Прекратяването на концесията за стадион „Ботев“ по взаимно съгласие не нарушава обществения интерес
В противен случай Пловдив и данъкоплатците щяха да бъдат ощетени с над 5 млн. лв. и блокиран стадион, обяви областният управител Дани Каназирева

Във връзка със създалото се напрежение сред пловдивската общественост, относно прекратяването на концесията на стадион „Христо Ботев“ по взаимно съгласие, включително публикации в медиите за нарушен обществен интерес и нанесена вреда на община Пловдив в размер на 1,6 млн. лева, в Областната управа беше извършена проверка на цялата документация.
„При така подписан договор за концесия, единственият вариант в полза на Пловдив, е прекратяването му по взаимно съгласие, в противен случай Пловдив и данъкоплатците щяха да бъдат ощетени с над 5 млн. лв. и блокиран стадион, заяви областният управител Дани Каназирева.
При прекратяване на договора по взаимно съгласие:
В полза на Община Пловдив остава:
1. Вложените инвестиции в размер на 6 576 500 млн. лв.;
2. Инвестиционен проект в размер на 929 496 лв;
3. Внесената гаранция в размер на 482 000 лв.
Истината е, че при така подписан договор, ако община Пловдив беше избрала да развали договора по вина на концесионера, а не по взаимно съгласие, съгласно чл. 11, ал 3 от концесионния договор, дори ПРИ ВИНА И НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на договора от концесионера, то той отново си запазва и има правото да получи обезщетение в размер на вложените инвестиции към датата на прекратяване на договора, а именно 6 576 500 млн. лв, които не остават в полза на Общината, коментираха експерти от Областната управа. Освен това концесионерът можеше и да упражни право на задържане върху построеното (подобренията) до приключване на съдебните дела и по този начин да блокира използването или инвестирането в обекта (в стадион „Ботев“) за неопределен срок. Трябва да се има предвид, че правоотношенията се уреждат по отменения Закон за концесиите, който е действал към момента на сключване на концесионния договор и допуска упражняване право на задържане за разлика от сега действащия закон.
От своя страна Община Пловдив щеше да има право на обезщетение за всички причинени вреди и пропуснати ползи и 10% обезщетение от размера на неизпълнените инвестиции. Неизпълнената част е 7 505 996 лв, като 10 % от тази сума е 750 000 лв.
Относно пропуснатите ползи и претърпени вреди, община Пловдив можеше да претендира само изискуемите задължения, тоест само дължимите концесионни възнаграждения от 2013-2019 ведно с лихвите за забавата им. Приблизително това прави общо за седемте години 398 000 хил. лв. и лихви 50 000 лв – ОБЩО – 450 000 лв.) Но не може и няма право да претендира като пропусната полза размера на концесионното възнаграждение, което би получила за останалия период на концесията от 2020-2048г., когато изтича 35 годишния срок. Тоест Общината можеше да търси обезщетение в общ размер на 1 200 000 млн. лв.
Концесионерът ПФК „Ботев“ АД щеше да има право:
1. Да получи невъзстановените инвестиции по пазарна стойност - 6 576 500 млн. лв.
2. Да упражни право на задържане върху стадиона до изплащане на обезщетението.
При прихващане на двете задължения: 6 576 000 млн. лв за концесионера и 1 200 000 млн. лв за концедента, се получава, че концедента Община Пловдив щеше да дължи над 5 млн. лева невъзстановени разходи на концесионера ПФК „Ботев“ АД и да се окаже длъжник с блокиран и недостроен стадион за неопределен срок.