Как от периферно явление coworking концепцията се превръща във все по-значим тренд на офис пазара

Концепцията за споделените офиси се заражда около 2005 г. по западното крайбрежие на САЩ. През 2010 г. в Ню Йорк е създаден емблематичният бранд WeWork, а близо 10 години по-късно това е бизнес за милиарди с хиляди локации в цял свят.  
Бързият ръст на този модел в глобален план се свързва с предприемаческата култура, разцвета на технологичния сектор и стартъпите като явление. Заради гъвкавостта, която предлага – наем на работно място за месец, седмица, ден, го смятат за „разрушител“ за традиционния офис пазар с дългосрочни договори и заетост на квадратни метри. В действителност обаче coworking моделът се развива и работи именно на големи и установени пазари, а практиката показва, че от периферен бизнес все повече навлиза и в класическите офис локации.

Моделът   
Според едно от най-сполучливите определения coworking бизнесът съчетава характеристики на хотел, фитнес център и социална мрежа едновременно. На хотелския бизнес прилича по начина на отдаване на площите (хотелска стая/работно място за единица време) на фитнес център – заради плащането на база членство, на социална мрежа – заради свързаността на хората в обща екосистема.
Накратко концепцията включва ползване на споделено работно пространство заедно със съпътстващите услуги срещу месечна/седмична/дневна такса. Потребителите плащат за едно или група работни места, като в цената влиза и различен набор от удобства и услуги – Интернет, рецепция, управление на поща, ползване на копирна техника, площи за съхранение, зали за срещи, кафе и вода, зони за почивка и т.н. За някои от тях може да се изисква доплащане или ползването им да е ограничено, например залата за срещи – до два часа седмично на човек.

Специфично за споделените работни пространства е и създаването на общност от професионалисти, работещи в определена сфера или със сходни интереси (community), като често пъти и самата месечна такса е под формата на членство в общността. Наличието на подобна среда е отличителна черта на coworking проектите – в рамките на общността тече взаимодействие между членовете, провеждат се обучения и социални събития, раждат се съвместни проекти… На практика това е и основната отличителна черта на coworking  пространствата от споделените офиси. Докато първият тип площи са насочени по-скоро към стартиращи бизнеси, експати, хора със свободни професии, вторият тип са ориентирани към утвърдени компании, които по една или друга причина търсят гъвкаво офис решение.

Прилики и разлики
Подобно на останалите страни, и в България coworking културата възникна и се разви в периферията на офис пазара. В масовия случай подобни проекти населиха бивши производствени или складови площи, както и по-нисък клас офис сгради. Сред примерите са Puzl Coworking, който преобрази завод "Витоша", както и Work & Share Coworking Space на ул. „Тинтява“. Стандартно търсене в такива случаи е на сгради с достатъчно площ за бъдещи разширения, приемлив наем, който позволява отдаването на работни места на достъпни цени, и комуникативна и лесно достъпна локация. В някои случаи се ползват и собствени сгради.  
Някои от големите coworking проекти в София са тясно свързани с IT индустрията и са насочени конкретно към такъв тип ползватели. В други случаи, както при Campus X например, тези проекти са замислени по-скоро като инкубатори на технологични компании, а предлаганите гъвкави офис решения са част от модела. В други първоначалният замисъл е да се създаде общност от хора със сходна сфера на дейност, които да взаимодействат помежду си. Ценното в подобни случаи е, че, попадайки в подобна общност, начинаещите предприемачи могат да получат подкрепа и съвети и от други, вече минали по този път.

Естествено, на пазара присъстват и coworking концепции без специфичен профил на членуващите в тях, отворени към широк кръг професионалисти в сферата на рекламата, дизайна, комуникациите, консултантските и финансовите услуги и др. Компании за споделени офиси като Regus от своя страна предлагат краткосрочен наем на работно място със съпътстващите го разходи и услуги, но без членство в дадена общност.
Отчитайки тези различия, общо обемът на споделените офис площи в София към началото на 2019 г. възлиза на 33 000 кв.м, което се равнява на под 2% от общото предлагане на клас А и Б офиси. Данните на нашия партньор Cushman & Wakefield показват подобно съотношение и на останалите европейски пазари с малки изключения като Лондон и Амстердам, където делът на coworking площите е значително по-висок. В случая с Лондон високата популярност на coworking концепцията може да се обясни с рестриктивните за наемателите стандартни договори – с 10-годишен срок и довършителни работи изцяло за негова сметка. В Амстердам ключова е силната предприемаческа активност и високата степен на дигитализация на бизнеса. Това е и едно от местата с най-много стартъпи на човек от населението. 
България не е изключение от глобалната картина и по отношение на растежа – прогнозите са в световен план споделените работни пространства и броят на техните членове (ползватели) да нараснат почти двойно в близките четири години.

В допълнение, този пазар все повече се институционализира, като през 2018 г. големи оператори като Wework, Spaces, TOG, Knotel са участвали в над 50% от транзакциите с подобен тип площи в Европа. В другия край на спектъра са малките оператори с една или няколко локации в рамките на един град или държава.

Пълния текст четете в брой 2 на сп. ГРАДЪТ