От 9 до 13 юни Брюксел е домакин на New European Bauhaus Festival – платформата, която обединява архитектура, градско планиране, дизайн, строителство, иновации и публични политики в търсене на решения за по-качествена жизнена среда. Фестивалът представя добри практики и проекти от цяла Европа, насочени към развитието на по-устойчива, приобщаваща и качествена среда за живот, работа и общуване. Сред основните теми в програмата са достъпните жилища и ролята на общностите в развитието на градовете.

Сесията Making Use of What We Have: Rethinking Vacant and Underused Spaces събра архитекта Ева де Бройн от 51N4E, Вероника Валк-Сиска, ръководител на жилищната политика в Министерството на климата на Естония, и Вернер Мьолер от Фондация „Баухаус Десау“. Модератор беше Сорча Брид Едуардс, генерален секретар на Housing Europe.

Още в началото на разговора Едуардс постави темата в контекста на нарастващата жилищна криза в Европа. По думите ѝ именно хората без достъп до адекватно жилище често остават най-слабо представени в публичния дебат, въпреки че жилищният въпрос все по-силно влияе върху социалната стабилност и политическите процеси.

В същото време в много европейски градове продължава да съществува парадоксът на едновременното наличие на жилищен недостиг и значителен брой необитаеми сгради, неизползвани имоти и терени с отпаднала функция.

От изоставени сгради към нови градски функции

Вероника Валк-Сиска представи естонския опит, където въпросът за преизползването на съществуващия сграден фонд има дълга история. По думите ѝ страната разполага с повече от 50 000 необитавани жилищни единици, а наследството от индустриални и военни територии след разпадането на Съветския съюз е превърнало адаптивното преизползване в част от професионалната практика.

Сред примерите беше посочен културният център Kultuurikatel в Талин – бивша индустриална енергийна инфраструктура, трансформирана в активен обществен и културен хъб. Вместо разрушаване на съществуващите сгради проектът залага на адаптация и надграждане на наличния ресурс.

Според Валк-Сиска именно тук се крие една от най-важните роли на архитектурата.

„Най-доброто достъпно жилище не изглежда като достъпно жилище. То изглежда като място, с което хората се гордеят и наричат свой дом“, подчерта тя.

По думите ѝ идентичността на мястото е ключова част от успешните жилищни проекти. Независимо дали става дума за индустриално наследство, съществуващи квартали или нови градски зони, архитектурната цялост и усещането за място са съществена част от качествената жилищна среда. Именно затова архитектите и дизайнерите трябва да бъдат включени още в най-ранните етапи на процеса и да гарантират запазването на характера на мястото и създаването на среда със собствена идентичност и усещане за принадлежност.

Обновяване вместо разрушаване

Архитектът Ева де Бройн постави акцент върху икономическите и регулаторните препятствия пред адаптивната реновация на сградите.

Според нея в много случаи реновацията продължава да бъде по-трудният път в сравнение с разрушаването и новото строителство. Липсата на достатъчно стимули и подходящи политики често възпрепятства реализацията на проекти, които съхраняват културната стойност на съществуващите сгради.

Де Бройн даде пример с проект за обновяване на жилищна сграда, при който обитателите остават в домовете си по време на строителните работи. Архитектите и изпълнителите работят в постоянен контакт с жителите, които могат ежедневно да задават въпроси и да участват в процеса. Според нея този модел не само намалява социалното напрежение, но създава доверие и чувство за общност около самия проект.

Тя постави и въпроса за необходимостта местните власти да разполагат с по-добри инструменти за оценка не само на икономическата, но и на културната стойност на съществуващите сгради. Според нея е необходим и по-гъвкав подход към енергийните изисквания за съществуващия сграден фонд, тъй като част от сградите с наследствена стойност трудно могат да постигнат същите показатели като новото строителство.

Офисите като бъдещ жилищен ресурс

В дискусията беше засегнат и потенциалът за трансформация на офисни сгради в жилищни.

Беше отбелязано, че голяма част от съществуващите офисни площи могат успешно да бъдат адаптирани за нови функции, включително жилищни. Въпросът обаче изисква задълбочен предварителен анализ на сградите – от конструктивните характеристики до фактори като акустика, естествено осветление и необходимата инфраструктура.

Наред с това бяха обсъдени и различни модели на съвместно обитаване, кооперативно жилищно развитие и междупоколенчески форми на живот, които все по-често се разглеждат като част от решението на жилищната криза.

От жилищна политика към политика за общности

Според Вероника Валк-Сиска бъдещето на жилищната политика не е единствено в броя нови жилища. Много по-важен е въпросът как се създават квартали с разнообразни социални групи, различни типове домакинства и възможности за съвместно съществуване.

Като пример тя посочи необходимостта новите смесени квартали да включват значителен дял достъпни жилища. Според нея праг от около 30% достъпни жилища е важна предпоставка за създаването на по-балансирани и устойчиви градски общности.

В заключителната част на дискусията Ева де Бройн постави въпроса дали Европа не се нуждае от цялостна стратегия за необитаемите сгради и неизползвания сграден фонд. Сред идеите, обсъдени по време на разговора, бяха създаването на специализирани фондове за адаптивно преизползване на сгради с културна стойност, както и механизми от типа „use it or lose it“, които да насърчават активното използване на съществуващия сграден фонд преди реализирането на ново строителство.