълбочени познания относно местната администрация, желязна логистика и стройни комуникационни стратегии, за постигане на крайния, толкова желан резултат: проекти, които наистина подобряват качеството на живота ни в една все по-модерна, устойчива (а защо не и вдъхновяваща) градска среда. Свидетелство за значителния интерес на българските местни власти към възможностите за допълващо финансиране на инвестиционните им намерения, отвъд грантовия ресурс, е договарянето на платформата в рамките на по-малко от година.
Както отбеляза изпълнителният директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова:
„Променяме градовете, но едновременно с това и мисленето и нагласите за смисъла от финансовите инструменти и екипната работа. Интегрираните проекти изискват включване на различните заинтересовани страни при тяхното планиране и структуриране, но не по-малко важно е прилагането на адекватни механизми за финансиране, съчетавайки безвъзмездни средства, финансови инструменти, друго допълващо финансиране. Само така можем да извървим пътя към амбициозни градски проекти, с висока добавена стойност за гражданите.“
Вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова от своя страна подчерта:
„Работата и отговорността ни – пред градовете и пред поколенията след нас, е огромна. Бих искала да благодаря специално на Фонд ФЛАГ и на Фонд за устойчиви градове, които са наши партньори и са пример за успешното изпълнение на финансови инструменти за градско развитие. ЕИБ подкрепя планирано, балансирано териториално развитие чрез регионални и градски многосекторни рамкови заеми, които често съдържат хиляди по-малки инвестиционни проекти с голямо значение за регионалната конкурентоспособност и качеството на живот.“
Десетгодишното успешно сътрудничество и ангажиментът на ЕИБ към финансовите инструменти за градско развитие се рамкира от първата пилотна фаза по инициативата JESSICA, с целия натрупан положителен опит, и последващата подкрепа за структуриране на ФнФ и новите модели на ФГР, предвиждащи значително увеличаване на ресурса от ЕСИФ и обхвата на подпомагани проекти, както и успешното договаряне на инвестиционната платформа чрез Фонд ФЛАГ. Тук е моментът да припомним и значимостта и основополагащата философия на идеята JESSICA.
JESSICA – или Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas
е съвместна европейска инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (с подкрепата на Банката за развитие на Съвета на Европа) за подпомагане на устойчиви инвестиции в градските райони. Целта на JESSICA като финансов инструмент в България винаги е била да се създадат възможности за публичния и частния сектор за съвместни инвестиции в проекти за градско развитие и възстановяване на градските зони в седемте най-големи градове в България - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
През 2012 г. бе сключено и Оперативно споразумение за предоставяне на условен заем между Фонд ФЛАГ, Европейската инвестиционна банка и Фонд за устойчиво градско развитие (ФУГР). ФУГР е вторият фонд за градско развитие, създаден в България по линията на инициативата JESSICA. Фондът инвестира в проекти, които генерират недостатъчен приход, за да бъдат финансирани от пазара, но имат висок обществен ефект.
От 2016 г. фондът реинвестира възвърнатите средства в нови градски проекти. Реинвестирането е възможно до 2025 г., като прогнозният общ размер на средствата, които поетапно са на разположение за финансиране на нови проекти, е около 30 млн. лв.
Успешното изпълнение на пилотната инициатива JESSICA дава увереност за по-амбициозно прилагане на финансовите инструменти за градско развитие по ОПРР 2014-2020 г. с почти петкратно увеличен публичен ресурс – 353,3 млн. лв., и разширено приложно поле за инвестиции освен за градско възстановяване, но и за енергийна ефективност, както и за развитие на обекти на културното наследство. През 2018 г. Фонд за устойчиви градове – партньорство между Фонд ФЛАГ, Фонд за устойчиво градско развитие, Обединена българска банка и Българска консултантска организация, е избран от ФнФ след проведена обществена поръчка да управлява Фондовете за градско развитие по ОПРР 2014-2020 г. за София и Южна България, а Регионалният фонд за градско развитие - за Северна България.
Успешни примери
Разбира се, още от времето на Сократ знаем, че един добър пример струва много повече и от най-дългото обяснение. За радост и в полза на обществото, успешните примери, плод на сътрудничеството между ЕИБ и структурите на ФЛАГ, изобилстват.
Сред тях например е първият изграден парк в София от близо 40 години, а именно - Парк „Възраждане“. Настоящият облик на парка се дължи на изпълнението на три взаимосвързани проекта, финансирани чрез Фонд за устойчиво градско развитие и Фонд за устойчиви градове, в резултат на които е изградена модерна паркова инфраструктура, многофункционален спортен комплекс и аквапарк с минерална вода.
По отношение на проектите, реализирани от Фонд за устойчиви градове в Южна България, със сигурност публиката е запозната с вече изпълнените Център за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, както и с Културно-туристически център Ченгене скеле до рибарското селище на морския град; с обновяването на зоопарка, летния театър и пазара „Васил Шаханов“ в Стара Загора; с изпълнението на множеството проекти за подобряване на културната инфраструктура и за развитие на обекти на културното наследство, финансирани за първи път с комбинация от подкрепа – грант и финансов инструмент по ОПРР 2014-2020 г.
Културният дом НХК Бургас е перфектният пример, освен за реализирано обновяване с комбинирана подкрепа, така и за бъдещите инвестиции в синхрон с Новия европейски Баухаус, а реакцията на общността не закъсня – пространството е вече любим избор за организирането на различни културни, творчески и светски събития. Изключително точно мерило за социалната стойност на един продукт е именно неговото приемане от страна на хората или, както твърдеше приживе легендарната архитектка Заха Хадид: „В крайна сметка висшата цел на архитектурата и създаването на едно пространство е добруването на хората. Те не са просто временни гости в нещо, което им предлагаме – техният прием и одобрение е оценка за работата ни, а съвременната архитектура трябва да кара хората да се чувстват вкъщи.“
Няма как, разбира се, да търсим изчерпателност в подобна статия и да разглеждаме поотделно всички примери за добре свършена работа, но нека насочим фокуса специално към някои от последните проекти, осъществени чрез Българската инвестиционна и координационна платформа за градско развитие и финансиране от ЕИБ за Фонд ФЛАГ, тъй като със сигурност заслужават популяризиране и са показателни за тенденцията на успоредно търсене на устойчивост и естетическа стойност, дори и в малки и средни населени места.
Басейнът в Павликени
С подкрепата на платформата, покритият плувен басейн в Павликени се осветява и отоплява със слънчева енергия и природен газ. Медийното представяне по случай успешното приключване на дейностите по прилагането на мерки за енергийна ефективност в сградата на покрития плувен басейн в град Павликени беше по-рано тази година, през месец април, като енергоспестяващите мерки са част от проект на общината, финансиран със собствени средства и с кредит от Фонд ФЛАГ в размер на 432 000 лв.
Басейнът в Павликени е всъщност най-голямото закрито плувно съоръжение във Великотърновска област. Соларната система е с 90 слънчеви колектора, а три газови котела са монтирани за отопление и подгряване на водата в басейна, както и за битови нужди в съблекалните. С въвеждането на енергоспестяващите мерки се очаква консумацията на ток да бъде намалена значително, както и да се редуцират емисиите парникови газове.
В духа на новите тенденции е и реновацията на банята в с. Ягода.
Тя показва възможните решения за културното наследство чрез съвместяване на реконструкцията на паметник от национално значение с оползотворяване на термалните ни богатства, а не просто „музеифициране“.
Реставрираната минерална баня в село Ягода, финансирана със средства от Българската инвестиционна и координационна платформа, ще посреща посетители съвсем скоро, още от началото на октомври!
Възстановената двуетажна сграда, изградена първоначално през 1926 г. по проект на прочутия старозагорски архитект Христо Димов по подобие на баните в Карлови Вари, ще предоставя на своите посетители и допълнителни процедури с мануални терапии.
За реализацията на проекта община Мъглиж ползва заем от Фонд ФЛАГ в размер на 1.9 млн. лв., предоставен в рамките на БИКПГР. Общият бюджет на проекта е 2.13 млн. лв., от които 225 000 лв. са отпуснати от МРРБ през 2019 г. за основен ремонт на покрива на сградата.
Сред главните дейности по проекта са извършването на СМР дейности за консервационна реставрация на фасадите на впечатляващата сграда, както и реставрация на всички елементи чрез подмяна по съществуващ образец и консервацията им под наблюдението на реставратор, а също и подмяна на инсталациите, както и вертикална планировка и благоустрояване около сградата с възстановяване на подходи и настилки.
Водата в банята извира с температура от 54 градуса по Целзий и е подходяща за лечение на болести на опорно-двигателния апарат, за неврологични и кожни заболявания.
Трябва да отбележим, че това е пореден проект на община Мъглиж, реализиран с финансиране от Българската инвестиционна и координационна платформа с ЕИБ. Общината ползва кредит в размер на 624 229 лв. за изграждането и инсталирането на климатична отоплителна система и фотоволтаична централа на покрива на сградата на община Мъглиж. По същия начин бяха изградени и фотоволтаични 30 KW системи на покривите на сградата към спортния комплекс на Мъглиж, на детска градина „Камбанка” и на Народно читалище „Просвета – 1929” в близкото с. Юлиево.
А най-скорошното допълнение към колекцията от успешно завършени проекти с финансиране от Българска инвестиционна и координационна платформа за градско развитие е модерният покрит пазар в Мездра, отворил врати на 7-и септември.
Проектът е реализиран от община Мездра с финансиране от Фонд ФЛАГ в размер на 1.8 млн. лв., осигурено чрез платформата.
Според кмета на община Мездра Иван Аспарухов създаването на фермерски пазар, който да работи през цялата седмица, а не само в традиционния пазарен ден, е отдавнашна мечта на хората и местната власт.
Покритият пазар има две основни части с дължина по 36 метра, застъпващи се в три оси, и оформени търговски пасажи за посетителите купувачи. Разполага с общо 48 търговски маси - по 24 в двете основни покрити части. Застроената (покрита) площ на пазара е 820 кв. м. В допълнение е обособена сцена за публични прояви, която да се превърне в място за социални контакти и събития – изцяло в крак с европейската тенденция за „градско възстановяване“ и специален фокус върху споделените публични пространства.
Към фермерския пазар също така са изградени детска площадка, зелени площи, фонтан и открит паркинг.
Всички тези и много други реализирани проекти потвърждават истински висшия пилотаж, необходим за замислянето, планирането, финансирането и осъществяването на подобни проекти, толкова важни за подобряването на градската среда и на цялостното качество на живота ни.
Както подчертава вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова: „Ние искаме да работим с българските градове и фирми, и доказано притежаваме експертизата да намираме начини за увеличаване на инвестициите, за да направим живота на всички ни по-добър.“
ЕИБ и Фонд ФЛАГ продължават успешното сътрудничество за допълване на Българската инвестиционна и координационна платформа за градско развитиe с фокус върху зелените инвестиции. Като климатична банка ЕИБ цели справедлив преход, достъпен за всички местни власти, така че никой регион или община в съюза да не бъде изоставен, а Фонд ФЛАГ е доказал, че разполага с потенциала ефективно да подкрепя с финансиране изпълнението на ключови проекти за регионалните власти и местни общности в България.
