Адв. Сирлещов, темата за енергийната ефективност получава все по-голямо внимание. Как ще коментирате последните промени в Закона за енергийната ефективност от 12.03.2021 г.?  

- Промените бяха чакани отдавна, но са закъснели и непълни. Цел на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност беше да транспонира измененията на две ключови европейски директиви – за краткост ще ги обознача като Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата относно енергийната ефективност. Срокът за транспониране на измененията в Директивата относно енергийната ефективност изтече през март 2020 г. Измененията бяха изготвени в контекста на вече стартирала през юни 2020 г. наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Въпреки забавянето не беше направен задълбочен анализ относно причините за неефективността на отдавна прилагания модел на схеми за задължения за енергийна ефективност („Схеми за задължения“). Най-общо този модел включва определянето на група задължени лица, участващи в доставката и продажбата на енергия (електрическа или топлинна енергия, природен газ, горива) и формулирането на ежегодни индивидуални цели за енергийни спестявания, които задължените лица трябва да изпълняват. Очакването е те да постигат целите си чрез предлагане на технологии и услуги, които водят до спестявания на енергия в крайното потребление. Алтернативен начин, разработен от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, но отхвърлен без обсъждане, е да се закупуват удостоверения за енергийни спестявания (бели сертификати).

От публично достъпна информация е видно, че напредъкът по изпълнение на индивидуалните цели на задължените лица за периода 2017 - 2019 г. е минимален. Само пет от деветте задължени лица с индивидуални цели за енергийни спестявания над 10 GWh годишно са представили сертификати за постигнати енергийни спестявания през 2017 г., а общото изпълнение на целите за тези девет задължени лица е 19%. През 2018 и 2019 г. само едно от деветте задължени лица е представило сертификати за постигнати енергийни спестявания. Общото изпълнение на целите е едва 7%.

Вместо да се анализират причините съществуващият модел да не работи, с последните промени към групата задължени лица бяха добавени търговците, които продават на крайни клиенти повече от 500 тона течни горива годишно. Въвеждането на новата група задължени лица съвпадна със създаването на Държавната петролна компания, която предстои да развива верига държавни бензиностанции в страната. Това поставя допълнителни въпроси пред необходимостта от и причините за тази промяна и дали няма да се постигне ефектът на негативно засягане на цял сегмент от икономиката чрез тези промени.

Каквo e значението на обновяването на сградите за постигане целите за енергийна ефективност?

- На сградите се дължат около 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на парникови газове вследствие на това потребление. Всяка година само 1% от сградите се санират, така че да станат енергийно ефективни. Ефективните действия са от решаващо значение, за да стане Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г.

През октомври Европейската комисия публикува стратегия за саниране, чиято цел е подобряването на енергийните характеристики на сградите. Комисията има за цел най-малко да удвои процента на саниране през следващите десет години.

Част от промените в Закона за енергийна ефективност са насочени към транспониране на Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Предвидени са стъпки в правилната посока, но предстои да бъде направено още много.

Предвижда се създаването на Дългосрочна стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Дългосрочната стратегия предстои да бъде разработена и приета от следващото правителство. Истериите от последните дни относно паспортизацията на сградите обаче поставят дебата на изключително ниско ниво.

Надявам се, че в дългосрочната стратегия за реновиране ще бъдат включени основни действия, отразени в Стратегията за вълна от саниране на Европейската комисия. Такива са въвеждането на по-строги разпоредби и стандарти и по-подробна информация относно енергийните характеристики на сградите с цел въвеждане на по-големи стимули за саниране в публичния и частния сектор, осигуряване на достъпно и целенасочено финансиране, увеличаване на капацитета за подготвяне и изпълнение на проекти за саниране, включително чрез осигуряване на обучение и развиване на умения за хората, които ще го осъществяват, разширяване на пазара за устойчиви строителни продукти и услуги.  Интересни са идеите за разработването на свързани с кварталите подходи, така че местните общности да възприемат решения с използване на възобновяема енергия, за създаването на райони с нулево нетно потребление на енергия, в които потребителите се превръщат в произвеждащи потребители, които продават енергия в мрежата.

Надявам се да има подобни действия и мерки в Дългосрочната национална стратегия. Те ще трябва да бъдат последвани от последващи и конкретни законодателни промени.  

Засега България не се възползва от възможността, която Директивата относно енергийните характеристики на сградите й предостави – да използва тази дългосрочна стратегия за саниране, за да обърне внимание на пожарната безопасност, на рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, засягащи санирането с цел подобряване на енергийната ефективност и жизнения цикъл на сградите.

Въведено е ново изискване на Закона за енергийната ефективност относно инвестиционните проекти на сградите. Инвестиционните проекти ще следва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи за използване на децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници, на инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и на инсталации за отопление и охлаждане, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници. Първоначалната идея бе инвестиционните проекти да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия, считано от 1 януари 2021 г. Впоследствие този срок отпадна и ще бъде уточнен допълнително в наредба. Надявам се, че се доближаваме до момента, в който електроенергията, произведена от сградите, ще се използва за собствено потребление и ще е безплатна -  сградите ще имат минимално енергийно потребление и ще се снабдяват от собствени възобновяеми енергийни източници.  

Смятам, че процесът на обследване и паспортизация на сградите не трябва да бъде отлаган. Той обаче трябва да бъде предшестван от публична разяснителна кампания, диалог със строителния сектор относно възможността да бъде предложена адекватна цена и високо качество на услугите по обследването, въвеждането на данъчни облекчения за собствениците на сгради. Процесът трябва да започне от обществените сгради, собственост на държавата и общините.  

Да се върнем отново на темата за съществуващата схема за енергийни спестявания. Защо според вас тя не работи?

- Нейната неефективност е комбинация от няколко фактора: поставяне на нереалистични индивидуални цели пред задължените лица по неясен и непредвидим начин, липса на достъпно целево финансиране, липса на механизъм за финансово възмездяване на задължените лица за направените инвестиции, изменения на закона със задна дата и отнемане на вече представени преференции, което демотивира инвеститорите.  

Как биха могли да бъдат постигани по-успешно националните цели за енергийна ефективност?

- Цялостният модел, който е заложен в българския Закон за енергийната ефективност, трябва да бъде преосмислен. Директивата относно енергийната ефективност дава възможност на всяка държава да избере дали да постигне националните си цели чрез създаване на схеми за задължения или чрез алтернативни мерки на политиката, или чрез комбинация от двете.
Съгласно официални данни на Европейската комисия около половината държави членки са избрали да изпълняват националните си цели за енергийна ефективност само чрез алтернативни мерки, без включване на задължени лица при изпълнението на националните си цели. Като примери тук могат да бъдат посочени Германия, Швеция, Нидерландия, Унгария, Чехия, Румъния. Ако не бъде предпочетено въвеждането на алтернативни мерки, то е нужно да бъде променен начинът, по който функционира съществуващият комбиниран модел. Законът за енергийната ефективност посочва най-общо, че индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица се определят като разликата между общата кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода 2021 – 2030 г. и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки. Законът обаче не вменява задължения или отговорност на конкретни държавни или общински органи за изпълнението на алтернативните мерки. Нужен ни е публичен план с алтернативни мерки и политики и индикативни цели за изпълнението им, предвиждащ органи, отговорни за контрола по изпълнението им. Логично е това да е Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Трябва да се помисли и върху въвеждането на специфични данъци или такси върху определени видове енергийни източници или типове електропотребление, които замърсяват околната среда – например данъци, обвързани с въглеродни емисии, или предвиждането на данъчни облекчения за използването на продукти или системи с по-високи равнища на енергийна ефективност.

Законодателят може да вземе предвид и препоръките, дадени от Европейската банка за възстановяване и развитие и Секретариата на Енергийната общност през февруари 2019 г. в изготвения от тях документ „Схеми за задължения за енергийна ефективност: Насоки на политиката“. Той съдържа изключително полезен анализ на прилаганите "Схеми за задължения" в определени държави, включително България, и дава препоръки за преодоляване на най-често срещаните проблеми. Нужно е да бъде въведена национална схема за възстановяване на разходите за енергийна ефективност от тарифните или пазарните цени на енергия.

Важно е средствата, събрани от санкции по закона, да бъдат влагани за удовлетворяване на непостигнати цели по енергийна ефективност вместо в държавния бюджет.

Си Ем Ес София присъства в България от 2005 г. и е най-голямата международна адвокатска кантора на местния пазар и една от водещите кантори за правни услуги в страната. В Си Ем Ес София работят над 30 адвокати, квалифицирани в България и/или чужбина, специализирани в различни юридически практики и икономически сектори.

Правната кантора, оглавявана от адв. Костадин Сирлещов, работи по сделки и мандати от всякакъв мащаб: местни, както и комплексни транзакции, обхващащи няколко юрисдикции. Фирмата има особено добре развита практика в сферата на енергетиката и природните ресурси, където специализиран екип от адвокати съветва клиенти от различни подотрасли: нефт и газ, конвенционална енергия, възобновяеми енергийни източници, ядрена енергетика и др.

Си Ем Ес София е класирана на челни позиции в най-реномираните правни справочници в света: Chambers and Partners, Legal 500 и IFLR1000.

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ