Министерството на културата (МК) подготвя промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които ще бъдат публично представени до края на годината. Целта на предложенията е да бъдат съкратени сроковете за съгласуване на проектите и да се облекчат административните процедури в системата на културно-историческото наследство. Това съобщи зам.-министърът на културата арх. Чавдар Георгиев на работна среща с представители на Камарата на архитектите в България (КАБ).

От страна на МК в срещата участваха зам.-министър арх. Чавдар Георгиев; директорът на НИНКН арх. Петър Петров и Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“. КАБ бе представена от председателя арх. Владимир Милков, зам.-председателите арх. Мартин Христов и арх. Константин Пеев, както и председателя на РК София - област арх. Борислав Владимиров.

Реформиране на законодателството

Зам.-министър Георгиев обясни, че се разглежда възможността за въвеждане на еднофазно съгласуване на проектите при определени категории паметници на културата. Паралелно с това се предвижда оптимизиране на структурата на НИНКН с цел децентрализация и увеличаване на капацитета, допълни арх. Петър Петров.

От КАБ изразиха готовност да съдействат с експертиза в процеса по реформиране на законодателството в сектора. Арх. Владимир Милков обърна внимание на необходимостта от спазване на сроковете по съгласуване на проектите за културно-исторически паметници. Той предостави на зам.-министър Георгиев списък със забавени преписки на членове на КАБ. Министърът се ангажира да разпореди проверка на всички преписки в списъка.

Арх. Мартин Христов коментира проблема с липсата на режими за опазване на много недвижими културни ценности в България. Често те са декларирани, но нямат окончателен статут и липсва регламент за допустимите намеси в тях. Това ги поставя в опасност и забавя значително съгласуването им в институциите. Арх. Христов даде пример с Варна, където има 700 декларирани сгради - паметници, за които не са разписани режими за защита. От МК се ангажираха да осигурят поетапно финансиране за обследването им и създаването на правила за тяхното опазване. Постигната бе договорка да се формират работни групи с участието на експерти от КАБ, които да съдействат в процеса по проучване и опазване на наследството.

Подготовка на Венецианско биенале 2025

Участниците в срещата обсъдиха необходимостта от стартиране на подготовката за участие на България във Венецианско архитектурно биенале 2025. Арх. Владимир Милков и арх. Мартин Христов подчертаха, че България се е завърнала на световния форум със силно представяне и българският павилион е класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции.

Зам.-министър Георгиев информира, че предстои да се създаде Работна група към МК, която да направи отчет за Биенале 2023 г., както и да се заеме с организацията и оптимизирането на правилата за следващото участие на България в престижния форум.

От МК благодариха на КАБ и САБ за ползотворното сътрудничество при организацията на Биеналето, като изразиха готовност да работят съвместно по предстоящото издание. Очаква се през 2024 г. да бъде обявен конкурс за кураторски проект на националното участие в Биеналето през 2025 година. Предстои да бъде направен и прогнозен бюджет. 

Нова сграда за КАБ

Арх. Владимир Милков постави въпроса за възможността КАБ да кандидатства за предоставяне за ползване на бившата сграда на НИНКН на бул. “Дондуков”. През 2022 г. са водени преговори по темата с тогавашния министър на културата проф. Велислав Минеков. От КАБ се ангажират да кандидатстват за финансиране по национални програми, както и да предоставят собствени средства за реставрацията на сградата. От професионалната организация ще направят безвъзмездно проект за цялостно обновяване на зданието, което ще бъде запазено в автентичния си вид. Предстои КАБ да внесе в МК мотивирано предложение. 

Участниците в срещата изразиха удовлетвореност от проведената среща и се договориха да продължат съвместното си сътрудничество по ключови инициативи в сферата на културата.