Изложба, посветена на творчеството на българския архитект Стефка Георгиева, бе открита на 27 юни във виенската изложбена зала Рингтурм. Експозицията представя архитектурните творби на Стефка Георгиева, които са сред най-ярките примери за универсален архитектурен език, използван от архитектите през втората половина на ХХ век, независимо от коя страна на Желязната завеса са работили.

Архитект Стефка Георгиева, макар и не особено известна на широката общественост, се счита за един от ярките представители на българската архитектура през втората половина на ХХ век, която е оставила траен отпечатък върху развитието на архитектурата в България. Като признание за нейния талант, през 1973 г. е назначена за ръководител на група в Главпроект, а от 1981 г. е ръководител на отдел в Софпроект. По това време това са двете най-важни държавни служби в областта на градското проектиране.

Стефка Георгиева следва архитектура в Техническия университет в Мюнхен от 1942-1944 г., но прекъсва следването си в Германия поради Втората световна война. По-късно продължава в София, където през 1947 г. завършва Държавната политехника. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси, сред които хотелите "Люляк" и "Мак" в курорта "Златни пясъци", спортната зала за тенис "София" жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти в курортен комплекс „Слънчев бряг“, хотел на Държавния съвет в правителствена резиденция „Бояна“, в София, вили резиденции за Държавния съвет в Парк Евксиноград  и др.

Проектира много български павилиони на изложения в чужбина. В края на 70-те години Стефка Георгиева се ориентира професионално към Африка. За съжаление, разработените от нея проекти за големи спортни зали, търговски центрове и хотели в Нигерия, остават неосъществени поради нестабилната политическа обстановка в страната.

Изключителния усет за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски архитект Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя успява да включи оригинален прочит на дръзкото архитектурно движение, наречено "брутализъм". В социалистическа България "брутализма" се насърчава от правителството, но за разлика от страните в Западна Европа у нас той е "използван" преди всичко в построяването на важни обществени сгради или жилищни сгради за номенклатурата.

Изложбата може да бъде посетена до 27 септември. По същото време сградата е "опакована" от българската художничка Даниела Костова.