Общинското предприятие Софияплан направи подробни анализи на актуалното състояние и тенденциите в развитието на икономиката, населението и обитаването в Столична община. Анализите са част от мащабно и задълбочено проучване на различните аспекти от градското развитие на София, което ще представяме поетапно през следващите седмици. Проучването е първият етап от подготовката на Програма за София - новият план за интегрирано развитие на Столична община, който ще насочва програмно финансиране от Европейския съюз за периода 2021-2027. Целта на Програма за София е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок и източници на финансиране. Програмата ще стъпва върху дългосрочната стратегия за развитие на столицата и крайградските територии до 2050 г. – Визия за София, като ще развие в детайл и конкретизира стъпките и мерките, заложени в нея. Освен това екипът на Софияплан прилага опита и познанията, придобити от участието си в европейската мрежа Com.Unity.Lab, която подпомага политиките за социално и териториално сближаване в градовете.

При съставянето на анализите са надградени проучванията на Визия за София, публикувани в началото на 2019 г. За целта е събрана по-актуална и по-детайлна информация от разнородни източници и са изследвани повече индикатори за оценка на градското развитие.

Население

По данни на НСИ в края на 2019 г. населението на Столичната община (СО) е 1 328 790 души, като само в град София то е 1 242 568 на брой, или близо 94% от населението на общината живее в столичния град. Между 2010 и 2019 г. населението на СО се е увеличило близо със 70 000 души. Нарастването се дължи преди всичко на механичния прираст - хора, които са родени извън столицата се преместват да живеят тук. Според разработените от НСИ демографски прогнози, през 2030 г. се очаква населението на Столична община да достигне 1 362 000 души, а през 2050 г. - близо 1 442 000. 

През следващите години основното увеличение на населението в Столична община ще се реализира преди всичко в населените места в общината, а не в границите на София град. Прогнозите показват, че населението на София ще нараства до 2028 г., когато се очаква то да достигне 1 250 625 души, след което ще започне трайна тенденция за намаляване.  

През 2050 г. се очаква населението на София да бъде близо до това през 2020 г., когато е било 1 242 597 души. Териториите, които привличат най-много нови обитатели са южните квартали, в които през последните години се развива усилено жилищно строителство –  Витоша-ВЕЦ Симеоново, Младост 3, Младост 1, Манастирски ливади и западните части на Студентски град.  

Пълният анализ на тема “Население на Столична община” с графики и карти можете да разгледате на интернет страницата на Програма за София.

Икономика

БВП на столицата расте по-бързо от този на страната. Това е един от факторите, спомогнал за това в периода 2009-2019 да намалее наполовина делът на хората в Столична община, които живеят с материални лишения. Но за същия период неравенството се увеличава 1,5 пъти. Най-много икономически активни лица живеят в Младост (57,7 хиляди) и Люлин (61,8 хиляди), а най-малко в Банкя (6 хиляди) и Кремиковци (11,2 хиляди).

Общо 28% от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в София са насочени към ИТ сектора, както и към аутсорсингът на услуги. В тези сектори се реализира най-високият ръст на ПЧИ в периода 2013-2018 година.

Бурното развитие на услугите през последните години и появата на големи бизнес и офис пространства в конкретни зони на столицата, предопределят и изпреварващото развитие на някои райони. Над 50% от приходите на компаниите в Столична община, по данни от 2016 г., се концентрират в районите Младост, Лозенец, Триадица, Възраждане, Средец и Витоша. Район Младост дърпа отчетливо напред с над 13% от приходите на компаниите в столицата, като бележи солиден ръст през последните 10 години, подкрепен от концентрацията на офис площи (клас А) и притока на чуждестранни инвестиции. Район Люлин, макар и с най-голямо население и съответно икономически активни лица, има по-скоро жилищни функции, като концентрира под 3% от приходите на компаниите в столицата. 

Пълният анализ на тема “Икономика на Столична община” с графики на тенденциите можете да откриете на интернет страницата на Програма за София. 

Жилища

Съществуващият жилищен сграден фонд е достатъчен да поеме населението, което вече живее в Столична община, както и това, което според демографските прогнози се очаква да се засели в общината в близките десетилетия. Това показва анализ на поемния капацитет на жилищните територии, изготвен от Софияплан през 2019 година. 

София няма нужда от допълнителни нови терени за жилищно строителство на зелено от гледна точка на жилищен капацитет, а от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост. При необходимост от увеличаване на капацитета е важно фокусът, усилията и инвестициите да бъдат съсредоточени върху старите индустриални терени и множеството необитавани жилища. Необходимо е СО да анализира и идентифицира подробно нуждите, дефицитът, проблемите и подходите за действие, на базата на което да създаде общинска жилищна стратегия. 

Финансовата достъпност до жилище през последните 10 години се подобрява, като данните показват, че отношението цена/доход намалява. Основната причина e малкото (средно 10%), но постоянно увеличение на средната заплата в столицата през последните 20 години, както и сривът на цените на имотите и донякъде на наемите след финансовата криза през 2008 година. Макар и тенденциите да са положителни, реално процентният дял, който един жител на столицата трябва да отдели спрямо средната месечна заплата за наем е над 40% (България е на предпоследно място след Гърция в ЕС по този показател), а спрямо кв.м при покупка на жилище около 100% от средната заплата. 

Пълният анализ на тема “Жилища в Столичната община” вижте на интернет страницата на Програма за София.

Инвестиционен интерес 

Инвестиционният интерес следва предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община и градът се разраства като усвоява нови терени. Те са основно част от южните, гранични на компактния град територии или са извън строителните граници на София, което е видно от регистъра на издадените разрешенията за строеж. Районът с най-много издадени разрешения е Витоша, в който от 2010 г. до октомври 2020 г. са издадени 684 разрешения за жилищни сгради от общо 3 575 за СО. Това са близо 20% от всички разрешителни за срок от 10 години. На второ място се нарежда район Панчарево с 409 издадени разрешения за строеж, или 11% от общия брой. Следват районите Лозенец (с 274 издадени разрешения, или 8%), Нови Искър (с 227 издадени разрешения, или 6%) и Банкя (с 213 издадени разрешения, или 6%). 

Наблюдава се интензивен инвестиционен интерес и от двете страни на южната дъга на Околовръстното шосе, която привлича както шоуруми и офис сгради, така и големи жилищни комплекси. Тази тенденция се забелязва и при разрешенията за строителство в районите Младост, Студентски, Лозенец, Триадица и Овча Купел.

Анализът показва, че като най-застроени могат да бъдат определени централните квартали, Хладилника и Белите брези. Следват кварталите в южна и източна посока - Подуяне, Изток, Изгрев, Лозенец, Стрелбище, Гоце Делчев, Борово, Лагера. 

Сред по-слабо застроените квартали се отличават Овча Купел, Дружба, Модерно предградие, Орландовци, Левски В и Левски Г, както и Драгалевци и Симеоново, към които през последните години се наблюдава сериозен инвестиционен интерес.

Необходимо е ОУП да преосмисли териториите за ново строителство и параметрите на застрояване в тях, като се съобрази с наличната инфраструктура. По този начин ще бъдат избегнати проблемите, възникнали през последните години в някои южни квартали на София във връзка с интензивното строителство и невъзможността общината да навакса с реализирането на необходимата публична инфраструктура.

Пълният анализ на тема “Селищна мрежа, застроена среда и устройство на територията” можете да видите на интернет страницата на Програма за София.

Какво предстои

Работата по съставянето на Програма за София започна през месец май 2020, като в момента приключва първият етап на проекта - анализ на състоянието на общината. Поради големия им обем анализите ще бъдат публикувани в четири поредни седмици, организирани по теми. Следващата седмица очаквайте анализите на транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура. След това ще ви представим тези за социалната и културната инфраструктура, а впоследствие и за околната среда. Процесът на публикуване ще завърши в средата на март с оповестяването на сборния документ, включващ всички направени анализи.

Софияплан вече работи по втората фаза от подготовката на Програма за София, в която ще бъдат определени зоните с най-големи нужди от намеси, както и предложенията за проекти, които да бъдат реализирани в тях. Това ще стане след поредица от срещи с жителите, бизнеса и администрацията в тези зони. През март предстои публикуването на карта, показваща състоянието на всеки квартал и населено място в Столична община.