Съвременното училище има особено важна роля за националното развитие. В днешно време се възнаграждават знанията, които имат приложение в живота. Училището не е просто сграда, а пространство за придобиване на знания и умения. Модерният модел и училищна среда дават възможност ученикът да се почувства свободен, да има интерес, да се чувства спокоен - и да иска да остане. Това бяха основните коментари на участниците в организирата от Съюза на архитектите в България конференция "Образованието - придвижване от мрак към светлина. Училището - пространство за знания". Форумът беше открит от проф. арх. Ашраф Салама, съдиректор на комисия „Образование“ към Международния съюз на архитектите.

В България много бавно се извършва училищната трансформация, изтъкна арх. Петър Диков, председател на Съюза на архитектите в България. Модерното училище няма нищо общо с казармения тип сграда - коридор със стаи с черно-бяла. От един от най-успешните модели на образование - финландския, се опитваме да вземем най-доброто. В последната година - година и половина има серия от ремонти на училищни сгради и строителство на нови. В момента големите градове в България като че ли имат по-важни други проблеми и трансформацията се случва по-лесно в малките общини, коментира арх. Диков.

Финландският образователен модел е сред водещите в света

В рамките на конферентната програма арх. Белин Моллов направи преглед на архитектурата на Просвещението у нас – традиции от Възраждането и Третото българско царство. Арх. Божидара Вълкова-Горанова постави фокуса върху изоставените български училища – проблеми и възможности на основата на представянето на българския павилион на Венецианското Биенале 2023 г.

Арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова от студио Lucio представиха особеностите на архитектурата на образователните сгради, а арх. Анета Славова коментира иновативен финландски опит за училищни образователни центрове у нас - експериментален проект за 145 ОУ „Симеон Радев“. На основата на своя опит от редица образователни проекти арх. Галина Милкова от Think Forward представи идеи за възможностите за трансформация на българското училище от ХХ-ти век в образователна институция от ХХI-ви век, а арх. Росица Браткова, Aedes Studio, коментира нормите за детски градини и училища – "повече проблеми отколкото решения". Арх. Пенка Станчева, PS Architects, представи STEM и проблемите на реализациите на училищни проекти по националната програма за STEM центрове.

Арх. Десислава Димитрова представи проект за трансформация на бившия строителен техникум в Брацигово в Международен център за архитектурно-строителна реставрация. В сградата преди 20 години са учили 500 деца, а днес е пустееща сграда.

Във форума участваха още арх. Милен Маринов: Училищата – недвижима културна ценност, арх. Константина Костова: Основно училище „Александър I“ Пловдив, Татяна Захариева: 100-годишното училище в с. Осоица се събужда за нов живот. Програмата завърши с презентация от проф. Вили Лилков на столичната общинска програма за училищни спортни центрове.

В своето заключение арх. Петър Диков представи предложения на конференцията до държавната администрация за подобряване на образователната инфраструктура и среда в България.