Арх. Слав Динев, проектант от екипа на проекта, и арх. Цветан Петров, управител на архитектурно студио ИПА

Как започна работата по проекта на логистичната база на компанията JYSK в индустриална зона "Божурище"?

- На високи обороти, разбира се. Бяхме поканени от "Микс Констръкшън" да участваме с тях в този уникален по мащаб, технология, функция, инсталации и технически изисквания проект заедно с голям международен екип.

Всичко започна още при провеждането на конкурсните срещи от страна JYSK за избор на главен изпълнител и проектант, или така наречения инженеринг.

Докато се провеждаха срещите с всички поканени в тръжната процедура, ние положихме немалки усилия да се запознаем в детайли с изискванията на JYSK, тяхната работа и с идейния проект, с който те презентираха намеренията си. На база опита ни като проектанти направихме предложения за промяна на техническите решения и предложихме възможност за оптимизации на процесите, свързани със строителството и проектирането.

След като "Микс Констръкшън" бе избрана за главен изпълнител, започна „истинската“ работа по изготвяне на проектната документация за получаване на разрешение за строеж на технически проект. Предвид сроковете за започване на строителни дейности и респективно темповете, с които трябваше да се работи на обекта, целият екип на ИПА заработи усилено, за да осигури навременно подаване на информация към обекта. За да вървят процесите на координация между възложител, проектанти, строител и международните участници в проекта, подсигурихме постоянно присъствие от наша страна на обекта, за което ползвахме офисно помещение във временното селище.

Горди сме с факта, че чрез използването на BIM технологиите успяхме да координираме изпълнението на проект от такъв мащаб. Но BIM технологията и процесите, свързани с нея, са тема на друг разговор.

Разкажете ни повече за ключовите предизвикателства на проекта?

- Ключово в случая бяха изискванията и утвърдените практики, които възложителят имаше, също така кратките срокове за въвеждане на обекта в експлоатация.

За нас като проектанти сериозно предизвикателство беше защитаването на техническите решения пред Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН). Както е известно, наредбите и законите в нашата страна не третират склад с такива размери и обем. Законотворецът обаче е предвидил възможността такъв тип сгради да могат да бъдат изграждани у нас. Съгласно чл. 7 от Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е необходимо да се намери решение и съгласие между инвеститора и ГДПБЗН за методиката на приемане на работа и съответно нормативната база, която да се използва при изготвянето на техническата документация за високостелажните складове, в случая немския стандарт VDI 3564. Всички изисквания на стандарта са спазени, както и препратките от този стандарт към друг документ, касаещ гасителната инсталация – VDS CEA 4001.

До голяма степен предизвикателство беше и работата с международния екип, структурирането и координирането на работата с тях на всички нива предвид различните практики в чужбина и у нас.

Кратките срокове за предаване на обекта наложиха изготвянето на работния проект в крак с работата на обекта. Трудоемкото беше, че от един момент строително-монтажните работи и подизпълнителите на обекта станаха толкова много, че подаването на актуална информация към обекта ставаше в дневен порядък. Имаше периоди, в които по проекта работеха 12 архитекти в сътрудничество с инженерните екипи.

В същото време ИПА като главен координатор на всички нива в проектната част работеше съвместно както с местните участници в процеса, така и с международните:

-        Voestalpine VAE GmbH от Австрия, които внасяха и изпълняваха конструкцията за високостелажните складове

-        WEB Elementbau GmbH от Германия - внасяха и изпълняваха фасадата и покрива на високостелажните складове

-        Pyronova от Словения - клонът им в Румъния беше изпълнител на спринклерната инсталация

-        Consoveyo от Португалия - отговаряха за технологията в сградата – поточните линии висоскоростните манипулатори.

За проекта отговаряхме основно трима архитекти, които бяхме в проекта от началото до самия край. Не трябва да се забравя и ключовата роля на големия екип зад нас. Без всеки от хората в него нямаше как да завършим успешно този проект.

Споменахте за използването на BIM технологиите - може ли да ни разкажете повече за тях и използването им в конкретния проект?

- В "Иво Петров Архитекти" от няколко години имаме обособен BIM отдел, като вероятно сме първото проектантско бюро с такава структура в България. BIM екипът и в този проект изигра ключова роля.

В процеса на изготвяне на проектната документация използвахме до голяма степен международни BIM практики. На тяхна база бе изградена строга система, която позволява лесно структуриране и управление на проекта, както и комуникацията между участниците. Ето защо всички подбрани от нас експерти в проектния екип използваха BIM. Една от важните характеристики за BIM, която трябва да се изтъкне в началото, е, че BIM не е конкретен софтуер, не е и някаква машина. BIM е концепция. BIM е информация. BIM - това е дигитално представяне на физически и функционални характеристики на сграда, съоръжение или система. Това е една интегрирана база данни, споделен източник на информация, която всеки един участник ползва за различни цели. BIM управлява информацията и позволява автоматично генериране на всички видове чертежи, отчети с анализ на дизайна, симулация на график, управление на съоръженията, енергийни анализи и др.

BIM гарантира постоянно и качествено администриране на всеки проект. Интересно е да се спомене, че посредством BIM всички участници в процеса създават и управляват документацията за един проект през целия му живот. Цялата информация за всички елементи се съдържа в самите тях. Проектантите използват BIM за сложни анализи за ефективността на сградата, конструкцията и системите на сградата. Строителите използват BIM, за да управляват по-ефективно ресурсите, необходими за проекта. По-точното остойностяване например води до предимство пред конкурентите още по време на търга за строителство. Инвеститорите биха могли да правят бързи финансови анализи за своята инвестиция, пестят разходи от липсата на конфликти, ускореното строителство и ефективната поддръжка на сградата. Собствениците могат да използват BIM за ефикасно управление и поддръжка на сградите и съоръженията си (FACILITY&ASSET MANAGEMENT).

Все още обаче сме в епоха, когато немалка част от участниците са по-напреднали, други не толкова, и не всички ползват най-новите технологии. Затова нашият подход беше много гъвкав и винаги успявахме да интегрираме всички участници, да модифицираме версии, детайли и различни практики.

Проектантският екип предаде на инвеститора десетки кашони с чертежи (по закон проектите се одобряват на хартия). Вероятно все още е така, тъй като живеем в преходен период. В международен мащаб има изградена практика да се предава проектната документация дигитално. Интересен факт е, че във Великобритания се одобрява самият BIM модел с интегрираните в него всички специалности.

Нашата основна цел е използване на всички възможности на BIM технологиите, особено по време на експлоатацията. Във вече създадения BIM модел има информация за всички детайли - от конструкцията до ел. ключа. Това е много подробна база данни, която може да бъде надграждана с многобройни функции. Добър пример е нашата надградена система за виртуална реалност, която ни даде възможност да се разходим из обекта и да направим впечатляваща демонстрация за инвеститорите.

Освен със своя мащаб за логистичен проект и височина на автоматизираните складове проектът е уникален и с факта, че за пръв път в България се изготвя и подробен пожарен сценарий?

- Пожарният сценарий е изключително важен за такъв тип мащабни и сложни откъм инсталации и технологии проекти. Необходимо е работещите в тези сгради да знаят при евентуално събитие кога и как трябва да се действа.

Това на практика представлява ръководство с описание на действията при различни ситуации. С него са запознати всички работещи на обекта. Сценарият е направен изключително интерактивно и съответно е лесен за ползване.

В бъдеще ще се изработват все по-често такива пожарни сценарии, защото технологиите стават все по-сложни и обектите по-комплексни.

Какво бихте споделили като за финал?

- Архитектите трябва все повече да бъдат на обекта и да имат поглед върху реализацията на проекта и съответно върху казусите, които възникват по време на строителство. Важно е също така да имат знания и умения да реагират адекватно през цялото време на процеса. Не трябва да забравяме, че проекти от такъв мащам се реализират само и единствено с голям екип от подготвени специалисти. Особено след построяването на този обект, ние в ИПА доказахме отново, че можем да осигурим подкрепа и гаранция за сигурността на възложителя със системни решения в голям мащаб.

ЗА ПРОЕКТА

Инвестиция - 100 млн. евро

Инвеститор - JYSK

Технически проект и работен проект - ИПА

Водещи участници в екипа на "Иво Петров Архитекти" по изработване на проекта: арх. Цветан Петров, арх. Димитър Димитров, арх. Слав Динев, арх. Димитър Стоев.

Изпълнител - "Микс Констръкшън"

Терен - 300 декара

ЗП етап 1 - 86 000 кв.м

РЗП етап 1 - 96 000 кв.м

Високостелажни складове етап 1 - 2 бр. х 10 хил. кв.м, общо 122 хил. палетни места

Високостелажни складове етап 2 - 3 бр.

Пълният текст на статията - в печатното издание на сп. ГРАДЪТ