Анкета на „Визия за София“ сред мениджъри и служители в големи компании (VMware, Telenor, Telus, SAP, Porsche Leasing, Porsche Import, Нewlett Packard) за техните нагласи към устойчивата мобилност и готовността им реално да използват алтернативни на автомобила.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Изследването прави оценка на общата ситуация в компаниите по отношение на транспорта - начинът и продължителността на придвижване от и до работното място, удовлетвореността или проблемите на служителите в тази сфера. Проведени са близо 300 анкети  със служители в сградите на Expo 2000 Office park, Vertigo Business Tower, Sofia Airport Center, Business Park Sofia, Progress, SAP. Анкетата не е представителна и информацията е събрана на принципа на отзовалите си, но наблюденията са достатъчно важни и интересни, за да поставят основата на бъдеща работа по темата.

Видове използван транспорт, отдалеченост на работното място
Най-голям дял от тези, които се придвижват с автомобил, изминават между 3 и 20 км в една посока.
Пътуващите с велосипед най-често изминават 3-4 км.
Ходенето пеша е по-предпочитано при по-кратки разстояния – до 3-4 км.
С увеличаване на отдалечеността на работното място се увеличава и използването на градски транспорт.
 
Часове на придвижване към и от работата място
Най-натоварената сутрешна часова зона е 8:00-8:59 ч., като пикът на тръгващи към работното място е 8:00-8:29 часа. Разширеният часови пояс на придвижване към работното място започва в 7 ч. и продължава до около 10 часа.
Вечер часовата зона с най-голямо натрупване на придвижващи се в посока от работното място към дома е 18:00-18:29 часа. Разширеният часови пояс на придвижване към дома стартира в 17 ч. и приключва около 20 часа.
 
Проблеми при придвижване до и от работното място
Основните проблеми при придвижване и в двете посоки, към и от работното място, са: задръствания; време на придвижване; прекачване; нередовен градски транспорт; лиспа на места за паркиране.
Намирането на паркомясто е по-съществен проблем при отиването на работа. Връщането вкъщи отнема повече време от това за достигане до работното място.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ
 
Причини за придвижване с автомобил
Основната причина за избора на автомобил е времето: малко над една четвърт от интервюираните посочват, че това е най-бързият начин за придвижване. Липсата на удобен градски транспорт по съответния маршрут е вторият посочван фактор. На трето място се поставя комфортът на пътуващите – автомобилът предоставя определени удобства, които другите транспортни средства не могат да осигурят. Например, самостоятелно пътуване без непознати в близост, хигиена на колите и пътниците и т.н.
Дългото разстояние не е сред най-съществените фактори за предпочитане на колата като транспортно средство. Подрежда се едва на четвърто място и то с не особено голям дял.
Проведените интервюта дават възможност за по-детайлно анализиране на предпоставките, повлияващи в най-голяма степен избора на автомобил като транспортно средство:
- Използва се от хора, живеещи на голямо разстояние от офисите на компанията си;
- При липса на удобен градски транспорт до компанията. Под „удобен транспорт“ най-често се разбира: 1) директни линии или маршрут с най-много едно прекачване; 2) бърз – без трасето да преминава през задръствания, в които се губи много време; 3) съвременни, чисти, с работеща климатизация коли;
- Локации, намиращи се в крайните квартали (Младост, Дружба, Околовръстно шосе, Люлин и т.н.);
- При лесна достъпност с автомобил до локацията, която се обуслява от изградени удобни транспортни трасета и липса на трафик в пиковите часове. Офиси, които се намират на места встрани от сутрешния и вечерен основен поток коли, като например бул. „Цар Борис III“ в посока Перник, са привлекателни за шофьорите. Задръстванията сутрин са в посока център, а булевардът в посока Перник е сравнително свободен.
Автомобилът като транспорт до работното място се използва най-често:
- При наличие на ангажимент сутрин да се водят деца на детска градина / училище;
- През есенните и зимните периоди. Студеното, дъждовното или снежно време предразполагат към избор на автомобили с цел придвижване;
- По силата на навика: много хора имат твърдо установени навици да се придвижват с кола и за тях идеята да променят начина си на придвижване изобщо не стои на дневен ред. Те решават проблема си с трафика като: 1) избягват пиковите часове, идвайки по-рано или по-късно на работа и съответно си тръгват по-рано или по-късно; 2) търсят нови маршрути, с по-малко задръствания;
- Автомобилът дава комфорт, сигурност, независимост – все предимства, които трудно могат да бъдат конкурирани с останалите начини на транспорт.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ
 
Брой пътуващи, собственост, паркиране
При пътуване до работа най-често автомобилите се ползват от един човек - шофьорът. Делът им е най-голям, повече от две трети. Едва около една четвърт са тези, които се придвижват заедно с познат или член на домакинството им. Много малък дял съставляват споделящите автомобила си с колега. С личен автомобил пътуват близо 90%. Със служебен автомобил се придвижват само 3%.

Светофарите и по-конкретно продължителността на зелената светлина се оценява положително от около 40% от запитаните. Едва 25% дават отрицателна оценка. Времето на придвижване отново е оценено по-скоро положително– 40% са удовлетворени срещу 30% неудовлетворени.

Благоприятстващи фактори за избор на алтернативен транспорт
Според резултатите от изследването пътуването с автомобил до работата осигурява удобство, комфорт, бързина и т.н. Поради тази причина преминаването към друг вид транспорт би било нелека задача и ключ към успеха ѝ е идентифицирането на онези предпоставки, които биха съдействали най-активно за промяна на избора.
Градски транспорт:
Наличието на удобна линия на градския транспорт би мотивирало в най-голяма степен шофьорите да преминат към този вид придвижване. Второстепенните фактори са свързани с подобряване на условията – ускоряване на придвижването чрез създаване на автономни трасета, бусленти, трамвайни коридори, съкращаване на интервалите на движение между превозните средства, чистота, отопление, охлаждане.
Като сравнително маловажни са оценени факторите: състояние на спирките, цена на билета, разстояние.
Придвижване пеша
Инфраструктурата, и по-конкретно състоянието на тротоарната мрежа, е базово условие за придвижване пеша. Ако тротоарите са достатъчно широки, не са с разбита настилка, няма пръскащи плочки и т.н., това би повлияло на близо една четвърт от придвижващите се с автомобил. Разстоянието е силно определящ фактор – предпочитани са по-късите разстояния.
Придвижване с велосипед
Наличието на велоалеи е базово условие за придвижване с велосипед. Ключов фактор е и чистотата на въздуха в София.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ
 
Споделеното пътуване
е един от начините автомобилният трафик в София да бъде намален. Поради това е специален фокус в проучването, като се изследват основно два аспекта:
1) съществува ли като практика към момента и
2) може ли тази практика да бъде подсилена чрез допълнителни стимули.
В повечето компании има практика на споделено пътуване, но се случва рядко. Пътува се споделено както сутрин, така и вечер, като на този етап на изследване не може да се каже кога се случва с по-голяма честота. Аргументите за вечер са, че е „по-удобно“: всички тръгват от едно място, по едно и също време. Уговорките са както предварителни, така и спонтанни. Но съществува и другата ситуация, в която вечер всички са в различни посоки и тръгват по различно време.
Организирането сутрин също е сложно, тъй като в компаниите с работещи преобладаващо по-млади хора в много от случаите те имат деца, които трябва да водят на детска градина или училище. Стартовата им точка е от различни адреси, по различно време и т.н. Сутрин споделеното пътуване е в повечето случаи организирано и по-рядко спонтанно.
 
Удовлетвореност от градския транспорт
Състоянието на градския транспорт има ключово значение за привлекателността на услугата и интензивността на използването ѝ. Важно е да се идентифицират проблемните точки, които възпрепятстват ползването на този транспорт и да се работи за тяхното подобряване. Според проведеното изследване ползвателите изразяват неудовлетворение най-вече към:
- Усещането за комфорт. В най-голяма степен пътуващите са неудовлетворени от условията в транспортните средства - чистота, отопленост, охлаждане, брой хора. Най-краткият път за промяна на негативните нагласи е чрез обновяване на автопарка.
- Времето на придвижване също е един от най-негативно оценените елементи. Почти половината изразяват неудовлетвореност. За да се задържат пътниците, които към момента ползват тази услуга и да се попречи на преминаването им към алтернативен транспорт, например лек автомобил, следва да се предприемат и съответни мерки. С нарастването на движението в столицата приоритизирането на градския транспорт и обособяването на автономни платна е от ключово значение.
- Интервалите на движение на колите са друг аспект, който търпи подобрение. Макар и по-голяма част от интервюираните да го оценяват положително, все пак около една трета от хората не са удовлетворени. Подходящо би било да се увеличи честотата на движение на коли в пикови часове, както и по по-натоварени трасета. На места, където са съсредоточени голям брой компании със значителен брой служители, ползването на градски транспорт в пикови часове е изключително затруднено.
- Като непроблематични, с висока степен на одобрение, са идентифицирани близостта на спирките в ситуация на прекачване, маршрутите, ккакто и навременността на пристигане на превозните средства.
 
Защо пеша?
Ходенето пеша е третият предпочитан начин за придвижване до работното място, като делът му е повече от три пъти по-малък от заемащите първите две места - автомобил и градски транспорт.
Пътят на 80% от хората преминава през улици и едва на 20% през паркове или градини. Най-често като причина за избора да се стига пеша до работа се посочва физическата тренировка, която ходенето осигурява. Късото разстояние е втори по важност фактор. Липсата на удобен градски транспорт е третата по важност причина.
Основни предпоставки и стимули за това хората да предпочетат да се придвижват пеша до работното си място са:
- разстоянието до работното място да не е голямо (обективна предпоставка, на която няма как да се повлияе);
- инфраструктура – подобряване на тротоарната мрежа, настилка, достъчна широчина на тротоарите, плочки, премахване на препятствия, пешеходни пътеки, подлези и надлези и т.н. (подлежи на промяна).
Състоянието на настилката, както и ширината на тротоарите, се идентифицират като проблем от повече от половината анкетирани. Подобряване състоянието на тротоарите би направило ходенето пеша доста по-привлекателно.
- Лошото състояние на подлезите също влияе негативно на избора за придвижване пеша.
- Стълби / рампи също предизвикват по-скоро неудовлетворение у ползвателите.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Маршрути и причини за придвижване с велосипед
София няма добре изградена мрежа от велоалеи, което налага велосипедистите да използват нерегламентирани трасета. Улицата е мястото, където най-често минава пътят им. В резултат съществува голям риск от ПТП, както и се създават условия за засилване на вече съществуващия конфликт шофьори на превозни средства-колоездачи.
На второ място колоездачите се придвижват по тротоарите, предназначени само за пешеходци, без обособена велоалея. Това е предпоставка за инциденти, както и противопоставяне и изостряне на отношенията пешеходци-колоездачи. На практика, липсата на добра инфраструктура и култура на каране на велосипед противопоставя велосипедисти срещу всички – и шофьори, и пешеходци.
Първите две основни причини за придвижване с велосипед, посочени от анкетираните, са:
- физическата тренировка, която карането на велосипед осигурява;
- това е най-бързият начин на придвижване.
Липсата на удобен транспорт, както и „евтин начин на придвижване“ са вторите по важност фактори за избор. Като цяло удовлетвореността на велосипедистите от отделни елементи на велоалеите е доста ниска, а неудовлетвореността е в пъти по-висока.

Кръстовищата са един от сериозните проблеми, пред които се изправят велосипедистите. Близо 70% смятат, че преминаването през кръстовища е проблематично. Свързаността на велоалеите също се оценява доста негативно. Около 60% са неудовлетворени. Ширината на велоалеите и настилката им също са оценени като неудовлетворителни от значително по-голяма част от респондентите.

Изграждането на велоалеи са инвестицията, която най-вече би създала условия и позитивни нагласи за по-често използване на велосипеда като начин на придвижване до работното място. Подходящата инфраструктура и обособени алеи биха намалили до голяма степен проблема с безопасността на придвижване, която е и сред основните пречки пред велосипедния транспорт.
Чистотата на въздуха е втората по важност бариера. Известен факт е, че при натоварване, в това число и каране на колело, дишането се учестява, с което и вдишването на вредни газове; в този случай физическата тренировка се обезсмисля поради негативния здравословен ефект.
Късото разстояние до работното място е трети по важност фактор, който би подпомогнал избора на велосипед за транспортно средство.
Около една пета от анкетираните не биха използвали велосипед при никакви условия.

 
Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Мерки и стимули за устойчив транспорт
Придвижването до/от работното място е важна част от ежедневието на работещите. Голяма част от изследваните компании разбират това и прилагат мерки, с които да облекчат служителите си. Наличието на транспортни предимства и улеснения става все по-важен фактор за привличане на нови и задържане на настоящи кадри.
Някои от по-популярните прилагани мерки са: гъвкаво работно време – възможност за по-ранно/по-късно идване и тръгване от работа с цел да се избегнат задръствания в пикови часове, карти за градски транспорт, паркоместа, предоставяне на служебни автомобили и електромобили за споделено ползване, субсидирано гориво, душове и съблекални, тестване на електрически велосипеди, монтиране на велостойки, колонка за зареждане на електромобил, приложение за споделено пътуване със собствен или служебен автомобил.
Освен директни стимули компаниите реализират и по-нетрадиционни политики, които да стимулират служителите им да се придвижват до работното си място по други начини, различни от използването на автомобил. Така те комбинират поне няколко свои дългосрочни цели:
- изпълняват глобалните си политики за устойчивост и екологичност
- поощряват и допринасят за по-здравословния начин на живот на служителите си
- решават поне частично проблема си с налични паркоместа, тъй като няма голяма компания, която да може да осигури по едно паркомясто за всеки свой служител.
 
Конкретни примери за такива инициативи са:
Инициатива 1 - Walking challenge. Целта: да стимулират служителите да ходят пеша, вместо да използват автомобил или градски транспорт. Хората са предизвикани да изминат разстоянието от 384 км. (дължината на източната граница на България) за период от два месеца. Наградата: на успелите се предоставят 12 дръвчета, които те трябва да засадят. Интересът към инициативата е бил толкова голям, че в хода на предизвикателството правилата са били променени и дръвчета са предоставяни и на хора, които са ходили пеша, но не са успели да изминат всичките 384 км. Те са получавали съответно по-малък брой дръвчета. Резултатът: 1022 засадени дръвчета.
Инициатива 2 – придвижване до работа пеша на групи, които се състезават помежду си за най-голямо изминато разстояние. Целта: да стимулират служителите да ходят пеша, вместо да използват автомобил или градски транспорт. Наградата: фитнес консултация. Дългосрочен резултат: има служители, които са променили навиците си и са започнали да идват на работа пеша.
В три от изследваните високотехнологични компании е въведено и приложение за споделено пътуване. Резултатите са смесени:
- в две от компаниите приложението не е имало успех. Като основна причина се смята това, че хората, още преди появата на приложението, вече „натурално“ са свикнали да се самоорганизират при пътуванията си. За тях приложението е било излишно;
- компанията, в която приложението се използва успешно, е обвързала споделеното пътуване с предоставен електромобил (били са предоставени 20 електромобила). През разработена от компанията платформа автомобилите могат да се заявяват за превоз от служителите, но при условие, че се регистрират поне трима служители за един автомобил. Ползването е възможно само през делнични дни и на територията на София. Същото приложение може да се използва не само за служебно предоставените електромобили, но и за личните. Там обаче мотивацията на служителите драстично намалява – под 1% се включват.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Предложения в посока устойчива мобилност
Изследването дава конкретни идеи за подобряване на транспортната мрежа и развитието на устойчивата мобилност в града. Според проучването метрото е безспорно най-добрата алтернатива на всички видове транспорт в София. То има най-голям шанс да измести останалите видове транспорт, включително да намали автомобилния трафик.
Необходимо е покриване на повече квартали с директни транспортни връзки, водещи към големи бизнес центрове/локации. Удобният (без прекачвания) градски транспорт би бил стимул за част от хората да оставят автомобилите си и да се качат на градски транспорт.
Увеличаване честотата на превозните средства на градския транспорт в пиковите часове, особено на места, където има само една или две линии (напр., „България мол“ – трамвай №7, „Бизнес парк Младост“ – автобус №111, метро и т.н.).
Регулиране на движението в пикови часове: адекватно програмиране на светофарните уредби, осигуряване на свободни пътни платна само за градски транспорт, трамвайни трасета и т.н.
Изграждане на адекватна инфраструктура, отговаряща на концентрацията на хора на определени локации (напр. The Mall е локация, където има изградени много бинзес сгради, има концентрация на огромен брой работещи, от една страна, и клиенти на търговския център, от друга. Изходът към „Цариградско шосе“ е изключително затруднен).
Коректност и точност на подаваната информация от електронните табла по спирките. Съобщаването на погрешни минути, оставащи до пристигането на превозното средство, предизвиква негативна реакция.
Бързи ленти за автомобили, в които се возят повече от един човек.

Околовръстно шосе, Garitage park
Изграждане на подходяща инфраструктура около новите бизнес сгради на Околовръстно шосе. Там има съществен човекопоток, но се преминава през неподдържани, дори опасни терени. На свързващ бизнес сградите и най-близката спирка на метрото мост, минаващ над Околовръстното шосе, не са изградени тротоари и преминаването на пешеходци е затруднено и застрашаващо безопасността им. Налага се да слизат на платното. Няма осветление, маркировка, затруднена е видимостта. Същевременно това е единствената пешеходната връзка с тези сгради. Предложението е там да се направи зелен мост, тротоар, велоялея и т.н.

Бизнес парк, Младост 4
Младост: бул. „Ал. Малинов“ – синхронизация на светофарите, така че да има зелена вълна и да се намалят задръстванията.
 
Компаниите
В по-голямата част изследвани компании се наблюдава изградена култура на устойчив начин на живот. Всички декларират готовност и мотивираност за участие в съвместни проекти. В повечето фирми има специално назначени служители, които отговарят за намиране, въвеждане, прилагане на устойчиви прак тики и инициативи; включително проследяват инициативите и потенциала на самите служители в устойчива посока и им предоставят възможности да ги реализират. Голяма част от компаниите разполагат и със специално отделен бюджет за такива дейности.
ИТ компаниите като цяло изразяват загриженост за здравословното състояние на служителите си и по-специално като следствие от уседналия им начин на живот, резултат от естеството на работата им. Поради това реализират различни практики, които да стимулират работещите да се движат повече, включително да стигат до работното си място пеша, а не с автомобил. Това е потенциал на тези компании, който не бива да се подценява.

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Служителите
Каузата устойчив начин на живот е особено близка, разбираема и стойностна за голяма част от служителите и би ги мотивирала да участват в различни инициативи, показват резултатите от проучването. В изследваните компании се наблюдава високо ниво на мотивираност и ангажираност към екологични, социални и обществено-полезни дейности.
Сравнително ниска е средната възраст на работещите, 25-35 години, в която те все още не са изградили трайни навици и убеждения. Ценностната им система е в процес на изграждане и това ги прави по-лесен партньор в процеса на изграждане на култура на устойчиво поведение.
Служителите до голяма степен вече са въвлечени (или дори сами са инициатори) с лично участие както в по-малки устойчиви практики, като например заменяне на бутилирана вода с филтриране с цел да се намали използването на пластмасови бутилки, така и в по-мащабни (напр. засаждане на дървета в обезлесени райони).
Съществена предпоставка за успешност на дадена инициатива или нововъведение е те да произлизат изцяло или да са разработени съвместно с преките ползватели. От една страна, така е възможно да се изработят решения, основаващи са на практически опит и реални проблеми; от друга страна, включеността в процеса гарантира по-бързо и ефективно възприемане.
Тези примери дават основание да се вярва, че бъдещи инициативи в посока устойчив транспорт в София, в които да си партнират Столична община и големи компании, са напълно реалистични, с оптимистични прогнози за успешност. Сред служителите и мениджърския състав има изградена култура на устойчив живот, има желание и ентусиазъм за включване.