На 16 февруари се проведе първото заседание на експертната работна група към МОН, която има задачата да подготви проект за изменение и допълнение на Наредбата за държавните изисквания към обучението по архитектура. Целта на инициативата е подобряване качеството на архитектурното образование в синхрон със световните и европейски тенденции. Проектът за изменение на наредбата се разработва в тясна координация и взаимодействие с всички заинтересовани страни: Камарата на архитектите в България (КАБ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОП), както и висшите училища, които подготвят архитекти - Университета по архитектура, строителство и геодезия, Висшето строително училище “Любен Каравелов”, Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, Нов български университет. Експертната група е под председателството на д-р Ивана Радонова, държавен експерт в дирекция „Висше образование“ към МОН. 

Инициативата за нормативната промяна е на Камарата на архитектите в България (КАБ). През 2021 г. тя внесе в МОН предложения за изменения в наредбата, които предвиждат възможност всеки университет да определя автономно изискванията и критериите за прием по специалността “Архитектура”. В този смисъл се предлага да отпадне изискването за задължителни писмени конкурсни изпити по математика и рисуване, като академичните съвети получават правото да дефинират сами конкретните условия за прием на студентите. Това дава възможност на висшите учебни заведения да облекчат условията за кандидатстване по специалността в синхрон с практиката на много чужди университети, които изискват от кандидат-висшистите да представят единствено творческо портфолио. 

За сметка на облекчения прием се предвижда да бъдат повишени изискванията към студентите по време на самото обучение и при завършването. Целта е в системата на висшето образование по архитектура да остават само студентите, които показват необходимите качества за професионално развитие в сектора. По този начин университетите ще гарантират, че поддържат високо ниво на обучение и създават качествени специалисти. 

С цел повишаване качеството на архитектурното образование се предлага  разширяване и осъвременяване на учебните програми по специалността. Предвижда се повече практическо обучение и задължително въвеждане на студентите в дигиталното строително-информационно моделиране (Building Information Modeling - BIM). В тази връзка вносителите на предложението смятат, че е необходимо да се осигури възможност за по-широко включване на специалисти с богат практически опит в обучението на студентите по специализираните дисциплини.

Професионалните организации да участват в разработването на плановете и програмите за обучение на студентите по съответните архитектурни и инженерни специалности, предлагат от КАБ. Включването на широк кръг от изявени специалисти в сектора ще допринесе за модернизирането и развитието на образователния процес. В изпитните комисии по дипломирането на кандидат-висшистите е необходимо да участват минимум трима външни специалисти, съгласувани със съответната професионална камара, пише в предложенията на бранша. 

“Надяваме се, че инициативата на КАБ за промяна в нормативната база ще подпомогне висшите училища и ще повиши критериите за образователен ценз по специалността “Архитектура”. Промените ще допринесат за това дипломираните български архитекти да бъдат по-конкурентни на световния пазар и да проектират по-качествена градска среда”, заяви проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ.

Предстои процес на анализ, обсъждане и надграждане на предложенията на КАБ от всички заинтересовани страни, които участват в работната група. Предвижда се проектът за изменение на Наредбата за държавните изисквания към обучението по архитектура да бъде готов до края на април. След това в рамките на месец МОН ще събира мнения, коментари и становища по проекта, като се очаква документът да бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет в средата на юни.