От арх. П. Д. - бивш главен архитект на СО, на името на ЕТ „Джи Би Ай - 91 - Жанета Младенова“ и на ЕТ „Румен Марков - Джоинт Билдинг Инвестмънт“ е издадено Разрешение за строеж № 134/26.01.2007г. за „Административна сграда (34 етажа) с подземни паркинги“ в УПИ І-98, 99, кв.272А, м. „Лозенец - І част“.

ДНСК няма правно основание да намалява или увеличава етажността по одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 134/26.01.2007г., съгласно действащия ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по устройство на територията.

От бившия главен архитект на СО - арх. П. Д., на основание чл.153, ал.3 от ЗУТ, е издадена и заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012г. за презаверяване на Разрешение за строеж № 134/26.01.2007г., като височината на сградата от 34 етажа е запазена.

Съгласно разпоредбата на чл.154 от ЗУТ заповедите за допълване на Разрешение за строеж се допускат по време на строителството при условията на действащо по право и валидно Разрешение за строеж.

Неразделна част от действащото по право Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. представляват 4 броя заповеди от главния архитект на СО - арх. З. З. по реда на чл.154, ал.2 от ЗУТ за допълване на издаденото и презаварено Разрешение за строеж № 134/26.01.2007г., издадени на следните дати: 23.03.2017г., 20.09.2017г., 02.05.2018г. и 06.08.2018г., като височината на сградата от 34 етажа е запазена.

Издавайки заповеди за допълване на Разрешение за строеж одобряващият орган - главния архитект на СО е приел, че Разрешение за строеж не е загубило действие по право и е било валидно към момента на издаване на заповедите, включително и тези 2 заповеди от 2018г.

Съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от ЗУТ само органите на ДНСК, съобразно своята компетентност могат да констатират незаконни строежи от втора категория и строежи с нарушения от втора категория, както и да ги спират съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗУТ.

Във връзка с извършена проверка от ДНСК е установено, че СМР на строежа се изпълняват при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, без да е спазена процедурата по чл.154, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.

На 15.04.2019г. от началника на ДНСК е издадена мотивирана заповед на основание чл.224 от ЗУТ за спиране на извършван от „Артекс инженеринг“ АД строеж „Златен век“.

Издадената заповед подлежи само на съдебен контрол и може да бъде обжалвана само от заинтересованите лица по смисъла на ЗУТ.

От деня на издаване на заповедта - 15.04.2019г., се счита че строежът е спрян ефективно и продължаване на СМР се допускат само след разрешаване от органа, издал заповедта. Съдът не може да спре изпълнението на заповедта по силата на чл.217, ал.2 от ЗУТ.

Заповедта за спиране на строеж „Златен век“ е съобщена на заинтересованите лица, в т.ч. е публикувана и на страницата на ДНСК, обжалвана е от „Артекс Златен век“ ООД, даден е ход на делото по същество и се чака решение на АССГ, като първа инстанция.

Разпоредбите на чл. 153 от ЗУТ ясно и категорично указват, че при извършване на процедурата по презаверка на Разрешение за строеж участват само две страни - възложителят на строежа (в случая „Артекс инженеринг“ АД) и органът, издал Разрешението за строеж (в случая главния архитект на СО). Трета страна съгласно разпоредбите на ЗУТ законодателят не е предвидил.

Разписаната в чл. 153 от ЗУТ процедура предвижда само два варианта на действие от страна на главния архитект на СО - или да презавери Разрешението за строеж, или да издаде отказ за презаверка, за който отказ е предвиден само съдебен контрол по реда на чл.215 от ЗУТ.

ДНСК не участва в тази законоустановена процедура, нито има право на контрол.

При условие, че гл. архитект на СО към месец февруари 2017г. беше отказал презаверката по законоустановения ред, отказът би имал само съдебен контрол и нямаше към настоящия момент да са налице въпроси относно валидността на Разрешението за строеж. Вместо да презавери или откаже, гл. архитект е избрал трети, несъществуващ в разпоредбите на чл. 153 от ЗУТ вариант, като е прекратил процедурата по презаверка на Разрешението за строеж и е разпоредил да се върне на възложителя внесената такса от 260 000 лв., видно от издадена от същия заповед от 06.02.2017г.

В случая главният архитект на СО с това свое действие по прекратяване на процедурата не е изпълнил изискванията на чл. 153 от ЗУТ.

Следва да се счита, че главният архитект на СО в качеството си на орган, допълващ Разрешението за строеж по реда на чл.154, ал.2 от ЗУТ, не е издал „отказ за презаверка“, следователно е приел, че Разрешението за строеж не е загубило правно действие, поради което е прекратил процедурата и е издал две допълнителни заповеди през 2018г.

Съгласно разпоредбите на чл. 168, ал. 4 от ЗУТ органите на ДНСК към момента на издаването на заповедта не са били уведомявани от лицето, упражняващо строителен надзор (в случая „Стройконтрол инженеринг“ ЕООД - гр. София) и носещо пряка отговорност за законността на строежа, за вписана в заповедната книга на строежа от него заповед за спиране на строежа по някаква причина, посочена в ЗУТ, включително и по повод загубило правно действие разрешение за строеж. При проверката на място от органите на ДНСК такава заповед, подписана от лицето, упражняващо строителен надзор, не е представяна.

При проверката на място пред органите на ДНСК не е представен и съставен от възложителя, строителя, проектанта, лицето упражняващо строителен надзор и лицето упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“ акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (приложение № 10), по причина, че Разрешение за строеж № 134/26.01.2007г. е загубило правно действие.

В издадената на 15.04.2019г. заповед на началника на ДНСК, която е връчена на всички участници на строителството, е ясно посочено, че горецитираният строеж може да продължи да се изпълнява след отстраняване на причините, наложили спирането.

Следва да се отбележи, че при обжалване на издадената заповед, съгласно разпоредба на чл.14, ал.3 от ГПК никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, респективно съгласно чл. 130, ал.2 от АПК никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

В този смисъл устни или чрез медиите произнасяния относно законността на строежа, валидността на Разрешението за строеж, както от сдружение ИК „Лозенец“, така и от медии, са недопустими и не произвеждат правно действие.