Унищожен е покривът на сградата, прочутата 93-метрова кула на Нотр Дам от 500 тона дърво и 200 тона олово е рухнала. Запазени са двете основни кули, фасадата и външните стени. Спасени са религиозни реликви и произведения на изкуството. Това е резултатът от усилията на над 500 пожарникари след избухналия в понеделник вечерта пожар в един от символите на Френция катедралата "Нотр Дам". Дали реставрационните дейности са дали искрата тепърва ще се изяснява. Докато се провеждат срещи с експерти и архитекти за да се установи стабилността на конструкцията и дали може да се работи по нея президентът Еманюел Макрон заяви, че катедралата ще бъде възстановена максимално бързо. Френският милиардер Бернар Арно, контролиращ LVMH, обеща за възстановяването на катедралата сума от 200 млн. евро. Това е вторият жест от страна на частния бизнес и е двойно по-голям от този на собственика на марките "Гучи" и "Ив Сен Лоран" Франсоа-Анри Пино, който отпуска 100 млн. евро. Петролният гигант Total също се ангажира със 100 млн. евро.

Последната реновация на символа на френската столица е от 90-те години и включва възстановяване на част от фасадата с цел възвръщане на нейния блясък. Процесът на реставрация стартира през юли миналата година след призив на католическата църква. За реставрацията по тогавашните изчисления са били необходими 150 млн. евро, от които държавата е отпуснала спешно 2.5 млн. евро специално за кулата с островърха стрела. Осигурените годишни средства по поддръжката на сградата включват още пет млн. евро дарения от вярващите и различни организации. За набиране на необходимите средства е отправен апел към частния бизнес във Франция, но основно в САЩ! През 2018 г. е регистрирана американска фондация "Приятели на Нотр Дам" с цел събиране на дарения от американски дарители, исторически особено чувствителни към парижката катедрала.

През последните години френската държава се опитва да подпомогне възстановяването на паметниците на културата, показва последното допълнение към местния закон за паметниците на културата, съществуващ от 100 години. Според текстовете след придобиване на историческа сграда стойността на извършените реновационни работи и лихвите по заеми се приспадат на 100% от приходите от експлоатацията като при годишни загуби те се приспадат напълно от общите приходи.

Катедралата с дължина 130 м и ширина 50 м е строена в периода 1163-1345 г. и е един от най-великите паметници на готическата архитектура, посещаван от 13 млн. туристи годишно. Сградата е възстановена за коронацията на Наполеон през 1804 г. Двете оцелели кули на катедралата не са близнаци, въпреки че на пръв поглед изглеждат сякаш са идентични - северната кула е малко по-голяма от южната поради факта, че са строени продължителен период от време.

Арх. Николай Тулешков припомня легендата за Кольо Фичето, който спасил катедралата

В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа. За нея се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. 

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, около 1866 г. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

Прочетете и вижте снимки как Музеят на Кольо Фичето в Дряново беше спасен по инициатива на Националния конкурс "Сграда на годината"