Непрестанно развиващите се строителни технологии разглеждат във все по-голям детайл отделните архитектурни, конструктивни, инсталационни и други елементи на сградата.

Задълбоченият от друга страна поглед към детайла изисква боравенето с голям брой взаимосвързани параметри. Именно тази значителна съвкупност от техническа информация и необходимостта от нейното анализиране и практическо приложение е една от причините за създаването на така наречените параметрични и “BIM” /Building Information Modeling/ софтуери.

С един ретроспективен поглед към 70-те години на XX век най-добре бихме могли да разберем пораждането на необходимостта от създаване на виртуален архитектурен модел. В началото са създадени CSG /Constructive solid geometry/ и BREP / boundary representation/ софтуерни ситеми, с които започва да се изгражда /проектира/ и споделя идеята-проект за представяне на триизмерна пространствена геометрия /ФОРМА/ във виртуална среда.

През 1986 година за първи път при изпълнението на реален проект /терминал три на летище Хитроу/ се интегрира софтуера RUCAPS, който подпомага проектантите във фазата на строителство, като само две години преди това, през 1984 година, се появяа първата “BIM” = “СИМ” /строително информационен модел/ програма, а именно “Sonata” и “Radar CH”.

Една от най-важните фундаментални концепции заложени в „BIM“ проектирането е възможността за изработване на виртуална симулация на строителния процес – както при новостроящи се сгради, така и при реконструкции, чрез която е възможно да се оптимизира целия процес преди самата физическа реализация на архитектурния обект. С помощта на този предварителен цифров модел се редуцират в максимална степен рисковете от грешки или пропуски в отделните фази на проектиране. Това от своя страна води до положително икономическо, безопасно и устойчиво /от гледна точка на природната среда/ влияние рационализирайки използваните природни ресурси.

С усъвършенстването на обектно ориентираните софтуери в днешно време в областта на архитектурното проектиране, днес много от тях предлагат разширен обхват от функции позволяващи тяхното използване не само на проектно ниво, но и след завършването на строителството по отношение на екплоатационните параметри на построения обект. Благодарение на тези съвременни цифрови инструменти е възможно описването в една още по-голяма цялост на „жизнената“ картина на всеки архитектурен обект – от идеята за неговото построяване, до продължаващото му във времето /устойчиво/ обитаване.

Литература:

https://www.archdaily.com/302490/a-brief-history-of-bim

https://journals.sagepub.com/doi/full/10.5772/58445

Бел. ред.: Арх. Петко Георгиев е докторант в Нов български университет и публикуваната информация представя темата на разработваната от него докторска теза с научен ръководител проф. д-р. арх. Георги Георгиев.