Инж. Стефан Кинарев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, регионална колегия София-град: След направена проверка се установи, че липсва систематизирана информация за недвижимите паметници на културата (НПК), за някои от национално значение има, но тя не е в подходящ формат за ползване. Особено съм притеснен от липсата на данни в кадастъра и имотния регистър, може би това е пропуск в закона. Липсва анализ на инвестиционната среда за НПК, колегите от Гърция показаха стандартизирани документи за описване и оценка на НПК, подходящи за дигитализиране. Очевидно тези процеси трябва да се финансират и извърши от държавата.

Проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България:
Невъзможност на професионалисти и собственици на НКЦ да получават информация и да боравят с нея, независимо от приетото изменение тази година в ЗУТ /чл.3 ал.4/ МРРБ за създава и подържа публичен регистър на актовете свързани с инвестиционната дейност, включително НПК. КАБ има законодателни предложения в две направления, създаване на ново законодателство, чрез нов кодекс и предложения за частични промени в съществуващия ЗУТ.

Доц. д-р инж. Емад Абдулахад, декан на Строителен факултет -Университет по архитектура, строителство и геодезия: Обследване на сградите и количествена оценка на носещата способност. Коренно различен е подхода при НПК. От конструктивна гледна точка, липсва приложима регламентирана законова рамка. Не би трябвало да чакаме измененията на ЕВРОКОД, а да изготвим национални правила за НПК. Съществуват проблеми и при строителството – липса на специализирана работна ръка и контрол и сертифициране на вложените материали.

Арх. Константин Пеев, зам.-председател на КАБ: Третирането на НПК е сложен процес, необходимо е да се осигурят условия за обитаване и надеждност, и едновременно с това тези интервенции да не се забелязват. Трябва да се създадат специализирани кодове за проектантите. Ползата от тези дискусии е да привлечем внимание към тези проблеми. Трябва да привлечем висшите учебни заведения към този процес.

Инж. Димитър Начев, модератор: Нашата дискусия се явява продължение на конференцията по сеизмичност, където чухме и видяхме полезни и интересни практики, който бихме могли да приложим и в България. За разлика от конференцията, която имаше впечатляваща посещаемост, към дискусията по законодателни проблеми интереса беше нисък. Колегите се умориха да слушат и нищо да не се случва. Как да направим сградите обитаеми, да ги социализираме и да бъдат едновременно с това конструктивно осигурени. Закона за културата и наредбата към него не отговаря на нуждите на обществото и професионалната общност. КАБ, КИИП и другите съсловни организации, при предложения за законодателни промени, трябва да защитават обществения интерес и способстват за подобряване на средата за обитаване. Необходимо е да се изготви оценка за въздействието на ЗУТ и да се установят положителните и отрицателните моменти в него. Да се обмислят участниците в инвестиционните процес и да определят ясно техните права и задължения.