Българските общини имат градоустройствени планове и визии за развитие, но изостанават с придобиването на терени – публична общинска собственост, което пречи на успешното градско развитие и усвояването на новите територии за създаване на улици, детски градини, паркове. Необходими са промени в ЗУТ по сроковете и финансовите механизми за придобиване на територии, за да бъдат улеснени частните инвестиции. До края на 2022 г. е срокът редица общини да завършат своите ОУП. В планирането е особено важно придобиването на имоти и тяхното урегулиране, осигуряване с инфраструктура и благоустройство, заяви арх. Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, при откриването на Urban Development Forum 2022, 19 септември, хотел Hyatt Regency Sofia.

Urban Development Forum е организиран от Градът Медиа Груп в стратегическо партньорство с Европейската инвестиционна банка с фокус върху добрите практики за интегрирано планиране и проекти в различни сфери в българските градове и през тази година като част от World Green Building Week в партньорство с Българския съвет за устойчиво развитие.

Превръщане на градовете в устойчива и комфортна жизнена среда е приоритет на ЕИБ с финансиране на проекти за градска мобилност като софийското метро и различни проекти за устойчиво развитие на български общини. Като климатична банка ЕИБ работи за Новия европейски Баухаус и кръговата икономика като разработва серия от модели за реализация на такива инвестиции с фокус върху кохезията и прехода към нисковъглеродна икономика – финансовите инструменти са бъдещето на устойчивото градско развитие. Консултантските услуги и техническата помощ на ЕИБ дават възможност за създаване на качествени проекти, изтъкна Лиляна Павлова, вицепрезидент, Европейската инвестиционна банка.

Липсата на подходящо градско планиране води до 50% от замърсяването на води в света, изтъкна Адина Уелш, изпълнителен директор България, Raiffeisen Property Holding International, член на УС, BGBC. Българският съвет за устойчиво развитие е банка от информация за устойчиви решения. София има 79 сертифицирани сгради при 700 в Румъния - различни са стимулите за сертифициране, от законови до финансови насърчения.

Градовете и интегрирания преход – капиталови програми, финансови инструменти и модели за устойчива градска трансформация, дискутираха участниците в Панел 1.

Новият 7-годишен програмен период на европейските програми поставя все по-голям акцент върху финансовите инструменти за сметка на безвъзмездните грантове като все повече нараства ролята на частните инвестиции. European Bauhaus модел за териториално развитие и финансов инструмент се основава на устойчивост, естетика и включване, а комбинирането на безвъзмездно и кредитно финансиране с частни капитали е основен принцип. Времената на ниските лихви и лесните грантове вече са в миналото. Градските проекти изискват дългосрочна подготовка и координиране, те трябва да бъдат икономически устойчиви, особено във времената на растящи цени, скъпа енергия и използване на финансови инструменти.

JESSICA като успешна пилотна европейска схема дава възможност в периода 2014-2020 да се разгърнат европейските инструменти наред с интегрираните градски стратегии и зони и залягат в новия европейски период 2021 – 2027 със създаване на инвестиционни зони и привличане на частни партньорства. Шест интегрирани стратегии за развитие ще направляват инвестициите в страната при предвидени 141 млн. евро за финансови инструменти с очаквани 150 проекта в рамките на плановете за интегрирано развитие на общини.

Фондовете за градско развитие създават успешен микс от безвъзмездни публични средства и частни инвестиции при рискове проекти с публичен интерес и по-малка доходност. Фондът за устойчиви градове ФУГ в партньорство с ОББ и Българската инвестиционна и координационна платформа БИКП вече е договорил почти на 100% проекти за почти 1 млрд. лв. ФУГ първи финансира изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили и „трудни“ проекти като общински и държавни болници, театри, пазари и паркове, но и регенерация на зони в ритейл парк. БИКП инвестира около 120 млн. евро в 22 проекти в малки общини при фиксирана лихва под 1%.

В панела участваха Йева Залите, DG Regio, ЕК, Дончо Барбалов, заместник-кмет, Столична община, Ангелина Тодорова-Бонева, гл. директор Стратегическо планиране и програми за регионално развитие, МРРБ, Надя Данкинова, ФЛАГ - Фонд за устойчиви градове, с модератор Любо Георгиев, Сдружение за градски политики.

Панел 2: Urban Talks: Устойчиво развитие на градските територии. Ефекти върху градската икономика, социализация и околна среда.

Създаването на правилния функционален микс и обвързването на инфраструктурата с коефициента на интензивност са ключови фактори за развитието на новите градски територии. Трансформацията на инфраструктурно обвързани с града brownfield зони като НПЗ Хладилника е отлична възможност. Третият градски ринг е свързан с отчуждаване на голямо количество имоти за бул. „Тодор Каблешков“ – до „Луи Айер“ и до Симеоновско шосе, за булеварда с две платна по три ленти и трамвайно трасе по средата, съобщи арх. Здравко Здравков, главен архитект, Столична община. Отчуждаванията винаги са свързани с трудности за общините, но дават възможност за нови инвестиции. Създаването на нови зелени площи обществено достъпни площи като в случая с „Парк Лейн“ в "Хладилника" е добър пример - социалната инфраструктура е необходимост при застрояването на всяка нова територия.

Атрактивната мултифункционална зона до Централна гара в София има потенциала да привлече сериозни бъдещи инвестиции – със знаков обект като мултифункционална зала и обръщане на градското пространство на юг, с адекватни транспортно-комуникационни планове, с превръщане на бул. „Мария-Луиза“ до Лъвов мост в пешеходна зона. След устройствените процедури предстои конкурс за концесия за инвеститор, който да реализира проекта и да го експлоатира 30-40 години, коментира арх. Ангел Захариев, основател, А и А Архитекти.

„Гаритидж Парк“ е успешен пример за greenfield локация с цялостна mixed-use концепция, която чрез добре планиран мастърплан превръща зоната в съвременна градска дестинация, а територията - в интегрирана среда на живот, работа, образование, култура и спорт. Концепцията за 15-минутния град и създаването на социална инфраструктура създават възможност за успешна интеграция. Очакванията на инвеститориет към Столична общкина са адекватно да насочват инвестициите в подходящи територии с приоритет за компактния град с изграждане на зелените зони и инфраструктура.

В панела участваха Адина Уелш, RPHI, BGBC, арх. Весела Вълчева-МакГий, Triple Green Building Group Bulgaria, BGBC, Ивайло Петков, Столичен общински съвет, Давид Давидов, управляващ партньор, Garitage Park, Борислав Точевски, Green District, Георги Киров, Colliers, с модератор Нурхан Реджеб, Place Make.

Нови подходи в третирането на градското развитие, които поставят екологичната устойчивост наравно с икономическата, са свързани с подходи като намаляване на топлинните острови, озеленени покриви и др., представи Калоян Карамитов, урбанист, Сдружение за градски политики.

Панел 3 е с фокус „Хора и естетика - публични пространства и местна идентичност“, с модератор Христо Станкушев, Сдружение за градски политики.

Естетичната градска среда води по-високо качество на живот и често е конкурентно предимство в икономическото съревнование между градовете. Проекта за пълната трансфомация на Културен дом НХК в Бургас - новото публично пространство на Бургас, представи от името на проектантите арх. Десислава Стоянова, проектант, Мотто студио. Културният дом НХК в Бургас, Летният театър в Стара Загора, парк Възраждане са някои от над 25-те културни проекти, финансирани от Фонда за устойчиви градове, наред с проекти като Ченгене скеле и по-малки проекти като банята в с. Ягода - някои от коментираните добри примери от Ива Петкова, Фонд за устойчиви градове – ФЛАГ.

Финансовите инструменти по Новия Европейски Баухаус и комбинацията на безвъзмездна помощ с кредит, дялово и квази дялово участие представи Дезмънд Гарднър, съветник по финансови инструменти, ЕИБ. Допълнителни фактори са естетика и устойчиво развитие и тяхното въздействие върху атрактивността на инвестиции към градските проекти и фондовете за градско развитие.

Предизвикателствата на Тютюневия град в Пловдив, състоянието и възможностите за промяна на статута на отделни сгради коментира главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов на фона на добри примери като квартал Капана и потенциала за свързването им в една пешеходна зона. Един от моделите за успешни проекти в района е инвестицията на "Нордикс Инвест" с офис комплекс в Пловдив от 2007 г., коментиран от Владимир Ботушаров, управляващ съдружник, "Нордикс Инвест". Весна Балтина, заместник-кмет на община Бургас, представи опита на администрацията за реализация на градски проекти и интеграция на градски зони. С коментари на добри световни и български примери за създаване на подобни зони се включиха участниците в панел 3.

Програмата и повече за Urban Development Forum 2022: www.udf.bg

Вижте ГАЛЕРИЯТА